България се дава за пример в Румъния заради втората пенсия
Неочаквано България се оказа добър образец в. Нов закон се пробва да отнеме настоящето право на румънците да изтеглят 100% от спестяванията си за втора пенсия незабавно след пенсионирането си. У нас, за положително или за неприятно, това не е допустимо (освен в случай че насъбраната сума по самостоятелната партида е прекомерно ниска).
Дори тази настояща възбрана у нас обаче не прави втората " пенсия " у нас към момента същинска пенсия в всеобщия случай, тъй като все още натрупванията по партидите на хората във втория дирек са толкоз ниски, че стигат единствено за разсрочено заплащане за няколко години. Например хората във възрастовата група 60-64 година имат насъбрани по 6 029 лева приблизително, а тези сред 55 и 59 година - по 7753 лева приблизително по данни на Комисията за финансов контрол.
Размерът на вноската за втория дирек – 5%, не е увеличаван към този момент близо 20 години. Последно той беше покачен от 4% на 5% през 2007 година, макар че вторият дирек е плануван да работи при вноска от 7-8%. Доколкото властта възнамерява повдигане на осигурителната тежест през идващите години, към този момент се появиха гласове парите да отиват точно по самостоятелните партиди във втория дирек, а не в Национален осигурителен институт, само че съответни оферти към момента липсват.
Румънците недоволстват поради възбрана да теглят вкупом парите за втора пенсия
Румъния е получила рекомендация от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) да вземе образец от България, Хърватия и Ирландия, с цел да усъвършенства втория дирек на пенсионната си система. В момента държавното управление в северната ни съседка се пробва да отнеме правото на хората да изтеглят вкупом пенсионните си спестявания от втория дирек незабавно след пенсионирането, като постави таван на тегленето. Мотивът е явен – концепцията на пенсионния приход е да обезпечи дълготрайно заплащане, а не сума, която може да се изхарчи вкупом – да вземем за пример за екзотична екскурзия или дребна къща на село. Промяната обаче не се приема добре от румънското общество.
Досега Румъния, която също се бори за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз като България, не е имала закон, който да регламентира етапа на погашение на пенсиите от втория дирек – обстановка, в която България за малко щеше да изпадне през 2021 година
Още по тематиката
3 декември 2024 08:02
Друг плюс на системата у нас е, че пенсиите са освободени от налог – нещо, което не е по този начин в Румъния и други европейски страни. В северната ни съседка на облагане подлежат и държавната, и частните пенсии. Частните пенсии от втория и третия дирек да вземем за пример от август насам се таксуват със здравна вноска, която в Румъния е 10% (за суми над 3000 леи или 1150 лева.)
Пенсионната вноска в Румъния е 25% (от тях 20.25% отиват в държавния дирек и 4.75% - в частния втори стълб), до момента в който в България удръжката е доста по-ниска – 19.8% (от тях 14.8% - в Национален осигурителен институт и 5% - във втория дирек за родените след 31.12.1959 г.).
Предложението на румънското държавно управление е да се постави таван на тегленето на пенсионните спестявания до най-много 30% от натрупванията във втория и третия дирек, а останалото да се изплаща или разсрочено за период от 8 години, или пожизнено.
Както в България, еднократно заплащане е разрешено единствено в случай че сумата по партидата е прекомерно ниска – под 3060 евро в румънския случай.
Проектът към момента се преглежда в румънския парламент, като са планувани изключения за тежко заболели пациенти. Финално той би трябвало да бъде подписан от президента, след което има едногодишен гратисен период, до момента в който смяната стартира да се ползва.
Много страни позволяват еднократните тегления, само че до избран таван
Румънските управляващи дават образци с разнообразни страни, които разрешават изтегляне на еднократна сума от пенсионните спестявания след пенсиониране, само че до избран таван.
В Италия той е 30%, в Хърватия – 15% във втория дирек и 30% в третия, в Южна Африка – 33%, в Ирландия – 25%, в Полша – 25%, сочи изследването на управляващите.
