Петър Чобанов: Необходим е национален консенсус за нашия икономически модел
Необходим е народен консенсус за нашия стопански модел, на какво да бъде основан и какви са нужните промени да бъде реализиран, с цел да се оправим с рецесиите.
Това съобщи нардният представител от Движение за права и свободи доцент Петър Чобанов, някогашен министър на финансите, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”.
Ето цялото изявление:
Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета стартира да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за обществен разговор сред синдикати, работодатели и държавно управление не я поддържа, а Експертният съдружен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на постоянното съвещание от Министерския съвет от сряда заран, което невиждано напуснаха министрите от политическа партия „ ИТН “. Въпреки абсурда и на инат на това деяние на съдружния си сътрудник, държавното управление одобри актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което водачът на „ ИТН “ Слави Трифонов разгласи, че партията излиза от обединението, а той изтегля четиримата си министри, с цел да постави завършек на управническата мъка. В изказване в обществената мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с обстоятелството, че в страната към този момент няма пари. Последва контраобяснение от „ Продължаваме промяната “ с обвиняването, че министрите от„ ИТН “ са желали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи усещане, че съдружните сътрудници се карат за постове и пари, само че не и за политики. Това, че актуализацията скапе ръководещата коалиция, към този момент го разбрахме, тя ще провокира ли обаче и политическа и управническа рецесия, въобще в този бюджет за какво няма политики? Наш посетител е доцент Петър Чобанов – някогашен министър на финансите, в този момент депутат от Движение за права и свободи. Доц. Чобанов, какви интриги сред съдружните сътрудници внесоха сухите числа от един финансов документ? Какво има в оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да провокира чак такива исблъсъци?
Петър Чобанов: Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това държавно управление да остойности и да следва, и промените, измененията, които би трябвало да направи, тъй че да оздрави стопанската система, да сътвори по-голям капацитет за стопански напредък и по-добро богатство на хората. Тези неща липсват макар обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше сходни обещания, по какъв начин лятото би трябвало да приемем актуализация, тъй като тя ще даде отговор какви политики ще следва ръководещата коалиция. Такъв отговор няма, евентуално няма и да има. И заради тази причина виждаме, какво се случва. Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен проект това, за което от дълго време предизвестявам, продължава да се случва. За страдание, то стартира още когато се разигра, стартира рецесията с ковид, предизвестих тогава, че ще има рецесия, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното ръководство, че може да влезем в дългова серпантина и в интервал с огромни дефицити, на които не им се вижда края. После през септември предизвестих с въпрос от парламентарната естрада, че идва инфлация, и попитах, какви ограничения ще се вземат. Институтът по стопанска система и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак в този момент в държавното управление пристигнаха до сходна прогноза. Тоест, тези отрицателни неща, отрицателни процеси и феномени, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха разумно до сегашната обстановка.
Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че на първо време антикризисните ограничения са закъснели, различен е въпросът, че те не са и антикризисни, а обезщетителни, само че по-късно предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак в този момент през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на ръководещите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, т.е. с парите?
Петър Чобанов: Това, първо, е едно лековато отношение към самото ръководство, липса на умеене да се ръководи и липса на умения да се води разговор, и да се вслушват в градивни оферти, оферти обаче, които са основани, най-малко тогава, когато аз си разрешавам да приказвам, на разбори, на моделиране на икономическите процеси и феномени. За страдание, очевидно принадлежим към разнообразни школи в това отношение, и те на висотата, която считат, че имат, взеха решение да не се вслушват в никого, а това естествено играе неприятна смешка. Така че те не си свършиха работата, не престават да не я правят, и не показват никаква визия, по какъв начин може да се развива страната и какво би трябвало да се направи, че тя да се развива. Виждаме, че тази актуализация е изцяло безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където обезпечава една обществена поддръжка, ще бъде прегледана, евентуално ще бъде призната. Но това, което трябваше – главно да има фокус на ограниченията, да доближава до най-уязвимите групи и да очертае промените и дейностите за възстановяване на капацитет за развиване на стопанска система, т.е., за производството, за възстановяване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената рецесия, това липсва, няма и по какъв начин да бъде основано в този формат на ръководството, което страда от съществени дефицити и недостатъци, един от които е неналичието на диалогичност, и неумението и нежеланието въобще да е вслушват в това, което им се приказва.
Водещ: Самите обществени ограничения не са цялостни, доцент Чобанов. Експертно видяно те с какво ще оказват помощ? Изпусната е огромната група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма по какъв начин да бъдат обезщетени. И това се вижда на първо четене.
