Ще остане ли НАТО без Турция
Неочакваната пречка, което Турция и персонално Реджеп Тайип Ердоган направиха по пътя на шведите и финландците, които се втурнаха към Алианса, породи доста спекулации. В някои западни изявления се заприказва за допустима замяна на прекомерно упорита Турция за скандинавските страни, които са нужни тук и в този момент. Някои считат за допустимо самата Турция да напусне НАТО като " митинг ", а някои отиват още по-далеч и пресмятат какъв брой бързо ще се разпадне целият Алианс след предполагаем турски демарш.
Има ли учредения за сходни прогнози?
Хартата на НАТО е много сбит документ и просто не планува никакви механизми за групово преследване на член на Алианса, който се е провинил пред останалите. Това не е изненадващо, в случай че си напомним през кои години и на какъв декор на събитията се образува „ отбранителният съюз “: през 1949 година мнозина освен не могат да си показват, само че просто се опасяват да помислят, че някои от западните страни внезапно ще бъде боядисана във враждебно червен цвят и ще би трябвало незабавно да бъде осъдена за това. Дори избухналият през 1974 година открит спор на „ съюзническа “ Гърция и Турция в Кипър не се счита за задоволителна причина за изключване на единия или и двамата „ хулигани “ от НАТО (въпреки че самите гърци преустановиха присъединяване си за 6 години).
Въпреки това, отдавайки респект на личната си „ демократична” природа, основателите на Северноатлантическия контракт въпреки всичко предвидиха опцията за неговото преразглеждане и даже за непринудено отдръпване на участващите страни от организацията. Десет и двадесет години след подписването, надлежно. Франция, която прекрати участието си в алианса през 1966 година, тогава в действителност се опълчи на буквата на интернационалното съглашение. Няма подозрение, че Ердоган е съвсем „ екстремист “ на фона на днешните европейски „ политици “ и е кадърен на най-малко същите решителни стъпки, които в миналото подхваща Дьо Гол, или даже на по-радикални.
В същото време самата Турция е може би най-важният член на НАТО отвън Западна Европа. За значимостта ѝ свидетелства даже фактът, че към момента е един от петте (заедно с Германия, Италия, Холандия и Белгия) задгранични оператори на американско нуклеарно оръжие.
Но най-важното е че Турция е главният плацдарм за американците в Близкия изток. Израел, с всичките си изключителни благоприятни условия за такава дребна страна, въпреки всичко не става за повече от аванпост в този район. Сега, с тлеещите спорове в съседство, лоялността на Саудитска Арабия към западните сътрудници видимо понижа - и с нов кръг от неустойчивост в Иран, който заплашва да подхрани световната рецесия с горивото - смисъла на Турция нараства още повече. Хипотетична свада с нея ще значи цялостна загуба на надзор над Близкия изток, с вероятност за цялостен колапс на пазара на въглеводороди и загуба на надзор над Европа, която в този случай неизбежно ще се потопи в бездната на междуособните спорове.
Ердоган е наясно с всичко това и очевидно счита да употребява привилегированото си състояние за още по-нагло изнудване на " Големия брат " и дребните му европейски поддръжници.
Но може ли той в действителност да напусне алианса, без да навреди на страната си?
Когато става дума за хипотетични придобивки на Турция от напускането на НАТО, предсказателите цитират като такива някаква нереална „ независимост на деяние “, която в този момент е лимитирана от натиска на европейските „ съдружници “.
Въпреки че има търкания сред Европа и Турция, въпреки всичко е невероятно да се приказва за " вързани ръце " на последната. По-скоро, в противен случай: Ердоган е прекомерно деен в Либия, Сирия, Средиземно море и Закавказието и „ сътрудниците “ се пробват някак да насочат тази активност в потребна за себе си посока, само че това не им се получава.. Отхвърлянето на концепцията за присъединение на Турция към Европейски Съюз приказва единствено за себе си, когато започнаха да желаят неприемлива политическа цена за това.
За Турция би било доста по-трудно да се откаже от НАТО, защото военно-техническото съдействие със Запада върви тъкмо по линията на Алианса, а цената му за Турция е доста висока.
Работата е там, че турската войска, най-голямата в НАТО след Съединени американски щати, към момента в по-голямата си част е въоръжена със остарели модели от Студената война. Разбира се, тази обстановка в действителност не се вписва в проектите за създаване на „ районна суперсила “ на „ Великия Туран “, а турското управление влага огромни запаси в модернизацията на въоръжените си сили и националния военно-промишлен комплекс.