В Хърватия пенсионната вноска е 20% (15% за държавното обезпечаване и 5% - за втория стълб). Както и у нас, пенсиите в Хърватия са необлагаеми. Там има два типа втора пенсия – пожизнена и пожизнена с еднократно заплащане до 15% от насъбраната по партидата сума. Пенсионните заплащания от третия дирек, който е непринуден, стартират най-рано на 55-годишна възраст, без значение дали индивидът е пенсионер, или към момента работещ. Позволено е да се изтегли вкупом до 30% от сумата в третия дирек.
В Испания пък няма предел на еднократната сума, която може да се изтегли при пенсиониране, което значи, че след навършване на 65-годишна възраст човек на практика може да си изтегли всичките си пенсионни спестявания, въпреки че за данъчни цели е по-добре да избере периодически тегления или пожизнени пенсионни заплащания. В Испания пенсиите се таксуват с налог и защото данъчната система е прогресивна (тоест по-високите приходи се таксуват с по-голяма ставка), по-изгодно излиза тегленето на спестяванията да става на по-малки стъпки.
В България системата е рестриктивна
В България системата е рестриктивна, тъй като втората пенсия би трябвало да е допълваща първата и се преглежда като част от базисния дълготраен приход на възрастните хора. Изключението, което дава право на еднократно или разсрочено погашение до 50% от средствата по партидата даже преди настъпване на пенсионната възраст, е при трайно понижена продуктивност над 89.99%.
Доходност на частните фондове за втора пенсия в България за интервала юни 2023 година - юни 2025 година
Източник: Комисия за финансов контрол
Различна е обстановката във връзка с доброволните фондове – така наречен трета пенсия, където жителят може да изтегли напълно или отчасти насъбраните средства от персоналните си вноски във всеки един миг. Ако е употребил данъчно облекчение за тези вноски обаче, изтеглената сума ще предстои на облагане в случай че индивидът към този момент не се е пенсионирал.
35 000 души към този момент взимат втора " пенсия "
Около 35 000 възрастни хора в България от общо към 2.05 милиона пенсионери получават втора " пенсия " от частен фонд, сочат данните на Комисията за финансов контрол към полугодието на 2025 година У нас към момента втората " пенсия " в всеобщия случай не е тъкмо пенсия, а е разсрочено заплащане в рамките нормално на от 1 до 3 години, след приключването на които пенсионерът остава единствено с пониженото си с към 10% заплащане от Национален осигурителен институт.
Общо 27 909 души са получавали разсрочено заплащане към 30 юни тази година, като 18 005 от тях са били с остатъчен интервал на заплащането до 1 година, а едвам 837 души – над 3 години.
Истинските пенсионери (тоест тези, които ще получават втора пенсия пожизнено от втория стълб) са едвам 6764 души към полугодието, като болшинството от тях (5822 души) също са избрали разновидността на пожизнена пенсия с разсрочено заплащане, т.е. да получат оптимално бързо оптимално огромна част от спестяванията си.
Тоест всеобщото предпочитание на хората е да си вземат частните спестявания допустимо най-бързо, което като цяло се разминава с концепцията на дълготрайния пенсионен приход. Според актюерските статистики дамите у нас получават пенсия приблизително към 18 години, а мъжете, които към момента се пенсионират и по-късно от дамите – към 12 година
Изплащането на частните пенсии от втория дирек у нас започва през 2021 година за дамите, а през 2024 година - и за първите кохорти мъже от най-масовата (трета) категория труд.
След тежки политически конфликти през 2021 година Народното събрание одобри стройна система за заплащането на пенсиите от втория дирек. Заради слабите натрупвания през първите 20 години от действието на тристълбовия модел, страната вкара три съществени вида заплащания от втория дирек, които зависят от насъбраната сума на индивида, придобил право на пенсия.
Еднократното заплащане е в случаите, когато натрупванията в партидата са под три минимални пенсии за страната (тоест под 1891.50 лева към момента). Причината е, че средствата са толкоз оскъдни, че не си заслужава да се заплащат разсрочено.
Разсроченото заплащане е вторият и най-масов вид все още, като всекидневно хората прибират всичките си спестявания до 3 години. То се ползва в случаите, когато натрупванията по партидата не са задоволителни за пожизнена пенсия, само че надвишават цената на три минимални пенсии (тоест са над 1891.50 лева ). Условието е месечният размер на изплащаната сума да не бъде по-нисък от 15% от размера на минималната пенсия за страната (в момента 94.58 лева.), само че да не е и по-висок от минималната пенсия (в момента 630.50 лева.). По данни на Комисията за финансов контрол (КФН) междинният размер на разсроченото заплащане в интервала януари-юни 2025 година е бил 511.49 лева на месец.
