1216 лв. на месец са необходими за издръжка на един работещ
Необходимият чист месечен приход за прехрана на едно работещо лице от едночленно семейство доближи през месец март до 1216 лева. Тази стойност, образувана на базисна потребителска кошница, е нужна за покриване на разноските за прехрана на едно работещо лице, живеещо единствено, за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, развлечения и отмора. За едногодишен интервал разноските за прехрана на живота на 1 работещо лице нараства с 157 лева, като от тях групата на питателните артикули нараства с 69 лева, а на нехранителните артикули и услуги с 89 лева
Това демонстрира анализът на наблюдението на потребителските цени и Заплатата за прехрана за първото тримесечие на 2022 година, направен от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Данните бяха показани през днешния ден от президента на КНСБ Пламен Димитров, шефа на института Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.
Димитров уточни, че за тричленно домакинство – с двама работещи и едно дете, нужният чист приход за прехрана доближава 2189 лева . За една година повишаването е с 283 лв.. Толкова пари повече желаеме и ние. С 15% най-малко безусловно би трябвало да се покачат приходите, сподели президентът на КНСБ и уточни, че през второто и третото тримесечие инфлацията ще продължи да се форсира.
Именно на трайното покачване на цените от края на предходната година, траяло и през първите три месеца на тази, се дължи и ускореното повишаване на нужния месечен приход за прехрана.
Брутната Заплата за прехрана за едно работещо лице пък е 1567 лева , а при двама работещи в фамилията с 1 дете, за всеки от двамата работещите не би трябвало да бъде по-ниска от 1411 лева , с цел да може да се обезпечи нужния приход за обществено допустим метод на живот. Ако единствено единият от родителите работи, той би трябвало да обезпечава заплата в размер не по-нисък от 2820 лева
Данните демонстрират, че на годишна база брутната Заплата за прехрана за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лева или общо с 366 лева Заплата за прехрана за работещ (сам живеещ) повишаването е с 202 лева от началото на годината.
Тревожен е фактът, че понижава делът на наетите лица на трудово и служебно правно отношение, които получават трудово заплащане по-високо от Заплата за прехрана за 1 работещи, самичък живеещ (1567 бруто), от 34.4% през ноември 2021 година, към този момент са 28.9% през февруари 2022 година Това е доказателство, че приходът за ЗИ нараства по-бързо спрямо приходите от труд, уточни Виолета Иванова.
Към февруари тази година под нужната Заплата за прехрана за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хиляди
Данните за ЗИ на 3- членно домакинство демонстрират, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през март бележи понижение и доближава до 46.1%, откакто предходното тримесечие е от 48.8%. Тази низходяща наклонност демонстрира, че нужният приход за прехрана нараства с по-бързи темпове спрямо минимална заплата. Това е задоволителен мотив да се твърди, че МРЗ не покрива нужния приход за прехрана и това обрича фамилиите на беднотия и ограничения.
Ето за какво, уточни Иванова, КНСБ упорства за годишен растеж със 17-18 % на минималната заплата, по този начин до 4-5 година да се доближи заплатата за прехрана, в случай че инфлацията се успокои. Освен това, от 2023 година би трябвало да изпълняваме и плана за европейска инструкция, която споделя, че минималната заплата би трябвало да е не по-малко от 50% от междинната за страната. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „ нископлатените служащи “ и на „ работещите небогати “.
Темповете на изменение на нужния месечен приход за прехрана през първото тримесечие на годината главно се диктуват от повишаването на питателните артикули. На тримесечна база питателните артикули нарастват с 9.2%, а на годишна с 17.7%.
По-забележимо повишаване се следи при групите:
- " Хляб и зърнени храни със 7.5% на тримесечна база , на годишна с 18.9% . Само групата на „ Хлебни произведения “ нарастват с 4.3% и доближават растеж на годишна база от 20%;
Цената на „ Брашно “ нараства за тримесечие с 18.4% и доближава годишен растеж от 35%. Увеличението е с към 50-60 ст. в съпоставяне със същия интервал на миналата година.
