Неочакван проблем с минималната заплата през 2025 година. Механизмът за фиксиране

Неочакван проблем с минималната заплата през 2025 година.

Механизмът за фиксиране на минималната заплата към междинната навлиза във втората си година, а към този момент знаем и нивото ѝ за 2025 година – най-малко, в случай че до края на годината няма политическо решение за анулация на правилото. И точно в това се крие казусът.

На този стадий няма особени следени промени на пазара на труда вследствие на въвеждането на формулата, само че огромните районни и отраслови разлики в резултата на минималната заплата постановат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори. Това разясниха в собствен отчет от  Института за пазарна стопанска система в собствен разбор.

Икономистите напомнят по какъв начин работи механизмът.

Той вкарва рекомендацията на Европейска комисия за установяване на минималното възнаграждение на база на справедливи индикативни индикатори, като да вземем за пример (но не задължително) 50% от междинната заплата или 60% от медианната.

В случая на България е определен първият метод, като за основа се вземат първите две тримесечия на актуалната година и последните две на предходната, за употребените данни да са оптимално настоящи все още на осъществяване на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата уязвимост на този метод е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната.

Прилагането на този метод фиксира МРЗ за 2024 година на 933 лева, което докара до нарастване от общо 153 лева за една година – най-голямото нарастване през последните 25 години.

Въз основа на данните за междинната заплата за последните четири тримесечия можем да заключим, че цената за 2025 година ще е 1077 лева, или нарастване от още 144 лева С други думи, растежът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 година и 13% за 2025 година, което дава отговор както на забавянето на растежа на междинните заплати и успокояването на възходящата динамичност на пазара на труда, по този начин и на по-бавния общ стопански напредък.

Значителните разлики сред районите в съотношението сред междинната и минималната заплата остават, само че без огромните промени през последните няколко години, се споделя в разбора. Към второто тримесечие на 2024 година покритието е най-високо в Благоевград – 71%, както и в Смолян – 70%, а с над 60% отношение на МРЗ към СРЗ са 15 от областите в страната. Под 50% е това отношение единствено  в столицата, а най-близо до междинните за страната 50% са Варна и Враца.

Ако погледнем към главните стопански браншове, покритието на  СРЗ с новата МРЗ е 21% в ИКТ, 32% в енергетиката, 33% в енергетиката, 35% в професионалните действия, до 72% в хотелите и заведенията за хранене и 65% в селското стопанство. Трябва да имаме поради, че поради продължаващия растеж на заплатите покритието към края на годината тези връзки ще са малко по-ниски.

ИПИ

Прави усещане, че без значение от забележителните покачвания в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в междинната заплата по браншове и браншове остават без забележителна смяна, а даже в някои случаи се следят спадове – най-видимо в културата, развлечението и туристическия бранш, което е частично и разследване в забележителното изсветляване на браншовете през последните години.

Това значи, че нямаме особени учредения да твърдим, че ударните покачвания в минималната заплата досега са основали нови проблеми на районните и отрасловите пазари на труда, изключително поради, че не следим особени промени от позиция на покачвания на безработицата и стесняване на заетостта, дори в противен случай.

Това обаче не значи, че минималната заплата не е спънка пред навлизането на нови служащи в стопански най-слабо развитите и най-слабо производителни елементи на страната и стопански действия. Не е инцидентно, че тъкмо районите и секторите, където разликата сред междинната и минимална заплата са тези, които изпитват продължителен дефицит на работна ръка, което се и явява съществена спънка пред развиването им.

Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не неотдавна зародили, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, в сравнение с да води до качествени промени в изискванията на тези пазари на труд.

Остава отворен и въпросът със сивата стопанска система. Тъй като данните на Национален статистически институт за безработицата и заетостта не регистрират разликите сред законен и незаконен труд, допустимо е част от най-нискоквалифицираните и ниско производителни служащи да са минали на сиво след нарастванията. Тъй като единствената оценка на сивата стопанска система в страната изостава с две години обаче за резултата от скока на минималната заплата през 2024 година ще знаем чак след година.

Не бива да подценяваме и дълготрайните резултати, най-много заради самозахранващия се темперамент на сегашния механизъм, вследствие на което в идващите години ще има непрекъсната „ гонитба “ сред минималната и междинната заплата, което изисква и прибавянето на спомагателни макроикономически знаци. Големите отраслови и районни разлики в изискванията на пазара на труда изискват и да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не разреши на минималната заплата с нападателния си растеж да се трансформира в прекомерно огромна преграда, показват икономистите.

Източник: Инстутут по пазарна стопанска система