6764 души са получавали пожизнени пенсии от втория дирек към края на юни 2025 година, сочат още данните на КФН. Обичайно жена-пенсионер би трябвало да има към 20 000 лева в пенсионната си партида, с цел да получи пожизнена пенсия. Към полугодието на 2025 година междинната месечна пожизнена пенсия е била 233.88 лева, само че размерът ѝ доста зависи от това какъв пенсионен проект е избрал пенсионерът.
Вариантите за пожизнена пенсия също са три, като условието е тя да е най-малко 15% от минималната пенсия, т.е. най-малко 94.58 лева на месец все още.
Най-масовият избор на хората е пожизнена пенсия, включваща разсрочено погашение на част от средствата до навършване на определена от пенсионера възраст. Това значи, че до избрана възраст индивидът може да получава да вземем за пример по-висока сума, а остатъкът би трябвало да е задоволителен, с цел да се изплаща пожизнено в идентичен месечен размер. В този случай се наследява цената на дължимите заплащания до края на интервала на разсрочено заплащане. Този вид е определен от 86% от пенсионерите. През първото полугодие те са получавали приблизително по 258.28 лева
В другите два разновидността пенсията е близка до минимума по закон.
Единият е пожизнена пенсия с интервал на обезпечено погашение (средно 90.27 лева ) - отпуска се пожизнено в идентичен месечен размер и включва обезпечен интервал от 2 до 10 години (по избор на пенсионера), в границите на който се наследява актуалната стойност на дължимите заплащания до края на обезпечения интервал.
Последният вид е пожизнена пенсия без спомагателни условия. Тя се отпуска пожизнено в идентичен месечен размер и не предстои на заместничество. Средно размерът ѝ е бил 102.41 лева през първото полугодие.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България); Adrian Vasilache, HotNews.ro (Румъния); Maria Kelava, H-Alter.org (Хърватия); Maria Delaney, The Journal Investigates (Ирландия) и Oscar Gimenez Fernandez, El Confidencial (Испания).
Дори тази настояща възбрана у нас обаче не прави втората " пенсия " у нас към момента същинска пенсия в всеобщия случай, тъй като все още натрупванията по партидите на хората във втория дирек са толкоз ниски, че стигат единствено за разсрочено заплащане за няколко години. Например хората във възрастовата група 60-64 година имат насъбрани по 6 029 лева приблизително, а тези сред 55 и 59 година - по 7753 лева приблизително по данни на Комисията за финансов контрол.
Размерът на вноската за втория дирек – 5%, не е увеличаван към този момент близо 20 години. Последно той беше покачен от 4% на 5% през 2007 година, макар че вторият дирек е плануван да работи при вноска от 7-8%. Доколкото властта възнамерява повдигане на осигурителната тежест през идващите години, към този момент се появиха гласове парите да отиват точно по самостоятелните партиди във втория дирек, а не в Национален осигурителен институт, само че съответни оферти към момента липсват.
Румънците недоволстват поради възбрана да теглят вкупом парите за втора пенсия
Румъния е получила рекомендация от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) да вземе образец от България, Хърватия и Ирландия, с цел да усъвършенства втория дирек на пенсионната си система. В момента държавното управление в северната ни съседка се пробва да отнеме правото на хората да изтеглят вкупом пенсионните си спестявания от втория дирек незабавно след пенсионирането, като постави таван на тегленето. Мотивът е явен – концепцията на пенсионния приход е да обезпечи дълготрайно заплащане, а не сума, която може да се изхарчи вкупом – да вземем за пример за екзотична екскурзия или дребна къща на село. Промяната обаче не се приема добре от румънското общество.
