Смъртта на Гоце Делчев, водач на поробените българи – на млади и ...
Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със гибелта на храбрите край село Баница, Серско, в края на 4 май 1903 година Легендата за Гоце е жива и през днешния ден.
Посветил живота си на фантазията за Обединена България, Гоце приема философски загубите на околните си хора. Когато му оповестяват за гибелта на брат му Мицо, умрял като въстаник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско, той единствено пита:
– Дали не е показал някоя уязвимост? – а след негативния отговор и описа по какъв начин брат му първи се е хвърлил против потерята, Гоце споделя: –Това ми харесва. В Мица имах огромна вяра. Той можеше още да послужи, само че нищо. Бог да го прости…
Решението за повдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето, решениие – взето без присъединяване на апостолите Гоце и Даме.
Пейо Яворов написа за усилните априлски дни на 1903 година: – Гоце мислеше да почне работа отново от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един областен конгрес трябаше да разиска най-подробно проектът за присъединяване на серското окръжие в проектираните дейности. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към избрания събирателен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не доближи.
Гоце Делчев с четата си се насочва към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце стопира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април „ прекомерно радостно “, както отбелязва Яворов.
Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 3 май той споделя да другарите си своите сънища:
– С този живот, какъвто е, станах и суеверен. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разрушена в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и несъмнено е убит…
Но войводата се лъже, Милан е жив, той умира няколко месеца по-късно.
На 4 май една старица разсънва Гоце и другарите му, турска потеря е обкръжила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двама – учителя Андрей и един собствен съселянин. Но да се върнем към обградените четници.
Начело на хиляда турски бойци е приятелят на Гоце от Военното учебно заведение в София, българина мохамеданин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои откриватели настояват, че Тефиков се пробва да предизвести за заплахата и да избави Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.
Ето какво написа за историята Яворов:
" През това време турците събират мало и огромно от обискираните къщи и прекомерно скоро съвсем цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.
Тогава неотдавна беше издадено от Цариград секретно предписание да се унищожава всяко село, в което се откри революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, нека по тоя метод я избави. И по тази причина, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове10, той заповядва на момчетата да бъдат подготвени за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда дребната си тайфа против неприятеля. Обаче след минута обсадителите изсипват с крясъци върху тях градушка от няколкостотин патрона.
– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една дребна пресъхнала речица.
– Раниха ме – обажда се глас всред момчетата. – Майко, загивам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…
– Кучета! – псува Гоце и гръмва против турците. Но преди да затвори, един патрон го шибва в гърдите – и бликва бликам гореща кръв…
Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. "
Яворов цитира спомените на Димо Хаджидимов:
" Петнадесет часа турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цялостен народ.
Така намира гибелта си легендата Гоце Делчев, правилният наследник на Македония, лидерът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на националната ария: „ Млад Гоце ми се ожени… за Македония. “
В книгата си „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев ” британската историчка Мерсия МакДермот написа:
" Той бил Гоце и за целия народ, за млади и остарели, за небогати и богати. За тях презимето Делчев е ненужно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, само че в Македония има единствено един Гоце, по този начин както във вселената има доста слънца и единствено едно Слънце. Гоце - който съгласно националните песни е младоженец на Македония, " църна му земя - булка, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове. "
Българска история
Заглавието е на ФрогНюз
Посветил живота си на фантазията за Обединена България, Гоце приема философски загубите на околните си хора. Когато му оповестяват за гибелта на брат му Мицо, умрял като въстаник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско, той единствено пита:
– Дали не е показал някоя уязвимост? – а след негативния отговор и описа по какъв начин брат му първи се е хвърлил против потерята, Гоце споделя: –Това ми харесва. В Мица имах огромна вяра. Той можеше още да послужи, само че нищо. Бог да го прости…
Решението за повдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето, решениие – взето без присъединяване на апостолите Гоце и Даме.
Пейо Яворов написа за усилните априлски дни на 1903 година: – Гоце мислеше да почне работа отново от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един областен конгрес трябаше да разиска най-подробно проектът за присъединяване на серското окръжие в проектираните дейности. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към избрания събирателен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не доближи.
Гоце Делчев с четата си се насочва към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце стопира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април „ прекомерно радостно “, както отбелязва Яворов.
Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 3 май той споделя да другарите си своите сънища:
– С този живот, какъвто е, станах и суеверен. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разрушена в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и несъмнено е убит…
Но войводата се лъже, Милан е жив, той умира няколко месеца по-късно.
На 4 май една старица разсънва Гоце и другарите му, турска потеря е обкръжила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двама – учителя Андрей и един собствен съселянин. Но да се върнем към обградените четници.
Начело на хиляда турски бойци е приятелят на Гоце от Военното учебно заведение в София, българина мохамеданин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои откриватели настояват, че Тефиков се пробва да предизвести за заплахата и да избави Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.
Ето какво написа за историята Яворов:
" През това време турците събират мало и огромно от обискираните къщи и прекомерно скоро съвсем цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.
Тогава неотдавна беше издадено от Цариград секретно предписание да се унищожава всяко село, в което се откри революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, нека по тоя метод я избави. И по тази причина, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове10, той заповядва на момчетата да бъдат подготвени за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда дребната си тайфа против неприятеля. Обаче след минута обсадителите изсипват с крясъци върху тях градушка от няколкостотин патрона.
– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една дребна пресъхнала речица.
– Раниха ме – обажда се глас всред момчетата. – Майко, загивам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…
– Кучета! – псува Гоце и гръмва против турците. Но преди да затвори, един патрон го шибва в гърдите – и бликва бликам гореща кръв…
Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. "
Яворов цитира спомените на Димо Хаджидимов:
" Петнадесет часа турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цялостен народ.
Така намира гибелта си легендата Гоце Делчев, правилният наследник на Македония, лидерът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на националната ария: „ Млад Гоце ми се ожени… за Македония. “
В книгата си „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев ” британската историчка Мерсия МакДермот написа:
" Той бил Гоце и за целия народ, за млади и остарели, за небогати и богати. За тях презимето Делчев е ненужно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, само че в Македония има единствено един Гоце, по този начин както във вселената има доста слънца и единствено едно Слънце. Гоце - който съгласно националните песни е младоженец на Македония, " църна му земя - булка, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове. "
Българска история
Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