- „ Мляко и млечни артикули “ групата бележи тримесечен растеж с 6.9% и с 18% за година . В безспорни величини повишаването за годишен интервал при сиренета е с към 1.60 – 2 лева, а при кашкавали с към 3 -3,50 лева и бележат годишен растеж от 11.7 до 27.4%.
- „ Животински и растителни масла “ групата нараства с 21.8% на тримесечна база, като единствено слънчогледовото олио e с 30% . В рамките на годишен интервал нарастването на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и доближава растеж от 56.9%;
- Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6.7%;
- „ Месо и месни артикули “ тримесечният растеж общо за групата е със 7.1% и с 10.8% на годишна база . Драстично повишаване на годишна база се следи при агнешко месо с 28.6%, пиле – с към 22%.
- Захар и захарни произведения с 6.5%. Цената на захарта се усилва с повече от 45-50 ст. на годишна база (с към 22.5%)
- Цените на услугите в заведения за публично хранене, също бележат растеж със 7.8% на трим. база. По-силно е изразено повишаването в Заведения за бързо хранене с 9%, Храни за бърза консумация с 11%. На годишна база темпът на повишаване общо за групата е с повече от 1/5.
- Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележат също ускоряване с 4.1%, а на годишна база растеж от 13.2%.
През последните месеци непрекъснато се споделяше мнението, че за България инфлацията е импортирана извън, на която мъчно можем да противодействаме. Наред с това, се следят локални фактори, които форсираха инфлационните процеси. Неконтролируемо повишаване на маржа сред доставна и последна потребителска цена, изпреварващ растеж на борсовите цени, както и спекулативните надценки на търговците на дребно са резултат от несигурността на бизнеса за приходите от продажбите на дребно и опцията да се покрие цената на идната доставка. Всички тези дейности са причина България трайно да отстоява водещи позиции в равнищата на инфлация спрямо страните членки на Европейски Съюз, изясни Виолета Иванова.
Равнището на инфлация в България е по-високо от междинните европейски равнища – 7.8% . Само 5 страни членки на Европейски Съюз имат по-високи равнища на инфлация през март. Това са Литва (15.6%), Естония (14.8%), Чехия (11.9%), Нидерландия (11.7%), Латвия (11.5%).
При това, за България дефинира групи имат водещи позиции. Така например, групата на храни в ЕС-27 регистрира повишаване с 6.9%, в България е с 17%, пред нас е единствено Литва с 17.6%. От определените витално значими стокови групи, България има водещи позиции при Хляб с 25.7%, Месо с 9.6%, Природен газ с 148.6%.
Ускорено повишаване на цените на артикули от първа нужда, освен това доста на междинните европейски равнища е причина за все по-бързо приближаване до междинното ценово ниво на Европейски Съюз 27, освен това приходите в България остават най-ниски в съпоставяне със страните членки на Европейски Съюз.
Любослав Костов обърна внимание, че закъснялото нарастване на минималната работна заплата от 1 април с 9.2% се обезцени от кумулативната инфлация от 12.4%. Това сложи пред съществени усложнения към 870 хиляди от заетите лица с заплатен налог до МРЗ от повишаването на живота, освен това чувството за инфлация при тях е на по-високи равнища, заради повишаването на цените на артикули от първа нужда, които имат висок разходен дял в фамилния бюджет. Според изчисленията на КНСБ минималната заплата у нас трябваше да бъде 760 лева още от 1 януари тази година , с цел да може тя да се приближи до 50% от междинната.
От началото на 2022 година всички страни със законоустановена МРЗ започнаха нарастване, като се изключи България и Латвия . При това, страни като Литва, Унгария още при започване на годината усилиха МРЗ с над 13%. Така размерът на МРЗ в България резервира трайно най-ниски равнища спрямо страните членки на ЕС-27, сподели Костов. В съпоставяне с балканските страни последното място заема Албания (248 евро) и след нея се подрежда България (332 евро).