Досега Румъния, която също се бори за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз като България, не е имала закон, който да регламентира етапа на погашение на пенсиите от втория дирек – обстановка, в която България за малко щеше да изпадне през 2021 година
Още по тематиката
3 декември 2024 08:02
Друг плюс на системата у нас е, че пенсиите са освободени от налог – нещо, което не е по този начин в Румъния и други европейски страни. В северната ни съседка на облагане подлежат и държавната, и частните пенсии. Частните пенсии от втория и третия дирек да вземем за пример от август насам се таксуват със здравна вноска, която в Румъния е 10% (за суми над 3000 леи или 1150 лева.)
Пенсионната вноска в Румъния е 25% (от тях 20.25% отиват в държавния дирек и 4.75% - в частния втори стълб), до момента в който в България удръжката е доста по-ниска – 19.8% (от тях 14.8% - в Национален осигурителен институт и 5% - във втория дирек за родените след 31.12.1959 г.).
Предложението на румънското държавно управление е да се постави таван на тегленето на пенсионните спестявания до най-много 30% от натрупванията във втория и третия дирек, а останалото да се изплаща или разсрочено за период от 8 години, или пожизнено.
Както в България, еднократно заплащане е разрешено единствено в случай че сумата по партидата е прекомерно ниска – под 3060 евро в румънския случай.
Проектът към момента се преглежда в румънския парламент, като са планувани изключения за тежко заболели пациенти. Финално той би трябвало да бъде подписан от президента, след което има едногодишен гратисен период, до момента в който смяната стартира да се ползва.
Много страни позволяват еднократните тегления, само че до избран таван
Румънските управляващи дават образци с разнообразни страни, които разрешават изтегляне на еднократна сума от пенсионните спестявания след пенсиониране, само че до избран таван.
В Италия той е 30%, в Хърватия – 15% във втория дирек и 30% в третия, в Южна Африка – 33%, в Ирландия – 25%, в Полша – 25%, сочи изследването на управляващите.
В Хърватия пенсионната вноска е 20% (15% за държавното обезпечаване и 5% - за втория стълб). Както и у нас, пенсиите в Хърватия са необлагаеми. Там има два типа втора пенсия – пожизнена и пожизнена с еднократно заплащане до 15% от насъбраната по партидата сума. Пенсионните заплащания от третия дирек, който е непринуден, стартират най-рано на 55-годишна възраст, без значение дали индивидът е пенсионер, или към момента работещ. Позволено е да се изтегли вкупом до 30% от сумата в третия дирек.
В Испания пък няма предел на еднократната сума, която може да се изтегли при пенсиониране, което значи, че след навършване на 65-годишна възраст човек на практика може да си изтегли всичките си пенсионни спестявания, въпреки че за данъчни цели е по-добре да избере периодически тегления или пожизнени пенсионни заплащания. В Испания пенсиите се таксуват с налог и защото данъчната система е прогресивна (тоест по-високите приходи се таксуват с по-голяма ставка), по-изгодно излиза тегленето на спестяванията да става на по-малки стъпки.
В България системата е рестриктивна
В България системата е рестриктивна, тъй като втората пенсия би трябвало да е допълваща първата и се преглежда като част от базисния дълготраен приход на възрастните хора. Изключението, което дава право на еднократно или разсрочено погашение до 50% от средствата по партидата даже преди настъпване на пенсионната възраст, е при трайно понижена продуктивност над 89.99%.
Доходност на частните фондове за втора пенсия в България за интервала юни 2023 година - юни 2025 година
Източник: Комисия за финансов контрол
Различна е обстановката във връзка с доброволните фондове – така наречен трета пенсия, където жителят може да изтегли напълно или отчасти насъбраните средства от персоналните си вноски във всеки един миг. Ако е употребил данъчно облекчение за тези вноски обаче, изтеглената сума ще предстои на облагане в случай че индивидът към този момент не се е пенсионирал.
35 000 души към този момент взимат втора " пенсия "
Около 35 000 възрастни хора в България от общо към 2.05 милиона пенсионери получават втора " пенсия " от частен фонд, сочат данните на Комисията за финансов контрол към полугодието на 2025 година У нас към момента втората " пенсия " в всеобщия случай не е тъкмо пенсия, а е разсрочено заплащане в рамките нормално на от 1 до 3 години, след приключването на които пенсионерът остава единствено с пониженото си с към 10% заплащане от Национален осигурителен институт.