В това отношение е реализиран забележителен прогрес, само че не величествен. Турският военно-промишлен комплекс е, нагледно казано, „ лицензирана версия “ на китайския военно-промишлен комплекс: т.е. със забележителна локализация на производството той към момента би трябвало да внася съвременни технологии и някои изключително комплицирани съставни елементи.
През последните десетилетия беше допустимо да се сътвори самобитна „ автархия “ във връзка с производството на пехотно оръжие и леки бронирани машини. В същото време най-известните образци за „ турски оръжия “ към момента не са напълно турски: самоходните гаубици “Фиртина”, триумфите на които в сирийския спор са необятно рекламирани, са от южнокорейския K9, чието произвеждане е открито по лиценз. „ Непобедимите и именити “ “Байрактар” и други турски дронове също биха били доста по-скромни във връзка с продуктивността, в случай че не бяха доставката на редица системи за тях от Европа и Америка. Проектът на първия турски танк " Алтай " се бави от доста години, макар че вътре би трябвало да има доста вносни съставни елементи, в това число някои от най-сложните елементи - мотора и трансмисията.
Но най-големият боен план на Турция, който тя несъмнено няма да може да приключи без помощта на " сътрудници ", е модернизацията на флота. Турските корабостроители създават няколко плана на военни кораби от главните класове, в това число фрегати и разрушители, в тясно съдействие със западни компании. Сегашният турски флот се състои главно от кораби с немски дизайн, чиято поддръжка също изисква мощни връзки с техните строители. Естествено, при положение на предполагаем срив с НАТО, тези връзки също ще бъдат прекратени.
Тоест, хипотетичното излизане от Алианса вещае на Турция единствено загуби и сериозен удар по упоритостите, който никаква „ независимост на действието “ не може да прекъсне. Нещо повече, увеличението на последното е доста противоречиво: за Ердоган и неговите наследници ще бъде доста по-удобно да усилят въздействието си в Закавказието, в спор с Русия и Китай, и да търсят дефинитивно решение на кипърския въпрос, като зад тила си имат НАТО, в сравнение с в прелестна изолираност.
По този метод не си коства да хвърляте шапки във въздуха авансово, отбелязвайки „ началото на края на нападателния империалистически блок “: Турция и НАТО са прекомерно близки и взаимоизгодни, с цел да може единият да откаже на другия с леко сърце. Особено на фона на различията с Швеция по редица незначителни (сравнително) и лесни за разрешаване въпроси. Няма подозрение, че Ердоган, с поддръжката на Съединените щати, ще контракти нужните му решения по отношение на гюленистите, глобите и вероятно Ф-35. А шведите и финландците ще дойдат в полка на нашите врагове. Така че Русия не би трябвало да се отпуска.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Има ли учредения за сходни прогнози?
Хартата на НАТО е много сбит документ и просто не планува никакви механизми за групово преследване на член на Алианса, който се е провинил пред останалите. Това не е изненадващо, в случай че си напомним през кои години и на какъв декор на събитията се образува „ отбранителният съюз “: през 1949 година мнозина освен не могат да си показват, само че просто се опасяват да помислят, че някои от западните страни внезапно ще бъде боядисана във враждебно червен цвят и ще би трябвало незабавно да бъде осъдена за това. Дори избухналият през 1974 година открит спор на „ съюзническа “ Гърция и Турция в Кипър не се счита за задоволителна причина за изключване на единия или и двамата „ хулигани “ от НАТО (въпреки че самите гърци преустановиха присъединяване си за 6 години).
Въпреки това, отдавайки респект на личната си „ демократична” природа, основателите на Северноатлантическия контракт въпреки всичко предвидиха опцията за неговото преразглеждане и даже за непринудено отдръпване на участващите страни от организацията. Десет и двадесет години след подписването, надлежно. Франция, която прекрати участието си в алианса през 1966 година, тогава в действителност се опълчи на буквата на интернационалното съглашение. Няма подозрение, че Ердоган е съвсем „ екстремист “ на фона на днешните европейски „ политици “ и е кадърен на най-малко същите решителни стъпки, които в миналото подхваща Дьо Гол, или даже на по-радикални.
В същото време самата Турция е може би най-важният член на НАТО отвън Западна Европа. За значимостта ѝ свидетелства даже фактът, че към момента е един от петте (заедно с Германия, Италия, Холандия и Белгия) задгранични оператори на американско нуклеарно оръжие.