МРЗ в България е по-ниска с към 7 пъти от тази в Люксембург, а паритетът на покупателна дарба с към 3 пъти.
Наред с най-високите равнища на инфлация, България е с най-ниската покупателната дарба в целия Европейски съюз . Достатъчен мотив са сравнителните данни за разноските за труд. През 2021 година междинните почасови разноски за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз (29.1 евро). Най-ниските почасови разноски за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (41,6 евро). Очакванията от внезапното повишаване на цените на силата и храните са за стесняване на действителните приходи на семействата и до понижаване на частното ползване, което е главен източник за стопански напредък.
Наред с това в Бюджет 2022 не се планува нарастване на работните заплати в бюджетната сфера. Поради тази причина, не бе реализирано и нарастване, което да компенсира най-малко растежа на инфлацията. В бюджетната сфера има огромен дял нископлатени служащи, с брутно работна заплата в диапазон към 1058 лева до 1385 лева
През 2021 година под линията на беднотия са 22.1% от популацията на страната , като понижението с 1.7 процентни пункта. Важно е да се означи, че държавните политики ориентирани към системата на обществено подкрепяне имат значително значение за понижаване на равнищата на беднотия. Равнището на бедността преди приемане на обществените прехвърляния и пенсии е от 44.3%, само че нивото на беднотия се редуцира до 22.1% след приемане на компенсациите, обществените и фамилни помощи и добавки, пенсиите.
Над 1,5 млн. лица остават под прага на беднотия , като понижението е едвам с 128 хиляди Тревожността нараства със прекъсването на природния газ от Русия и упованията са фрапантен скок на цените на електрическата енергия и топлоенергията, който ще се засегне всички семейства, само че най-тежко ще бъде за семействата в състояние на енергийна беднотия и семействата с ниски приходи. Костов уточни, че това постанова предпочитано дискутиране и установяване на дефиницията „ енергийно безпаричен “.
При тази инфлация и упованията за високи комунални разноски през идващия отоплителен сезон би трябвало да се мисли за нарастване на обсега на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. Освен това, с прогнозната инфлация би трябвало да се поправят и базовите параметри, въз основа на които се дефинира достъпът, както и самите обществени помощи, освен това поетапно да се доближи равнището на прага на беднотия измерен по методологията на Евростат, сподели още Костов.
Презентация на проучването можете да видите
Това демонстрира анализът на наблюдението на потребителските цени и Заплатата за прехрана за първото тримесечие на 2022 година, направен от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Данните бяха показани през днешния ден от президента на КНСБ Пламен Димитров, шефа на института Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.
Димитров уточни, че за тричленно домакинство – с двама работещи и едно дете, нужният чист приход за прехрана доближава 2189 лева . За една година повишаването е с 283 лв.. Толкова пари повече желаеме и ние. С 15% най-малко безусловно би трябвало да се покачат приходите, сподели президентът на КНСБ и уточни, че през второто и третото тримесечие инфлацията ще продължи да се форсира.
Именно на трайното покачване на цените от края на предходната година, траяло и през първите три месеца на тази, се дължи и ускореното повишаване на нужния месечен приход за прехрана.
Брутната Заплата за прехрана за едно работещо лице пък е 1567 лева , а при двама работещи в фамилията с 1 дете, за всеки от двамата работещите не би трябвало да бъде по-ниска от 1411 лева , с цел да може да се обезпечи нужния приход за обществено допустим метод на живот. Ако единствено единият от родителите работи, той би трябвало да обезпечава заплата в размер не по-нисък от 2820 лева
Данните демонстрират, че на годишна база брутната Заплата за прехрана за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лева или общо с 366 лева Заплата за прехрана за работещ (сам живеещ) повишаването е с 202 лева от началото на годината. Тревожен е фактът, че понижава делът на наетите лица на трудово и служебно правно отношение, които получават трудово заплащане по-високо от Заплата за прехрана за 1 работещи, самичък живеещ (1567 бруто), от 34.4% през ноември 2021 година, към този момент са 28.9% през февруари 2022 година Това е доказателство, че приходът за ЗИ нараства по-бързо спрямо приходите от труд, уточни Виолета Иванова.
Към февруари тази година под нужната Заплата за прехрана за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хиляди
Данните за ЗИ на 3- членно домакинство демонстрират, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през март бележи понижение и доближава до 46.1%, откакто предходното тримесечие е от 48.8%. Тази низходяща наклонност демонстрира, че нужният приход за прехрана нараства с по-бързи темпове спрямо минимална заплата. Това е задоволителен мотив да се твърди, че МРЗ не покрива нужния приход за прехрана и това обрича фамилиите на беднотия и ограничения.
Ето за какво, уточни Иванова, КНСБ упорства за годишен растеж със 17-18 % на минималната заплата, по този начин до 4-5 година да се доближи заплатата за прехрана, в случай че инфлацията се успокои. Освен това, от 2023 година би трябвало да изпълняваме и плана за европейска инструкция, която споделя, че минималната заплата би трябвало да е не по-малко от 50% от междинната за страната. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „ нископлатените служащи “ и на „ работещите небогати “.
Темповете на изменение на нужния месечен приход за прехрана през първото тримесечие на годината главно се диктуват от повишаването на питателните артикули. На тримесечна база питателните артикули нарастват с 9.2%, а на годишна с 17.7%.
По-забележимо повишаване се следи при групите:
- " Хляб и зърнени храни със 7.5% на тримесечна база , на годишна с 18.9% . Само групата на „ Хлебни произведения “ нарастват с 4.3% и доближават растеж на годишна база от 20%;
Цената на „ Брашно “ нараства за тримесечие с 18.4% и доближава годишен растеж от 35%. Увеличението е с към 50-60 ст. в съпоставяне със същия интервал на миналата година.
- „ Мляко и млечни артикули “ групата бележи тримесечен растеж с 6.9% и с 18% за година . В безспорни величини повишаването за годишен интервал при сиренета е с към 1.60 – 2 лева, а при кашкавали с към 3 -3,50 лева и бележат годишен растеж от 11.7 до 27.4%.
- „ Животински и растителни масла “ групата нараства с 21.8% на тримесечна база, като единствено слънчогледовото олио e с 30% . В рамките на годишен интервал нарастването на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и доближава растеж от 56.9%;
- Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6.7%;
- „ Месо и месни артикули “ тримесечният растеж общо за групата е със 7.1% и с 10.8% на годишна база . Драстично повишаване на годишна база се следи при агнешко месо с 28.6%, пиле – с към 22%.
- Захар и захарни произведения с 6.5%. Цената на захарта се усилва с повече от 45-50 ст. на годишна база (с към 22.5%)
- Цените на услугите в заведения за публично хранене, също бележат растеж със 7.8% на трим. база. По-силно е изразено повишаването в Заведения за бързо хранене с 9%, Храни за бърза консумация с 11%. На годишна база темпът на повишаване общо за групата е с повече от 1/5.
- Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележат също ускоряване с 4.1%, а на годишна база растеж от 13.2%.
През последните месеци непрекъснато се споделяше мнението, че за България инфлацията е импортирана извън, на която мъчно можем да противодействаме. Наред с това, се следят локални фактори, които форсираха инфлационните процеси. Неконтролируемо повишаване на маржа сред доставна и последна потребителска цена, изпреварващ растеж на борсовите цени, както и спекулативните надценки на търговците на дребно са резултат от несигурността на бизнеса за приходите от продажбите на дребно и опцията да се покрие цената на идната доставка. Всички тези дейности са причина България трайно да отстоява водещи позиции в равнищата на инфлация спрямо страните членки на Европейски Съюз, изясни Виолета Иванова.
Равнището на инфлация в България е по-високо от междинните европейски равнища – 7.8% . Само 5 страни членки на Европейски Съюз имат по-високи равнища на инфлация през март. Това са Литва (15.6%), Естония (14.8%), Чехия (11.9%), Нидерландия (11.7%), Латвия (11.5%).
При това, за България дефинира групи имат водещи позиции. Така например, групата на храни в ЕС-27 регистрира повишаване с 6.9%, в България е с 17%, пред нас е единствено Литва с 17.6%. От определените витално значими стокови групи, България има водещи позиции при Хляб с 25.7%, Месо с 9.6%, Природен газ с 148.6%.
Ускорено повишаване на цените на артикули от първа нужда, освен това доста на междинните европейски равнища е причина за все по-бързо приближаване до междинното ценово ниво на Европейски Съюз 27, освен това приходите в България остават най-ниски в съпоставяне със страните членки на Европейски Съюз.
Любослав Костов обърна внимание, че закъснялото нарастване на минималната работна заплата от 1 април с 9.2% се обезцени от кумулативната инфлация от 12.4%. Това сложи пред съществени усложнения към 870 хиляди от заетите лица с заплатен налог до МРЗ от повишаването на живота, освен това чувството за инфлация при тях е на по-високи равнища, заради повишаването на цените на артикули от първа нужда, които имат висок разходен дял в фамилния бюджет. Според изчисленията на КНСБ минималната заплата у нас трябваше да бъде 760 лева още от 1 януари тази година , с цел да може тя да се приближи до 50% от междинната.
От началото на 2022 година всички страни със законоустановена МРЗ започнаха нарастване, като се изключи България и Латвия . При това, страни като Литва, Унгария още при започване на годината усилиха МРЗ с над 13%. Така размерът на МРЗ в България резервира трайно най-ниски равнища спрямо страните членки на ЕС-27, сподели Костов. В съпоставяне с балканските страни последното място заема Албания (248 евро) и след нея се подрежда България (332 евро).
МРЗ в България е по-ниска с към 7 пъти от тази в Люксембург, а паритетът на покупателна дарба с към 3 пъти.
Наред с най-високите равнища на инфлация, България е с най-ниската покупателната дарба в целия Европейски съюз . Достатъчен мотив са сравнителните данни за разноските за труд. През 2021 година междинните почасови разноски за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз (29.1 евро). Най-ниските почасови разноски за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (41,6 евро). Очакванията от внезапното повишаване на цените на силата и храните са за стесняване на действителните приходи на семействата и до понижаване на частното ползване, което е главен източник за стопански напредък.
Наред с това в Бюджет 2022 не се планува нарастване на работните заплати в бюджетната сфера. Поради тази причина, не бе реализирано и нарастване, което да компенсира най-малко растежа на инфлацията. В бюджетната сфера има огромен дял нископлатени служащи, с брутно работна заплата в диапазон към 1058 лева до 1385 лева
През 2021 година под линията на беднотия са 22.1% от популацията на страната , като понижението с 1.7 процентни пункта. Важно е да се означи, че държавните политики ориентирани към системата на обществено подкрепяне имат значително значение за понижаване на равнищата на беднотия. Равнището на бедността преди приемане на обществените прехвърляния и пенсии е от 44.3%, само че нивото на беднотия се редуцира до 22.1% след приемане на компенсациите, обществените и фамилни помощи и добавки, пенсиите.
Над 1,5 млн. лица остават под прага на беднотия , като понижението е едвам с 128 хиляди Тревожността нараства със прекъсването на природния газ от Русия и упованията са фрапантен скок на цените на електрическата енергия и топлоенергията, който ще се засегне всички семейства, само че най-тежко ще бъде за семействата в състояние на енергийна беднотия и семействата с ниски приходи. Костов уточни, че това постанова предпочитано дискутиране и установяване на дефиницията „ енергийно безпаричен “.
При тази инфлация и упованията за високи комунални разноски през идващия отоплителен сезон би трябвало да се мисли за нарастване на обсега на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. Освен това, с прогнозната инфлация би трябвало да се поправят и базовите параметри, въз основа на които се дефинира достъпът, както и самите обществени помощи, освен това поетапно да се доближи равнището на прага на беднотия измерен по методологията на Евростат, сподели още Костов.
Презентация на проучването можете да видите
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