Петър Чобанов: Да. Това, апропо, беше също един от фокусите, един от главните посоки, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и изрично и от парламентарната естрада, и с оферти сред двете четения, още по време на актуализацията беше по този начин, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае в действителност профилът, кои са енергийно бедните, по какъв начин може да им се помогне, и на тези хора също да бъде планувана съответната поддръжка. Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в сходна обстановка. Тогава ни беше отговорено, че във връзка с дървата на горите и така нататък се потегля по един нов път на развиване, че видите ли страната непосредствено ще управлява по-ясно този бранш, този бранш, и ще обезпечи евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И все още още веднъж липсва грижата за тези хора. Тоест, в действителност няма фокус на групата, обрисуваната група на най-уязвимите, на бедните, в това число енергийно бедните, които да получат поддръжка с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези обществени разноски против тях в действителност изчисленията за спомагателни доходи се базират на митичен задатък от Плана за възобновяване и резистентност, който към момента не е признат даже от Европейския съвет. Тоест, ние ще финансираме някакви обществени и други разноски с задатък на европейски средства, които имат напълно друго предопределение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в актуалната актуализация. Тоест, липсва фокус, само че липсва и чувство, какво значи фискална и финансова резистентност на страната и по какъв начин тя може да се реализира и резервира.
Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират обществени ограничения с европейски средства? Планът за възобновяване и резистентност има напълно друго предопределение. Дали няма да ни последват европейски наказания за това?
Петър Чобанов: Не, няма да ни последват европейски наказания най-вероятно, само че това, което ще последва е във връзка с недостига. Вероятно той ще е по-висок от това, което е планувано от държавното управление, в това число и на така наречен „ начислена основа “ по европейската методология. Там той е очакван да е много висок – над 5%, евентуално ще е и повече тъкмо заради обстоятелството, че ще използваме по сходен метод европейски средства. Разбира се, че не е редно, несъмнено, че би трябвало в този модел на обществени разноски да подхождат против тях доходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това вършат, това показват на нашето внимание. И се намираме, в случай че се обърнем и към политическата обстановка, както наподобява към сегашния миг, започваме да се намираме покрай тази обстановка, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, предходната година през есента. Тоест, в случай че нямаме ясно болшинство е ясно, че въпреки всичко ще се търси някакъв компромис в границите на Народното събрание да се актуализира бюджета по метод, по който вероятно да се обърне внимание на потребностите на повече хора и да му се съобщи някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се откри здрав разсъдък и консенсус, това следва да забележим. Но фактът е, че все още наподобява, че препоръчаният вид за актуализация на бюджета няма парламентарна поддръжка.
Водещ: Има и нещо доста значимо, доцент Чобанов, този бюджет по този начин препоръчан с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния напън или по-скоро противоположното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика във връзка с цените.
Петър Чобанов: Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е в действителност, че те ограниченията бяха оповестени преди време, и в този момент са написани и остойностени. Това не са антиинфлационни ограничения, това не са и антикризисни ограничения, това са някакъв вид обезщетителни ограничения, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи във връзка с инфлацията, е да се одобряват дейности, ограничения, промени за възстановяване, както споделих, на потенциала на стопанската система, т.е., ориентирани към производството, ориентирани към бизнеса, ориентирани към в действителност осъществяване на вложения в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лв. финансови разноски на държавното управление, което няма по какъв начин да се случи, най-малко по метода, по който сега се ръководи и развива бюджета. Точно тези средства, те не са малко, те са задоволително, те биха могли да бъдат употребявани, в случай че ръководещите знаеха по какъв начин. Като цяло един от най-големите проблеми на българската стопанска система в последните години, той се вижда от последните данни на Брутният вътрешен продукт за развиването на стопанската система, е, че вложенията в стопанската система не престават да понижават. В действително изражение те са най-ниски за последните 15 години през първото тримесечие. Това значи, че няма вложения в нови мощности, няма обновяване на стопанската система, стопанската система се декапитализира. А сходна стопанска система не може да пораства. Към това като прибавим загубата над 100 000 индивида работна мощ след началото на рецесията с ковид до края на предходната година, на 2021 година, това значи, че другият фактор за развиването на производството, а точно работната мощ, и той не се развива, и за него не се прави нищо. Какво да приказваме за технологии и нововъведения – третият фактор за произвеждане, те безусловно липсват. Тоест, ние се намираме в действителност в доста сложна обстановка, която не разрешава посредством предлагането, посредством производството да се реагира на нарасналото търсене на инфлацията, и заради тази причина инфлацията ще продължава да пораства.
Водещ: До какви стойности ще стигне, доцент Чобанов, каква е вашата прогноза?
Петър Чобанов: Трудно е сега да се даде прогноза до какви стойности ще стигне, защото виждаме някои сигнали, че може да се забави потреблението, и по натурален метод, в случай че стопанската система навлезе в криза, да се овладее инфлацията. Но тя изрично ще продължи да пораства. Всичко зависи и от външни фактори, несъмнено, освен от вътрешни – какъв брой ще продължи напрежението, войната в Украйна, по какъв начин ще се развиват цените на енергийните запаси. Но като цяло мисля, че възходът ще продължи минимум идващите няколко месеца и нищо чудно да достигнем и 20% инфлация, най-малко в избран миг през годината. Основания за това дават и цените на производители – ние имаме една от най-високите инфлации на индустриалните цени в Европа, стигат на вътрешния пазар до 50%, което в действителност е доста, и допуска капацитет за развиване на инфлацията, която всеки от нас търпи по линия на потребителските цени. Зависи по какъв начин ще реагират и заплатите, дали бизнесът ще откри някакви запаси там да увеличи заплатите, защото хората е естествено да желаят да защитят своите разполагаеми приходи, които инфлацията изяжда. Ако и това се случи, това ще генерира спомагателен инфлационен напън. Тоест, факторите все още работят към посока повишение на инфлацията, факторът, който може да работи при неналичието на съответна политика за намаление, за жалост, е най-тежкият и сложен фактор, който е понижаване на потреблението.