Общо 27 909 души са получавали разсрочено заплащане към 30 юни тази година, като 18 005 от тях са били с остатъчен интервал на заплащането до 1 година, а едвам 837 души – над 3 години.
Истинските пенсионери (тоест тези, които ще получават втора пенсия пожизнено от втория стълб) са едвам 6764 души към полугодието, като болшинството от тях (5822 души) също са избрали разновидността на пожизнена пенсия с разсрочено заплащане, т.е. да получат оптимално бързо оптимално огромна част от спестяванията си.
Тоест всеобщото предпочитание на хората е да си вземат частните спестявания допустимо най-бързо, което като цяло се разминава с концепцията на дълготрайния пенсионен приход. Според актюерските статистики дамите у нас получават пенсия приблизително към 18 години, а мъжете, които към момента се пенсионират и по-късно от дамите – към 12 година
Изплащането на частните пенсии от втория дирек у нас започва през 2021 година за дамите, а през 2024 година - и за първите кохорти мъже от най-масовата (трета) категория труд.
След тежки политически конфликти през 2021 година Народното събрание одобри стройна система за заплащането на пенсиите от втория дирек. Заради слабите натрупвания през първите 20 години от действието на тристълбовия модел, страната вкара три съществени вида заплащания от втория дирек, които зависят от насъбраната сума на индивида, придобил право на пенсия.
Еднократното заплащане е в случаите, когато натрупванията в партидата са под три минимални пенсии за страната (тоест под 1891.50 лева към момента). Причината е, че средствата са толкоз оскъдни, че не си заслужава да се заплащат разсрочено.
Разсроченото заплащане е вторият и най-масов вид все още, като всекидневно хората прибират всичките си спестявания до 3 години. То се ползва в случаите, когато натрупванията по партидата не са задоволителни за пожизнена пенсия, само че надвишават цената на три минимални пенсии (тоест са над 1891.50 лева ). Условието е месечният размер на изплащаната сума да не бъде по-нисък от 15% от размера на минималната пенсия за страната (в момента 94.58 лева.), само че да не е и по-висок от минималната пенсия (в момента 630.50 лева.). По данни на Комисията за финансов контрол (КФН) междинният размер на разсроченото заплащане в интервала януари-юни 2025 година е бил 511.49 лева на месец.
6764 души са получавали пожизнени пенсии от втория дирек към края на юни 2025 година, сочат още данните на КФН. Обичайно жена-пенсионер би трябвало да има към 20 000 лева в пенсионната си партида, с цел да получи пожизнена пенсия. Към полугодието на 2025 година междинната месечна пожизнена пенсия е била 233.88 лева, само че размерът ѝ доста зависи от това какъв пенсионен проект е избрал пенсионерът.
Вариантите за пожизнена пенсия също са три, като условието е тя да е най-малко 15% от минималната пенсия, т.е. най-малко 94.58 лева на месец все още.
Най-масовият избор на хората е пожизнена пенсия, включваща разсрочено погашение на част от средствата до навършване на определена от пенсионера възраст. Това значи, че до избрана възраст индивидът може да получава да вземем за пример по-висока сума, а остатъкът би трябвало да е задоволителен, с цел да се изплаща пожизнено в идентичен месечен размер. В този случай се наследява цената на дължимите заплащания до края на интервала на разсрочено заплащане. Този вид е определен от 86% от пенсионерите. През първото полугодие те са получавали приблизително по 258.28 лева
В другите два разновидността пенсията е близка до минимума по закон.
Единият е пожизнена пенсия с интервал на обезпечено погашение (средно 90.27 лева ) - отпуска се пожизнено в идентичен месечен размер и включва обезпечен интервал от 2 до 10 години (по избор на пенсионера), в границите на който се наследява актуалната стойност на дължимите заплащания до края на обезпечения интервал.
Последният вид е пожизнена пенсия без спомагателни условия. Тя се отпуска пожизнено в идентичен месечен размер и не предстои на заместничество. Средно размерът ѝ е бил 102.41 лева през първото полугодие.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България); Adrian Vasilache, HotNews.ro (Румъния); Maria Kelava, H-Alter.org (Хърватия); Maria Delaney, The Journal Investigates (Ирландия) и Oscar Gimenez Fernandez, El Confidencial (Испания).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