Но най-важното е че Турция е главният плацдарм за американците в Близкия изток. Израел, с всичките си изключителни благоприятни условия за такава дребна страна, въпреки всичко не става за повече от аванпост в този район. Сега, с тлеещите спорове в съседство, лоялността на Саудитска Арабия към западните сътрудници видимо понижа - и с нов кръг от неустойчивост в Иран, който заплашва да подхрани световната рецесия с горивото - смисъла на Турция нараства още повече. Хипотетична свада с нея ще значи цялостна загуба на надзор над Близкия изток, с вероятност за цялостен колапс на пазара на въглеводороди и загуба на надзор над Европа, която в този случай неизбежно ще се потопи в бездната на междуособните спорове.
Ердоган е наясно с всичко това и очевидно счита да употребява привилегированото си състояние за още по-нагло изнудване на " Големия брат " и дребните му европейски поддръжници.
Но може ли той в действителност да напусне алианса, без да навреди на страната си?
Когато става дума за хипотетични придобивки на Турция от напускането на НАТО, предсказателите цитират като такива някаква нереална „ независимост на деяние “, която в този момент е лимитирана от натиска на европейските „ съдружници “.
Въпреки че има търкания сред Европа и Турция, въпреки всичко е невероятно да се приказва за " вързани ръце " на последната. По-скоро, в противен случай: Ердоган е прекомерно деен в Либия, Сирия, Средиземно море и Закавказието и „ сътрудниците “ се пробват някак да насочат тази активност в потребна за себе си посока, само че това не им се получава.. Отхвърлянето на концепцията за присъединение на Турция към Европейски Съюз приказва единствено за себе си, когато започнаха да желаят неприемлива политическа цена за това.
За Турция би било доста по-трудно да се откаже от НАТО, защото военно-техническото съдействие със Запада върви тъкмо по линията на Алианса, а цената му за Турция е доста висока.
Работата е там, че турската войска, най-голямата в НАТО след Съединени американски щати, към момента в по-голямата си част е въоръжена със остарели модели от Студената война. Разбира се, тази обстановка в действителност не се вписва в проектите за създаване на „ районна суперсила “ на „ Великия Туран “, а турското управление влага огромни запаси в модернизацията на въоръжените си сили и националния военно-промишлен комплекс.
В това отношение е реализиран забележителен прогрес, само че не величествен. Турският военно-промишлен комплекс е, нагледно казано, „ лицензирана версия “ на китайския военно-промишлен комплекс: т.е. със забележителна локализация на производството той към момента би трябвало да внася съвременни технологии и някои изключително комплицирани съставни елементи.
През последните десетилетия беше допустимо да се сътвори самобитна „ автархия “ във връзка с производството на пехотно оръжие и леки бронирани машини. В същото време най-известните образци за „ турски оръжия “ към момента не са напълно турски: самоходните гаубици “Фиртина”, триумфите на които в сирийския спор са необятно рекламирани, са от южнокорейския K9, чието произвеждане е открито по лиценз. „ Непобедимите и именити “ “Байрактар” и други турски дронове също биха били доста по-скромни във връзка с продуктивността, в случай че не бяха доставката на редица системи за тях от Европа и Америка. Проектът на първия турски танк " Алтай " се бави от доста години, макар че вътре би трябвало да има доста вносни съставни елементи, в това число някои от най-сложните елементи - мотора и трансмисията.
Но най-големият боен план на Турция, който тя несъмнено няма да може да приключи без помощта на " сътрудници ", е модернизацията на флота. Турските корабостроители създават няколко плана на военни кораби от главните класове, в това число фрегати и разрушители, в тясно съдействие със западни компании. Сегашният турски флот се състои главно от кораби с немски дизайн, чиято поддръжка също изисква мощни връзки с техните строители. Естествено, при положение на предполагаем срив с НАТО, тези връзки също ще бъдат прекратени.
Тоест, хипотетичното излизане от Алианса вещае на Турция единствено загуби и сериозен удар по упоритостите, който никаква „ независимост на действието “ не може да прекъсне. Нещо повече, увеличението на последното е доста противоречиво: за Ердоган и неговите наследници ще бъде доста по-удобно да усилят въздействието си в Закавказието, в спор с Русия и Китай, и да търсят дефинитивно решение на кипърския въпрос, като зад тила си имат НАТО, в сравнение с в прелестна изолираност.
По този метод не си коства да хвърляте шапки във въздуха авансово, отбелязвайки „ началото на края на нападателния империалистически блок “: Турция и НАТО са прекомерно близки и взаимоизгодни, с цел да може единият да откаже на другия с леко сърце. Особено на фона на различията с Швеция по редица незначителни (сравнително) и лесни за разрешаване въпроси. Няма подозрение, че Ердоган, с поддръжката на Съединените щати, ще контракти нужните му решения по отношение на гюленистите, глобите и вероятно Ф-35. А шведите и финландците ще дойдат в полка на нашите врагове. Така че Русия не би трябвало да се отпуска.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