Неочаквано развитие отбелязаха отношенията между българската държава и руския петролен гигант "ЛУКойл". Компанията взе решение да разпусне изцяло Надзорния си съвет в България, което предизвика вълна от въпроси относно бъдещето на рафинерията "Нефтохим Бургас" и изпълнението на ангажиментите към българското правителство.
Решението идва на фона на напрегнати преговори и редица промени в законодателството, които целяха да ограничат влиянието на руския петрол в България и да гарантират сигурността на доставките и лоялната конкуренция на пазара на горива. Разпускането на ключовия ръководен орган може да се интерпретира по няколко начина – от вътрешна преструктуризация до ясен сигнал за оттегляне от стратегически позиции в страната.
"Това е силно необичаен ход, който изисква незабавно обяснение от страна на компанията," коментира икономически анализатор. "Надзорният съвет играе решаваща роля в контрола и управлението на стратегически активи като рафинерията. Неговото отсъствие създава вакуум и повдига въпроса за оперативното управление на 'Нефтохим'."
Българското правителство запази неутрален тон, като изрази надежда, че промените няма да повлияят на доставките на горива и на работните места в Бургас. В същото време, политическият натиск върху "ЛУКойл" за спазване на европейските санкции и преминаване към преработка на неруски петрол остава висок.
През последните месеци, отношенията между София и "ЛУКойл" бяха обтегнати заради изискването за преместване на данъчната регистрация на компанията в България. Този ход имаше за цел да гарантира, че данъчните приходи от дейността на рафинерията остават в страната, вместо да бъдат отчитани в чужбина.
Икономическите експерти предупреждават, че всяка нестабилност в ръководството на толкова голямо предприятие може да има пряко отражение върху цените на горивата и върху икономическата стабилност на региона. Сега вниманието е насочено към това кой ще бъде назначен за нов надзорен орган и какви ще бъдат неговите правомощия.
Този акт на "ЛУКойл" може да бъде разглеждан като част от по-широка геополитическа игра, в която компанията преценява рисковете и ползите от своето присъствие в страна-членка на ЕС, която ясно декларира проевропейската си и проатлантическа ориентация.
