Ненавиждам административната работа и никога не съм имал желание да

...
Ненавиждам административната работа и никога не съм имал желание да
Коментари Харесай

Мангъров пак захапа НОЩ: Те са измислили всичко?

Ненавиждам административната работа и в никакъв случай не съм имал предпочитание да се занимавам с политика, тъй че и да ме поканят не мисля, че ще приема да стана политик. Това сподели в изявление за „ Истории от прехода “ доцент Атанас Мангъров , запитан дали би се присъединил в политиката, защото беше част от митингите против държавното управление и основния прокурор, както и взе присъединяване в няколко събития на АБВ.

„ Не бих се присъединил в политиката – аз мразя да се занимавам с административна работа! Никога не съм имал такова предпочитание – присъединяване ми в тези мероприятия и лекции е дотолкоз, доколкото от АБВ се оказаха от дребното политически сили, които поставят старания да ограмотят популацията за ковид. Но аз нямам никакви задължения с тях и не съм зает политически! “, показа доцент Мангъров.

Той отхвърли информацията, която НОЩ заяви на един от своите брифинги, че има случаи на наново инфектирани лекари от ковид. Според инфекциониста това е мит и, в случай че инцидентно е истина, то това обезсмисля внасянето на предплатените от държавното управление ваксини.

„ Това е мит, че тази зараза не основава имунитет и може да повтаря. Просто не знам кой ги стартира тези хрумвания. Ако тези хрумвания са правилни то всички опити за правене на ваксина са авансово обречени на крах. Каква ваксина ще вършим, в случай че естествената зараза – дивият вирус не е в положение да даде задоволително дълготраен имунен отговор и ние ще чакаме един „ заместител “ и изкуствено основан вирус или частици от вируса, които се вкарват в прикосновение с имунната система по един или различен метод, да дадат задоволително дълготраен имунен отговор. Тези приказки са част от това несъответстващо отношение към ковид и този опит за основаване на боязън и невъзможност и, че всичко е изгубено и единственият късмет е ние да се разхождаме с едни парцали пред лицата си и да си мислим, че ни пазят. Не, че ни пазят, ами че с тях ние пазим другите – това са цялостни нелепости! По този метод няма по какъв начин да се спре разпространяването на една въздушно-капкова зараза. По този метод не става! Ще си върви по този начин до момента в който не мине през цялото население и колкото повече се отдалечаваме от разпоредбите на естествената медицина, толкоз по-трудно ще ни е да се борим с тази болест и загубите, които поносим, ще са по-големи.

Когато се направи рекапитулация на смъртността за цялата 2020 година (въпреки че в този момент се следи завишаване на смъртността като цяло ) ще се окаже, че смъртността през тази година няма да е по-висока, в сравнение с смъртността през предходните години.

Всички тези приказки на едро са част от това втълпяване на суматоха и възприятие на невъзможност, че сме се сблъскали с нещо, за което нямаме решение. Това е някакъв неразгадаем проблем, макар че сме се изръсили с няколкостотин милиона лв. за ваксини и то авансово. За какво ги купуваме, в случай че не сме сигурни, че те ще правят работа? Ако тези приказки, които се оповестяват всяка заран са правилни, то в страната има към 60 лаборатории, които всеки ден вършат по 10 – 12 000 теста. Те са разпределени в цялата страна и вършат задоволително проби – т.е. това е една представителна извадка и се оказва, че към 30-40% от тестванията са позитивни. Ако в дадения миг 1/3 от хората в страната са инфектирани, то може да се чака, че в границите на един месец тези 30-40%, които са инфектирани, те ще заразят още 30-40%, които пък ще заразят още хора. Би трябвало, в случай че тези данни са правилни, доста скоро вирусът да премине през главната част на популацията на страната. Ако това се случи, то на кой ще слагаме ваксини? На хората, които са преболедували ли? Може би цялото това предплащане на имунизациите значи, че този, на който са предплатени, не го интересува ще се употребяват ли, или не. Това е бизнес от нашия джоб, разяснява началникът на отделението за Коронавирус 19 в Инфекциозна болница.

Защо сме първи по смъртност?