Водещ: Доц. Чобанов, вие говорите за липса на капиталова стратегия и капиталова политика и неналичието на вложения, само че липсват и обезщетения за бизнеса, и той ще би трябвало всеки месец да се моли на държавното управление поради тока и газа и поради всевъзможни други свои разноски, които следва да бъдат по някакъв метод уравновесени. Може би и по тази причина обществените сътрудници не поддържаха този бюджет във вмторник на Тристранния съвет.
Петър Чобанов: Аз доста от дълго време не съм виждал толкоз безапелационна неподкрепа, т.е., липса на поддръжка на бюджет, какъвто беше демонстриран от обществените сътрудници. Но и там една от главните аргументи е неналичието на разговор, неналичието на умения в действителност да се разбере къде са сложните моменти за бизнеса и за хората, и да се търси дружно с тях съгласуваност с бизнеса съответното решение. Ние също се опитахме по този въпрос да дадем своя принос, като предложихме тези облаги, които са над естествените облаги на някои енергийни сдружения, да бъдат обложени, незабавно парите да се връщат към бизнеса, само че защото го предложи опозиционна партия, това по този начин и не се случи до този миг. Можеше и други неща да се свършат взаимно сред държавното управление и бизнеса, да се види какви първични материали липсват сега – метали, други материали, от какво зависи техният импорт, дали не зависи от европейски квоти. Там, където зависи от европейски квоти, да се търси решение на общоевропейско равнище да се усилят тези квоти, тъй че да се компенсира неналичието на импорт от засегнатите от спорове страни, които са Русия, Украйна и Беларус, и да се види по какъв начин може в този миг бизнесът съответно да доближава до сходни първични материали, материали и полуготови артикули, които сега му липсват, защото се оплакват, че някои от нещата в действителност мъчно си ги набират. Това също е част от държавната политика, също би могло да бъде част от едни координиращи старания. За страдание, неналичието на диалогичност, неналичието на умения и предпочитание да се води до сходен разговор доведоха до тази сложна обстановка, на която за жалост решението към този миг не се вижда.
Водещ: Доц. Чобанов, при започване на нашия диалог вие обърнахте внимание на направеното от вас предизвестие още преди година, че България навлиза в дългова серпантина. Ето в този момент виждаме, че са заложени отговорности с още 10 милиарда до края на годината. Как ще се връщат тези пари? Ние елементарно взимаме, само че по какъв начин ще ги плащаме назад?
Петър Чобанов: Да, това е доста значим въпрос. Другото, което може да се означи, че някак си водещи фигури в държавното управление не престават да настояват, по какъв начин дългът бил намалял с 2 милиарда по отношение на края на предходната година. Дори това да беше правилно, това няма никакво значение, като до края на годината усилват в допълнение тавана на дълга и ще вземеш 10 милиарда дълг, само че то не е и правилно. Ако с нещо е намалял към този миг, е със 700 милиона лв., то е краткотрайно събитие, и доста бързо ще бъде обезщетено от оставащите 8.5 милиарда, които те ще вземат през тази година. Тоест, да стигнем тези 10.3 милиарда, за които се приказва. В този миг не мисля, че е положително деяние увеличението на тавана на дълга с тези спомагателни 3 милиарда, те не са обосновани по никакъв метод, дефицитът се покачва единствено с 320-330 милиона. И внезапно спомагателни 3 милиарда се вземат, тъй като следващата година би трябвало да се прибирало дълг. Че ние знаем доста от дълго време, че следващата година би трябвало да се връща дълг. Трябваше просто този таван на дълга при неналичието на промени и съответна политика да не е толкоз, аз още предходната година още веднъж предупреждавах, че в случай че не се вземат ограничения, че в случай че не се стегне и не се стабилизира фискалната политика, тази година ще ни би трябвало 10 милиарда дълг. Тогава също бях упрекван в някаква опозиционност, ето, че в този момент това се случи.
Водещ: Ето ни 10-те милиарда.
Петър Чобанов: 10-те милиарда са тук, те се оферират, само че се оферират в несъответствуващ миг, когато следва емисия на интернационалните пазари. В този миг, откакто си разказал някаква история, пратил си на Европейската комисия конвергентна стратегия, в която си разписал, че таванът на дълга ще ти бъде 7 милиарда тази година, това е известно и на интернационалните вложители, и внезапно решаваш в този миг да го вдигнеш с още 3 милиарда. И незабавно ще последват въпроси: в действителност дългът на България резистентен ли е? За страдание, съгласно Европейската комисия, той към този момент не е резистентен. Там е записано, че във връзка с редица индикатори за обществените финанси ние се намираме в междинен риск, до момента сме били най-вече в невисок риск, в този момент към този момент се оценяваме като междинен риск. Има още една степен, която е за висок риск, не дай Боже, и него да го стигнем, което демонстрира, че дългът е престанал да бъде резистентен, това, с което се гордяхме през последните години. Аз предупреждавах още от 2020 година, че по този начин се разписва, помните едни 5 милиарди, които бяха взети тогава есента на 2020 година от предното ръководство, помните какво предупреждавах и за бюджет 2021 година. Тази тактика продължава и в този момент. Стигнахме до тези 10 милиарда за година дълг, което е извънредно огромна сума. И това, че нали ще го вземем при преференциални лихвени проценти напълно не е несъмнено, защото една Италия се финансира за своя 10-годишен дълг на 3.3% към този момент. Оттук нататък прекомерно евентуално е нашите лихвени равнища да бъдат над този %, което към този момент е доста, което ще натовари бюджета в допълнение през идващите години, и в действителност към този момент ще ни става мъчно да отговаряме на въпроса по какъв начин да го вдигнем. За страдание, в стадий на набиране на подобен дълг и във възходящия интервал, в който се намираме във връзка с дълга, отговорът все още по какъв начин се връщат тези пари е с повишение на налози. Тоест, това, което се случва в този момент, рискува в последващи години да резултира в безспорната нужда да повишим налозите, с цел да можем да си плащаме дълга, и да можем да реализираме една по-дисциплинирана фискална позиция. Да не приказваме, че сходна дългова необузданост, която се следи сега, може да заплаши и валутния ръб. Но да се надяваме, че няма да стигнем до такава степен, че въпреки всичко ще се намерят здрави сили, здрав разсъдък в тази страна да овладеят процесите, и да не застрашаваме с това, което е най-важно за нашето развиване в последните 25 години.
Водещ: Тоест, в случай че ви разбирам вярно, доцент Чобанов, склонността на държавното управление и на финансовия му екип да взимат дълг след дълг ще се заплати от българските данъкоплатци с налози.
Петър Чобанов: Да, няма от кой различен, от българските данъкоплатци. Ако продължаваме по този метод, ще би трябвало да вдигнем налозите като първична реакция на всички тези процеси.
Водещ: Е, освен това състояние ние май би трябвало да се надяваме на компромис от Европейската комисия и Европейската централна банка, в случай че въобще вървим към въвеждането на еврото? И подобен компромис действително ли е да ни се направи?
Петър Чобанов: Мисля, че политическата неустойчивост, в която сега се намираме, икономическата неустойчивост, неналичието на посока на развиване, неналичието на съответни ограничения и промени не ни дават никакво съображение да считаме, че следващата година, в случай че бъдем оценени, ще изпълняваме минимално критерия за инфлация. Най-вероятно както вървим с тези дългови дефицити, няма да изпълняваме и критерия за недостиг. Така че мисля, че сега това, което направи настоящето държавно управление, без значение от лозунгите, с които си служи, е, че то ни отдалечи от опцията на 1 януари 2024 година да приемем еврото като валута, т.е., да влезем в Еврозоната. Към момента нямаме безусловно никакво съображение да считаме, че това може да се случи.
Водещ: Има ли решение сега? Какво може да направи държавното управление, с цел да овладее обстановката?
Петър Чобанов: Това, което могат да създадат партиите или остатъкът от тях в ръководещото болшинство сега, е да се отворят към разговор, да се седне да се приказва дали е допустимо по някакъв метод да се реализира някакъв консенсус за осъществяване на промени, които да подкрепят бизнеса в тази обстановка и да покачат капацитета за напредък. Но защото такава диалогичност не се следи най-малко все още, аз съм песимистичен, че това ще се случи. Но това е пътят за развиване напред, без значение дали този парламент ще продължи да съществува или ще преминем още веднъж през цикъл от избори. Трябва да се търси в действителност народен консенсус какъв е нашият стопански модел, на какво да бъде основан и какви са нужните промени, тъй че да бъде реализиран, в действителност да имаме един интензивен и догонващ стопански напредък и да можем да се оправим с енергийната рецесия и идната в световен мащаб продоволствена рецесия. Това е пътят. Надявам се, както споделих, да се откри здрав разсъдък и здрави сили, които да тръгнат по този път на развиване, защото другояче рискуваме да влезем в много сериозна спешна обстановка.
Водещ: Може би въпросът ми да прозвучи като непотребен, само че ще ви го задам: кое е по-добро за България: държавното управление на малцинството или експертен кабинет?
Петър Чобанов: Това може към политиците да го зададем този въпрос, аз въпреки всичко съм гражданска квота и се лимитирам с експертните неща, нещата, от които най-вече разбирам, и в които си разрешавам да приказвам. Ще изчакаме идващите дни да забележим, какви ще са позициите на партиите в Народното събрание и в каква посока ще тръгнат.
Това съобщи нардният представител от Движение за права и свободи доцент Петър Чобанов, някогашен министър на финансите, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”.
Ето цялото изявление:
Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета стартира да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за обществен разговор сред синдикати, работодатели и държавно управление не я поддържа, а Експертният съдружен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на постоянното съвещание от Министерския съвет от сряда заран, което невиждано напуснаха министрите от политическа партия „ ИТН “. Въпреки абсурда и на инат на това деяние на съдружния си сътрудник, държавното управление одобри актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което водачът на „ ИТН “ Слави Трифонов разгласи, че партията излиза от обединението, а той изтегля четиримата си министри, с цел да постави завършек на управническата мъка. В изказване в обществената мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с обстоятелството, че в страната към този момент няма пари. Последва контраобяснение от „ Продължаваме промяната “ с обвиняването, че министрите от„ ИТН “ са желали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи усещане, че съдружните сътрудници се карат за постове и пари, само че не и за политики. Това, че актуализацията скапе ръководещата коалиция, към този момент го разбрахме, тя ще провокира ли обаче и политическа и управническа рецесия, въобще в този бюджет за какво няма политики? Наш посетител е доцент Петър Чобанов – някогашен министър на финансите, в този момент депутат от Движение за права и свободи. Доц. Чобанов, какви интриги сред съдружните сътрудници внесоха сухите числа от един финансов документ? Какво има в оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да провокира чак такива исблъсъци?
Петър Чобанов: Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това държавно управление да остойности и да следва, и промените, измененията, които би трябвало да направи, тъй че да оздрави стопанската система, да сътвори по-голям капацитет за стопански напредък и по-добро богатство на хората. Тези неща липсват макар обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше сходни обещания, по какъв начин лятото би трябвало да приемем актуализация, тъй като тя ще даде отговор какви политики ще следва ръководещата коалиция. Такъв отговор няма, евентуално няма и да има. И заради тази причина виждаме, какво се случва. Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен проект това, за което от дълго време предизвестявам, продължава да се случва. За страдание, то стартира още когато се разигра, стартира рецесията с ковид, предизвестих тогава, че ще има рецесия, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното ръководство, че може да влезем в дългова серпантина и в интервал с огромни дефицити, на които не им се вижда края. После през септември предизвестих с въпрос от парламентарната естрада, че идва инфлация, и попитах, какви ограничения ще се вземат. Институтът по стопанска система и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак в този момент в държавното управление пристигнаха до сходна прогноза. Тоест, тези отрицателни неща, отрицателни процеси и феномени, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха разумно до сегашната обстановка.
Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че на първо време антикризисните ограничения са закъснели, различен е въпросът, че те не са и антикризисни, а обезщетителни, само че по-късно предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак в този момент през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на ръководещите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, т.е. с парите?
Петър Чобанов: Това, първо, е едно лековато отношение към самото ръководство, липса на умеене да се ръководи и липса на умения да се води разговор, и да се вслушват в градивни оферти, оферти обаче, които са основани, най-малко тогава, когато аз си разрешавам да приказвам, на разбори, на моделиране на икономическите процеси и феномени. За страдание, очевидно принадлежим към разнообразни школи в това отношение, и те на висотата, която считат, че имат, взеха решение да не се вслушват в никого, а това естествено играе неприятна смешка. Така че те не си свършиха работата, не престават да не я правят, и не показват никаква визия, по какъв начин може да се развива страната и какво би трябвало да се направи, че тя да се развива. Виждаме, че тази актуализация е изцяло безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където обезпечава една обществена поддръжка, ще бъде прегледана, евентуално ще бъде призната. Но това, което трябваше – главно да има фокус на ограниченията, да доближава до най-уязвимите групи и да очертае промените и дейностите за възстановяване на капацитет за развиване на стопанска система, т.е., за производството, за възстановяване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената рецесия, това липсва, няма и по какъв начин да бъде основано в този формат на ръководството, което страда от съществени дефицити и недостатъци, един от които е неналичието на диалогичност, и неумението и нежеланието въобще да е вслушват в това, което им се приказва.
Водещ: Самите обществени ограничения не са цялостни, доцент Чобанов. Експертно видяно те с какво ще оказват помощ? Изпусната е огромната група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма по какъв начин да бъдат обезщетени. И това се вижда на първо четене.