„ В нашата страна всяка година към 65 000 души умират от сърдечно-съдови болести. Около 16 000 умират от злокачествени болести, още няколко хиляди умират от белодробни, бъбречни и всевъзможни други болести. Да не би тези хора да са спрели да умират? Те не престават да умират, само че с ковид – не са спрели да умират, просто умират с Коронавирус 19. В нашата здравна система профилактиката на тези сърдечно-съдови и онкологични болести е доста едва застъпена, тъй като нашата система е направена по този начин, че се заплаща за лекуване на заболели, само че не се заплаща за профилактика на заболели. От 2012 година у нас се предлага гратис ваксина за рака на шийката на матката на девойки сред 11 и 13-годишна възраст. Това е скъпа ваксина, а към момента ваксиналното покритие е към 2-3%, което е нищо и половина, а това е ваксина за рак. Това, което можем да създадем, е да засилим профилактиката на сърдечно-съдовите, хроничните белодробни и злокачествени онкологични болести. Огромната част от тези, които умират от или с ковид са хора със сърдечно-съдови болести, наднормено тегло, диабет. В нашата страна профилактиката на сърдечно-съдовите болести и наднормено тегло е едва застъпена. Колко души над 45-годишна възраст, които нямат някакво съпътстващо сърдечно-съдово заболяване, познавате? Не се спортува “.

За ограниченията за понижаване на разпространяването на ковид и затварянето на страната:

Може да бъдете сигурни, че с тези ограничения случаите може да намалеят в някаква степен, само че никога това няма да стане фрапантно надолу и сега, в който се върне към естественото състояние, всичко ще стартира изначало и тази мъка ще продължи. Тези ограничения са доста привлекателни от позиция на уплашения средно-статистически жител, само че от епидемиологична позиция те са безсмислени.

Това, което може да се направи е същото, което се направи когато имаше свински грип. Тогава действахме по естествения метод и в лечебните заведения влизаха единствено тези, които са заболели. Получаваха нужното им лекуване и никой не ходеше да тества дали някой е позитивен за свински грип или не, в случай че той няма признаци. Сега всички са тръгнали „ на лов “ за позитивни инфектирани – инфектиран и болен не е едно и също! С това нагнетяване на боязън се стигна до това, че всеки, който е позитивен, и изключително, в случай че има някакви признаци, надали не чака да почине, което не е по този начин.

Коронавирусът е заболяване, което в 80% от случаите протича безсимптомно и човек не схваща, че го кара и в към 20% от случаите има признаци на грипоподобно заболяване – обща изнемощялост, температура, болки по мускулите, гадене, кашлица.

Тези, които би трябвало да се одобряват за лекуване в болница са тези, които имат потребност от лекуване с О2. Всички останали биха могли да се лекуват и у дома, стига да има кой да ги лекува. С тези наложени ограничавания когато някой се допре до човек, който е позитивен, той се смята за контактен и би трябвало да се самоизолира и карантинира. Това е безумно! По този метод се връзват ръцете на здравната система и тя не може да действа съответно и пълноценно. Тя и без друго не е толкоз съответна и пълноценна “.

Относно случаите, които се утежняват:

„ Не всички хора, които имат признаци и са позитивни, би трябвало да бъдат в болница. За страдание обаче би трябвало да се уточни, че няма окончателно лекуване за този ковид. Няма хапче, инжекция или система и индивидът да се усъвършенства. Когато нещата тръгнат „ изкривено “ и пациентът стартира да прави изострен респираторен дистрес синдром доста малко може да се направи. Може да се дава О2 и вероятно когато навлезе в краен етап да се интубира. Нашата цел е колкото се може по-малко хора да бъдат приети в болница и от тези, които са приети в болница колкото се може по-малко да бъдат насочвани към интензивните браншове “

Кой взема решение кой да влезе в болница и кой не?