Петър Чобанов: Да. Това, апропо, беше също един от фокусите, един от главните посоки, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и изрично и от парламентарната естрада, и с оферти сред двете четения, още по време на актуализацията беше по този начин, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае в действителност профилът, кои са енергийно бедните, по какъв начин може да им се помогне, и на тези хора също да бъде планувана съответната поддръжка. Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в сходна обстановка. Тогава ни беше отговорено, че във връзка с дървата на горите и така нататък се потегля по един нов път на развиване, че видите ли страната непосредствено ще управлява по-ясно този бранш, този бранш, и ще обезпечи евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И все още още веднъж липсва грижата за тези хора. Тоест, в действителност няма фокус на групата, обрисуваната група на най-уязвимите, на бедните, в това число енергийно бедните, които да получат поддръжка с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези обществени разноски против тях в действителност изчисленията за спомагателни доходи се базират на митичен задатък от Плана за възобновяване и резистентност, който към момента не е признат даже от Европейския съвет. Тоест, ние ще финансираме някакви обществени и други разноски с задатък на европейски средства, които имат напълно друго предопределение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в актуалната актуализация. Тоест, липсва фокус, само че липсва и чувство, какво значи фискална и финансова резистентност на страната и по какъв начин тя може да се реализира и резервира.
Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират обществени ограничения с европейски средства? Планът за възобновяване и резистентност има напълно друго предопределение. Дали няма да ни последват европейски наказания за това?
Петър Чобанов: Не, няма да ни последват европейски наказания най-вероятно, само че това, което ще последва е във връзка с недостига. Вероятно той ще е по-висок от това, което е планувано от държавното управление, в това число и на така наречен „ начислена основа “ по европейската методология. Там той е очакван да е много висок – над 5%, евентуално ще е и повече тъкмо заради обстоятелството, че ще използваме по сходен метод европейски средства. Разбира се, че не е редно, несъмнено, че би трябвало в този модел на обществени разноски да подхождат против тях доходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това вършат, това показват на нашето внимание. И се намираме, в случай че се обърнем и към политическата обстановка, както наподобява към сегашния миг, започваме да се намираме покрай тази обстановка, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, предходната година през есента. Тоест, в случай че нямаме ясно болшинство е ясно, че въпреки всичко ще се търси някакъв компромис в границите на Народното събрание да се актуализира бюджета по метод, по който вероятно да се обърне внимание на потребностите на повече хора и да му се съобщи някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се откри здрав разсъдък и консенсус, това следва да забележим. Но фактът е, че все още наподобява, че препоръчаният вид за актуализация на бюджета няма парламентарна поддръжка.
Водещ: Има и нещо доста значимо, доцент Чобанов, този бюджет по този начин препоръчан с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния напън или по-скоро противоположното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика във връзка с цените.
Петър Чобанов: Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е в действителност, че те ограниченията бяха оповестени преди време, и в този момент са написани и остойностени. Това не са антиинфлационни ограничения, това не са и антикризисни ограничения, това са някакъв вид обезщетителни ограничения, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи във връзка с инфлацията, е да се одобряват дейности, ограничения, промени за възстановяване, както споделих, на потенциала на стопанската система, т.е., ориентирани към производството, ориентирани към бизнеса, ориентирани към в действителност осъществяване на вложения в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лв. финансови разноски на държавното управление, което няма по какъв начин да се случи, най-малко по метода, по който сега се ръководи и развива бюджета. Точно тези средства, те не са малко, те са задоволително, те биха могли да бъдат употребявани, в случай че ръководещите знаеха по какъв начин. Като цяло един от най-големите проблеми на българската стопанска система в последните години, той се вижда от последните данни на Брутният вътрешен продукт за развиването на стопанската система, е, че вложенията в стопанската система не престават да понижават. В действително изражение те са най-ниски за последните 15 години през първото тримесечие. Това значи, че няма вложения в нови мощности, няма обновяване на стопанската система, стопанската система се декапитализира. А сходна стопанска система не може да пораства. Към това като прибавим загубата над 100 000 индивида работна мощ след началото на рецесията с ковид до края на предходната година, на 2021 година, това значи, че другият фактор за развиването на производството, а точно работната мощ, и той не се развива, и за него не се прави нищо. Какво да приказваме за технологии и нововъведения – третият фактор за произвеждане, те безусловно липсват. Тоест, ние се намираме в действителност в доста сложна обстановка, която не разрешава посредством предлагането, посредством производството да се реагира на нарасналото търсене на инфлацията, и заради тази причина инфлацията ще продължава да пораства.
Водещ: До какви стойности ще стигне, доцент Чобанов, каква е вашата прогноза?
Петър Чобанов: Трудно е сега да се даде прогноза до какви стойности ще стигне, защото виждаме някои сигнали, че може да се забави потреблението, и по натурален метод, в случай че стопанската система навлезе в криза, да се овладее инфлацията. Но тя изрично ще продължи да пораства. Всичко зависи и от външни фактори, несъмнено, освен от вътрешни – какъв брой ще продължи напрежението, войната в Украйна, по какъв начин ще се развиват цените на енергийните запаси. Но като цяло мисля, че възходът ще продължи минимум идващите няколко месеца и нищо чудно да достигнем и 20% инфлация, най-малко в избран миг през годината. Основания за това дават и цените на производители – ние имаме една от най-високите инфлации на индустриалните цени в Европа, стигат на вътрешния пазар до 50%, което в действителност е доста, и допуска капацитет за развиване на инфлацията, която всеки от нас търпи по линия на потребителските цени. Зависи по какъв начин ще реагират и заплатите, дали бизнесът ще откри някакви запаси там да увеличи заплатите, защото хората е естествено да желаят да защитят своите разполагаеми приходи, които инфлацията изяжда. Ако и това се случи, това ще генерира спомагателен инфлационен напън. Тоест, факторите все още работят към посока повишение на инфлацията, факторът, който може да работи при неналичието на съответна политика за намаление, за жалост, е най-тежкият и сложен фактор, който е понижаване на потреблението.
Водещ: Доц. Чобанов, вие говорите за липса на капиталова стратегия и капиталова политика и неналичието на вложения, само че липсват и обезщетения за бизнеса, и той ще би трябвало всеки месец да се моли на държавното управление поради тока и газа и поради всевъзможни други свои разноски, които следва да бъдат по някакъв метод уравновесени. Може би и по тази причина обществените сътрудници не поддържаха този бюджет във вмторник на Тристранния съвет.
Петър Чобанов: Аз доста от дълго време не съм виждал толкоз безапелационна неподкрепа, т.е., липса на поддръжка на бюджет, какъвто беше демонстриран от обществените сътрудници. Но и там една от главните аргументи е неналичието на разговор, неналичието на умения в действителност да се разбере къде са сложните моменти за бизнеса и за хората, и да се търси дружно с тях съгласуваност с бизнеса съответното решение. Ние също се опитахме по този въпрос да дадем своя принос, като предложихме тези облаги, които са над естествените облаги на някои енергийни сдружения, да бъдат обложени, незабавно парите да се връщат към бизнеса, само че защото го предложи опозиционна партия, това по този начин и не се случи до този миг. Можеше и други неща да се свършат взаимно сред държавното управление и бизнеса, да се види какви първични материали липсват сега – метали, други материали, от какво зависи техният импорт, дали не зависи от европейски квоти. Там, където зависи от европейски квоти, да се търси решение на общоевропейско равнище да се усилят тези квоти, тъй че да се компенсира неналичието на импорт от засегнатите от спорове страни, които са Русия, Украйна и Беларус, и да се види по какъв начин може в този миг бизнесът съответно да доближава до сходни първични материали, материали и полуготови артикули, които сега му липсват, защото се оплакват, че някои от нещата в действителност мъчно си ги набират. Това също е част от държавната политика, също би могло да бъде част от едни координиращи старания. За страдание, неналичието на диалогичност, неналичието на умения и предпочитание да се води до сходен разговор доведоха до тази сложна обстановка, на която за жалост решението към този миг не се вижда.
Водещ: Доц. Чобанов, при започване на нашия диалог вие обърнахте внимание на направеното от вас предизвестие още преди година, че България навлиза в дългова серпантина. Ето в този момент виждаме, че са заложени отговорности с още 10 милиарда до края на годината. Как ще се връщат тези пари? Ние елементарно взимаме, само че по какъв начин ще ги плащаме назад?
Петър Чобанов: Да, това е доста значим въпрос. Другото, което може да се означи, че някак си водещи фигури в държавното управление не престават да настояват, по какъв начин дългът бил намалял с 2 милиарда по отношение на края на предходната година. Дори това да беше правилно, това няма никакво значение, като до края на годината усилват в допълнение тавана на дълга и ще вземеш 10 милиарда дълг, само че то не е и правилно. Ако с нещо е намалял към този миг, е със 700 милиона лв., то е краткотрайно събитие, и доста бързо ще бъде обезщетено от оставащите 8.5 милиарда, които те ще вземат през тази година. Тоест, да стигнем тези 10.3 милиарда, за които се приказва. В този миг не мисля, че е положително деяние увеличението на тавана на дълга с тези спомагателни 3 милиарда, те не са обосновани по никакъв метод, дефицитът се покачва единствено с 320-330 милиона. И внезапно спомагателни 3 милиарда се вземат, тъй като следващата година би трябвало да се прибирало дълг. Че ние знаем доста от дълго време, че следващата година би трябвало да се връща дълг. Трябваше просто този таван на дълга при неналичието на промени и съответна политика да не е толкоз, аз още предходната година още веднъж предупреждавах, че в случай че не се вземат ограничения, че в случай че не се стегне и не се стабилизира фискалната политика, тази година ще ни би трябвало 10 милиарда дълг. Тогава също бях упрекван в някаква опозиционност, ето, че в този момент това се случи.
Водещ: Ето ни 10-те милиарда.
Петър Чобанов: 10-те милиарда са тук, те се оферират, само че се оферират в несъответствуващ миг, когато следва емисия на интернационалните пазари. В този миг, откакто си разказал някаква история, пратил си на Европейската комисия конвергентна стратегия, в която си разписал, че таванът на дълга ще ти бъде 7 милиарда тази година, това е известно и на интернационалните вложители, и внезапно решаваш в този миг да го вдигнеш с още 3 милиарда. И незабавно ще последват въпроси: в действителност дългът на България резистентен ли е? За страдание, съгласно Европейската комисия, той към този момент не е резистентен. Там е записано, че във връзка с редица индикатори за обществените финанси ние се намираме в междинен риск, до момента сме били най-вече в невисок риск, в този момент към този момент се оценяваме като междинен риск. Има още една степен, която е за висок риск, не дай Боже, и него да го стигнем, което демонстрира, че дългът е престанал да бъде резистентен, това, с което се гордяхме през последните години. Аз предупреждавах още от 2020 година, че по този начин се разписва, помните едни 5 милиарди, които бяха взети тогава есента на 2020 година от предното ръководство, помните какво предупреждавах и за бюджет 2021 година. Тази тактика продължава и в този момент. Стигнахме до тези 10 милиарда за година дълг, което е извънредно огромна сума. И това, че нали ще го вземем при преференциални лихвени проценти напълно не е несъмнено, защото една Италия се финансира за своя 10-годишен дълг на 3.3% към този момент. Оттук нататък прекомерно евентуално е нашите лихвени равнища да бъдат над този %, което към този момент е доста, което ще натовари бюджета в допълнение през идващите години, и в действителност към този момент ще ни става мъчно да отговаряме на въпроса по какъв начин да го вдигнем. За страдание, в стадий на набиране на подобен дълг и във възходящия интервал, в който се намираме във връзка с дълга, отговорът все още по какъв начин се връщат тези пари е с повишение на налози. Тоест, това, което се случва в този момент, рискува в последващи години да резултира в безспорната нужда да повишим налозите, с цел да можем да си плащаме дълга, и да можем да реализираме една по-дисциплинирана фискална позиция. Да не приказваме, че сходна дългова необузданост, която се следи сега, може да заплаши и валутния ръб. Но да се надяваме, че няма да стигнем до такава степен, че въпреки всичко ще се намерят здрави сили, здрав разсъдък в тази страна да овладеят процесите, и да не застрашаваме с това, което е най-важно за нашето развиване в последните 25 години.
Водещ: Тоест, в случай че ви разбирам вярно, доцент Чобанов, склонността на държавното управление и на финансовия му екип да взимат дълг след дълг ще се заплати от българските данъкоплатци с налози.
Петър Чобанов: Да, няма от кой различен, от българските данъкоплатци. Ако продължаваме по този метод, ще би трябвало да вдигнем налозите като първична реакция на всички тези процеси.
Водещ: Е, освен това състояние ние май би трябвало да се надяваме на компромис от Европейската комисия и Европейската централна банка, в случай че въобще вървим към въвеждането на еврото? И подобен компромис действително ли е да ни се направи?
Петър Чобанов: Мисля, че политическата неустойчивост, в която сега се намираме, икономическата неустойчивост, неналичието на посока на развиване, неналичието на съответни ограничения и промени не ни дават никакво съображение да считаме, че следващата година, в случай че бъдем оценени, ще изпълняваме минимално критерия за инфлация. Най-вероятно както вървим с тези дългови дефицити, няма да изпълняваме и критерия за недостиг. Така че мисля, че сега това, което направи настоящето държавно управление, без значение от лозунгите, с които си служи, е, че то ни отдалечи от опцията на 1 януари 2024 година да приемем еврото като валута, т.е., да влезем в Еврозоната. Към момента нямаме безусловно никакво съображение да считаме, че това може да се случи.
Водещ: Има ли решение сега? Какво може да направи държавното управление, с цел да овладее обстановката?
Петър Чобанов: Това, което могат да създадат партиите или остатъкът от тях в ръководещото болшинство сега, е да се отворят към разговор, да се седне да се приказва дали е допустимо по някакъв метод да се реализира някакъв консенсус за осъществяване на промени, които да подкрепят бизнеса в тази обстановка и да покачат капацитета за напредък. Но защото такава диалогичност не се следи най-малко все още, аз съм песимистичен, че това ще се случи. Но това е пътят за развиване напред, без значение дали този парламент ще продължи да съществува или ще преминем още веднъж през цикъл от избори. Трябва да се търси в действителност народен консенсус какъв е нашият стопански модел, на какво да бъде основан и какви са нужните промени, тъй че да бъде реализиран, в действителност да имаме един интензивен и догонващ стопански напредък и да можем да се оправим с енергийната рецесия и идната в световен мащаб продоволствена рецесия. Това е пътят. Надявам се, както споделих, да се откри здрав разсъдък и здрави сили, които да тръгнат по този път на развиване, защото другояче рискуваме да влезем в много сериозна спешна обстановка.
Водещ: Може би въпросът ми да прозвучи като непотребен, само че ще ви го задам: кое е по-добро за България: държавното управление на малцинството или експертен кабинет?
Петър Чобанов: Това може към политиците да го зададем този въпрос, аз въпреки всичко съм гражданска квота и се лимитирам с експертните неща, нещата, от които най-вече разбирам, и в които си разрешавам да приказвам. Ще изчакаме идващите дни да забележим, какви ще са позициите на партиите в Народното събрание и в каква посока ще тръгнат.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