„ Това е преценка на дежурния доктор. Когато докарат някой в болница негова задача е да го прегледа и да реши дали да го одобри или да го върне. Когато това е да речем един възрастен пациент, който строго видяно не се нуждае от хоспитализация и бъде докаран в болничното заведение с кола за спешна помощ, е доста мъчно да бъде върнат. Това значи още веднъж да го натоварят на колата за спешна помощ и да тръгнат да го върнат у дома. Такива заболели се одобряват и по тази причина би трябвало да има, че лекарите, които се грижат за болните в домашни условия (това са персоналните лекари) – те би трябвало да дефинират кой има потребност от хоспитализация и кой не. Ако не искаш да се занимаваш и не искаш да носиш отговорност най-лесното е всеки, който има някакви признаци и е в по-тежко положение, да го „ шътнеш в болничното заведение “ и да ти се маха от главата… “

Каква е обстановката с болните от ковид в инфекциозна болница и нейното Коронавирус поделение?

Досега откогато съм там е умрял един човек, който почина за по-малко от час. Той беше в доста тежко общо положение. Имахме едно 16-годишно дете, което приведохме в друга болница в реанимация, откакто положихме всички старания да го държим живо, само че в последна сметка се стигна до потребност от апаратна вентилация.

До момента за тези 4 седмици, откогато съм отпред на клиниката, нямаме други случаи на умряли. Имаше и тежки случаи – нормално това са хора, които са възрастни и имат съществени съпътстващи болести. Например бях през целия ден в болничното заведение за един случай на човек, който имаше Нехочкинов лимфон, който е в доста сериозно положение и при него евентуално нещата ще завършат зле. Има и други хора, които са в болница, тъй като ги е боязън. Този безразсъден боязън, който се нагнети, е едно от нещата, които най-вече пречат. За страдание този боязън се придвижи и в лекарите – казвате доста хора умират. Да, добре, само че това са лекари – това ти е работата. Ти като си боец вървиш на война, стреляш по теб стрелят – когато си доктор ти не си служител, ти си доктор.

Има същински заболели, само че умерено има хора, които биха могли да си бъдат у дома, в случай че имаше кой да ги обслужва. Значителна част от тези хора са в болница, тъй като за уплашени и се опасяват.

Когато един подобен човек пристигна и е приет в болница е мъчно да бъде изгонен на идващия ден, той би трябвало да си мине по реда. Това в забележителна степен задръства болничното заведение. Това в нашия случай (на инфекциозна болница) е редуцирано до най-малко, само че има лечебни заведения, които са задръстени от такива случаи. Непрекъснато одобряваме деца, на които им няма нищо или имат признаци на едно фебрилно заболяване и са позитивни за ковид. Общо взето ние им вършим едно нищо. Слушам какво става в други лечебни заведения и същите деца се лекуват по най-безумен метод – с два антибиотика, глюкокортикоиди, антикоагуланти и неща, от които едно дете няма потребност “.

Как лекува COVID-19 доцент Мангъров ?

„ Основното, което даваме, е О2. Тези, които са в болница, са уплашени, че имат данни за промени в белия дроб – част от тях получават лекуване с антибиотици. За страдание от него няма изгода. Общото мнение е, че човек, който има пневмония (без значение дали е вирусна или не) би трябвало да се лекува с антибиотици. Понякога вършим компромис и даваме антибиотик, само че това по никакъв метод не трансформира хода на болестта. Натискът извън е голям – хората желаят да получават медикаменти и когато не ги получават се усещат надали не изоставени. Водих спор с една майка, чието дете е позитивно и тя сподели: „ към този момент трети ден стоим тук и нищо не получаваме? “. Аз ѝ споделих: „ за какво да получавате когато вашето дете е клинично крепко, без значение, че е позитивно за ковид? “. И тя отвърна: „ но аз си мислех, че като влезем в болница ще се подхващат някакви фрапантни ограничения, с цел да може детето да се оправи “… Тя идва в болница с желанието да бъде правено нещо на детето ѝ, а то няма потребност от тези неща. Коронавирусът като всяка вирусна зараза е самоограничаващо се заболяване и това, което може да се направи, е да се поддържа водно-електролитния баланс, да се поддържа алкално-киселинното равновесие, да се обезпечава задоволително засищане на кръвта с О2 и друго нищо! “

За страха измежду лекарите от заразяване с ковид:

„ Лекарят не е служител – по тази причина е доктор, с цел да си прави работата, която е обвързвана с опазването на здравето на неговите пациенти. Вършейки тази работа той би трябвало да употребява всичките си знания, с цел да се пази. Ако той не може да опази себе си по какъв начин ще опази другите? Когато пристигна и сезонния грип ще продължим да се варим в личния си сос – няма да има кой да ни лекува. В момента множеството лекари отхвърлят да лекуват, в случай че нямаш негативен тест за ковид. Какво като имаш или не – постоянно е ставало дума за хора, които са заболели или не са. Болните би трябвало да се лекуват, до момента в който другите живеят обикновено. Ако продължаваме по този метод системата ще блокира и тя е на път да направи това нещо. Лекарите би трябвало да си влязат в ролята и да стартират да лекуват съответно своите заболели. Невролозите да лекуват тези, които да с неврологични болести, без значение дали имат или не ковид. Кардиолозите да лекуват хората със сърдечни болести, без значение дали имат COVID-19 или не “.

За епидемията от свински грип и за какво тогава сме се справили, а в този момент е по-трудно?

„ Тогава всичко беше обикновено. За първи път се сблъскахме със свински грип през 2009/2010 година Много добре си припомням, че когато стартира епидемията тогава бях индивидът, който съветва първия болен от свински грип в страната. Той беше признат в Правителствена болница и в следствие умря. В началото всички бяха „ забулени “ с шлемове и маски, а аз бях както постоянно без нищо. Много скоро това предпочитание за маскиране и забулване отзвуча и всичко си потегли по естествения метод. Мисля, че тогава се справихме сносно със свинския грип без да има цялото това втълпяване на боязън, блокирания на страната, затваряне, отваряне. Тогава също имаше хора, които починаха, само че нямаше тази фикс идея всички да умират с диагноза свински грип. Те си умираха от бронхопневмония, сърдечна непълнота и всевъзможни други затруднения. Клиничната пътека беше ниска, а в този момент е висока и това е една от аргументите, само че освен това – всички да минават в графата COVID-19 ”.

Трябва ли да се прави всеобщо тестване?

„ Има смисъл да се вършат такива проби при започване на такава зараза, с цел да се види по какъв начин вървят нещата. Когато към този момент се посочи, че епидемията е в разгара си правенето на повече проби е безсмислено. Това се прави всяка година през зимните месеци когато е епидемията от сезонен грип. Януари се вършат проби до момента в който се види кой вариант е преобладаващия, след което стопираме да вършим проби, тъй като няма потребност, тъй като всичко, което се изследва, се оказва с този вариант. Почват да се лекуват не тези, които са позитивни, или негативни, а единствено тези, които са заболели “.

Допитва ли се някой от Щаба до мнението на доцент Мангъров ?

„ Не, ходил съм единствено един път, когато персонално министър председателят ме помоли, тъй като всички бяха против него и той искаше поддръжка. Още през май ние предложихме полемика, само че тогава от щаба споделиха, че имат доста работа и нямат време да се занимават с нелепости и на тях всичко им е ясно и се отхвърлиха. Това са хора, на които всичко им е ясно и живеят с мисълта, че те са измислили всичко и хората са недисциплинирани, които не съблюдават тези ограничения, които измислят от заран до вечер и поради това нещата са на този хал, което въобще не е по този начин! Мерките ги вкарват без някой да ни пита по чисто силов път. Някой взема решение и ги постанова. Аз съм споделил десетки пъти какво мисля по въпроса – не съм индивида, който да наложи вижданията си. Този, който постанова ограниченията, би трябвало да носи отговорността за тях “.

За онлайн образованието по медицина и какво мислят студентите му за вируса:

„ Във времената на COVID-19 нещо не ни се получава обучаването на студенти. Онлайн нищо не става. Това е жива перверзия! Те може и да завършат официално, само че в тяхното обучение ще останат огромни дупки и празнини. Не съм приказвал доста с тях, само че виждам някои, които се държат обикновено и други, които са смъртно уплашени и стоят непрестанно с маски, ръкавици и не се приближават един до различен. Явно това са хора, които не са научили нищо от курса на образование досега и едва ли ще научат освен това. Без значение дали го схващат, или не учениците и студентите са най-пострадали от тези ограничения, тъй като на процедура става цяла календарна година нито студенти, нито възпитаници учат пълноценно. Това ще има следи в бъдещето “
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР