23 септември 1846 г. – Йохан Гал потвърждава съществуването на Нептун
Немският астроном Йохан Гал удостоверява съществуването на осма планета в Слънчевата система – Нептун. Тя е четвъртата по размери и третата по маса.
Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския господ на морето Нептун. Символът й е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун.
Това е и първата планета, чието битие е потвърдено посредством математически калкулации, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни разстройства от друга, незнайна до тогава планета. Нептун след това бива открита от Йохан Гал на позиция, планувана от Юрбен Льоверие, а най-големият сателит, Тритон, бива открит скоро по-късно.
Атмосферата на Нептун е формирана главно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е повода за синия цвят на планетата, само че тъй като цветът на Нептун е доста по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се счита, че има друга съставна част, която му придава подобен кондензиран цвят.[4] Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч.
Единственият уред посетил Нептун е Вояджър 2 който се сближи оптимално с планетата на 25 август 1989 година При прекосяването си е снимал в южното полукълбо Голямото мрачно леке, сходно на Голямото алено леке на Юпитер. Температурата на високите му облаци доближава до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, поради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е към 7 000 °C, което може да се съпостави с тази на повърхността на Слънцето
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
867 година — Василий I Македонец прави прелом, като убива император Михаил III и заема византийския императорски престол.
1122 година — Папа Каликст II и император Хайнрих V подписват Вормски конкордат, с което се приключва Борбата за инвеститурата.
1821 година — Град Триполица в Гърция е високомерен и към 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за самостоятелност.
1868 година — Пуерто Рико афишира самостоятелност.
1875 година — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — именит американски нарушител, е задържан за първи път.
1902 година — Избухва Горноджумайското въстание.
1912 година — Балканската война: С декрет на цар Фердинанд I е образувано Македоно-одринско опълчение отпред с военачалник Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.
1923 година — В България стартира Септемврийското въстание.
1932 година — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.
1932 година — Излиза първият брой на списание Пламък.
1943 година — Втора международна война: Създадена е така наречен Република Сало.
1944 година — Към РМС е основана детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация " Септемврийче ".
1947 година — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков.
1948 година — България насочва молба до Организация на обединените нации за участие в организацията.
1955 година — В Лондон е подписана конвенция за споразумяване финансовите отговорности на Народна република България към Англия.
1963 година — Куба се причислява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).
1973 година — Хуан Перон е определен за повторно за президент на Аржентина, откакто през 1955 година е свален посредством държавен прелом.
1975 година — В курортният комплекс " Албена " стартира XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.
1982 година — Завършва визитата на генералния секретар на Централен комитет на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са съществени насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото съдействие сред двете страни.
1983 година — Държавата Сент Китс и Невис става член на Организация на обединените нации.
1996 година — С решение на Управителния съвет на Българска народна банка девет банки с ликвидни проблеми са сложени под необикновен контрол. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ " Славяни ", ТБ " Моллов ", Ямболска и Добруджанска банка.
1999 година — По време на 6-часовото си посещаване в България немският канцлер Герхард Шрьодер декларира, че България може да бъде поканена за присъединение към Европейски Съюз.
2002 година — Излиза първата обществена версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox ( " Phoenix 0.1 " ).
2003 година — В резултат на енергиен срив няколко милиона жители на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.
2006 година — Ежегодният Парад на любовта се организира в Сан Франциско.
Родени
480 пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)
63 пр.н.е. — Октавиан Август, римски император († 14 г.)
1713 година — Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)
1759 година — Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)
1781 година — Анна Фьодоровна, велика съветска княгиня († 1860 г.)
1783 година — Петер декор Корнелиус, немски художник
1791 година — Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)
1861 година — Роберт Бош, немски фабрикант († 1942 г.)
1865 година — Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)
1869 година — Христо Бурмов, български боен деятел († 1936 г.)
1870 година — Крум Прокопов, български бунтовник († 1950 г.)
1880 година — Джон Бойд Ор, английски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
1885 година — Иван Илиев, български бунтовник († 1923 г.)
1885 година — Чудомир Кантарджиев, български бунтовник († 1924 г.)
1890 година — Пандо Киселинчев, български ваятел († 1980 г.)
1890 година — Фридрих Паулус, немски военачалник († 1957 г.)
1892 година — Георги Дамянов, деятел на Българска комунистическа партия († 1958 г.)
1897 година — Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)
1901 година — Ярослав Сейферт, чешки публицист, Нобелов лауреат († 1986 г.)
1904 година — Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)
1915 година — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1916 година — Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)
1920 година — Мики Руни, американски артист († 2014 г.)
1925 година — Николай Кауфман, български музиковед
1926 година — Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)
1930 година — Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)
1933 година — Иван Иконописов - Бебето, български плувец
1933 година — Кольо Севов, български публицист († 1991 г.)
1934 година — Пер Улув Енквист, шведски публицист
1936 година — Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)
1938 година — Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)
1943 година — Тануджа, индийска актриса
1943 година — Хулио Иглесиас, испански артист
1946 година — Валентин Александров, български министър († 2008 г.)
1946 година — Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)
1946 година — Франц Фишлер, австрийски политик
1949 година — Брус Спрингстийн, американски артист
1950 година — Сашка Братанова, българска актриса
1951 година — Милко Калайджиев, български артист
1953 година — Димитър Атанасов, български публицист
1954 година — Иван Сосков, български математик († 2013 г.)
1956 година — Паоло Роси, италиански футболист
1957 година — Христо Гърбов, български артист
1957 година — Валентин Делиминков, български футболист
1958 година — Лита Форд, американска певица
1959 година — Наталия Пушкарьова, съветска историчка
1960 година — Джейсън Картър, английски артист
1972 година — Рейчъл Ямагата, американска актриса
1973 година — Артим Шакири, македонски футболист
1977 година — Диджей Балтазар, български диджей
1978 година — Кристиян Добрев, български футболист
1979 година — Росен Каптиев, български футболист
1982 година — Венелина Хаджиева, българска актриса
1983 година — Магда, българска поп-фолк певица
1984 година — Матей Казийски, български волейболист
1985 година — Еви Ван Акер, белгийска ветроходка
1985 година — Маки Гото, японска певица
1988 година — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист
1990 година — Чаатай Улусой, турски артист и модел
Починали
877 година — Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.)
1253 година — Венцеслав I, крал на Бохемия (* 1205 г.)
1813 година — Софроний Врачански, български свещеник и публицист (* 1739 г.)
1835 година — Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.)
1836 година — Мария Малибран, испанска оперна певица (* 1808 г.)
1853 година — Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.)
1869 година — Йохан Георг декор Хан, австрийски посланик и академик (* 1811 г.)
1870 година — Проспер Мериме, френски публицист и драматург (* 1803 г.)
1877 година — Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.)
1882 година — Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.)
1882 година — Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.)
1888 година — Франсоа Аший Базен, френски военачалник (* 1811 г.)
1889 година — Уилки Колинс, английски публицист (* 1884 г.)
1903 година — Аце Трайчев, български бунтовник (*? г.)
1903 година — Стерьо Наку, български бунтовник (*? г.)
1904 година — Гюрчин Наумов, български бунтовник (* 1851 г.)
1904 година — Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.)
1923 година — Георги Казепов, български бунтовник и преподавател (* 1880 г.)
1923 година — Димитър Кондов, деятел на Българска комунистическа партия (* 1880 г.)
1939 година — Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.)
1943 година — Александър Вутимски, български стихотворец (* 1919 г.)
1947 година — Никола Петков, български политик (* 1893 г.)
1953 година — Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.)
1970 година — Бурвил, френски артист (* 1917 г.)
1973 година — Пабло Неруда, чилийски публицист, Нобелов лауреат (* 1904 г.)
1994 година — Робърт Блох, американски публицист (* 1917 г.)
2004 година — Раджа Рамана, индийски нуклеарен физик (* 1925 г.)
Празници
В старославянските обичаи — Празник на плодородието и равноденствието
Начало на астрономическата есен
Киргизстан — Ден на държавния език
Литва — Ден на починалите във войните
Саудитска Арабия — Празник на обединяването на кралството (1923 година, народен празник)
Япония — Празник на есенното равноденствие
Obekti.bg
Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския господ на морето Нептун. Символът й е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун.
Това е и първата планета, чието битие е потвърдено посредством математически калкулации, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни разстройства от друга, незнайна до тогава планета. Нептун след това бива открита от Йохан Гал на позиция, планувана от Юрбен Льоверие, а най-големият сателит, Тритон, бива открит скоро по-късно.
Атмосферата на Нептун е формирана главно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е повода за синия цвят на планетата, само че тъй като цветът на Нептун е доста по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се счита, че има друга съставна част, която му придава подобен кондензиран цвят.[4] Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч.
Единственият уред посетил Нептун е Вояджър 2 който се сближи оптимално с планетата на 25 август 1989 година При прекосяването си е снимал в южното полукълбо Голямото мрачно леке, сходно на Голямото алено леке на Юпитер. Температурата на високите му облаци доближава до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, поради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е към 7 000 °C, което може да се съпостави с тази на повърхността на Слънцето
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
867 година — Василий I Македонец прави прелом, като убива император Михаил III и заема византийския императорски престол.
1122 година — Папа Каликст II и император Хайнрих V подписват Вормски конкордат, с което се приключва Борбата за инвеститурата.
1821 година — Град Триполица в Гърция е високомерен и към 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за самостоятелност.
1868 година — Пуерто Рико афишира самостоятелност.
1875 година — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — именит американски нарушител, е задържан за първи път.
1902 година — Избухва Горноджумайското въстание.
1912 година — Балканската война: С декрет на цар Фердинанд I е образувано Македоно-одринско опълчение отпред с военачалник Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.
1923 година — В България стартира Септемврийското въстание.
1932 година — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.
1932 година — Излиза първият брой на списание Пламък.
1943 година — Втора международна война: Създадена е така наречен Република Сало.
1944 година — Към РМС е основана детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация " Септемврийче ".
1947 година — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков.
1948 година — България насочва молба до Организация на обединените нации за участие в организацията.
1955 година — В Лондон е подписана конвенция за споразумяване финансовите отговорности на Народна република България към Англия.
1963 година — Куба се причислява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).
1973 година — Хуан Перон е определен за повторно за президент на Аржентина, откакто през 1955 година е свален посредством държавен прелом.
1975 година — В курортният комплекс " Албена " стартира XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.
1982 година — Завършва визитата на генералния секретар на Централен комитет на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са съществени насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото съдействие сред двете страни.
1983 година — Държавата Сент Китс и Невис става член на Организация на обединените нации.
1996 година — С решение на Управителния съвет на Българска народна банка девет банки с ликвидни проблеми са сложени под необикновен контрол. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ " Славяни ", ТБ " Моллов ", Ямболска и Добруджанска банка.
1999 година — По време на 6-часовото си посещаване в България немският канцлер Герхард Шрьодер декларира, че България може да бъде поканена за присъединение към Европейски Съюз.
2002 година — Излиза първата обществена версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox ( " Phoenix 0.1 " ).
2003 година — В резултат на енергиен срив няколко милиона жители на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.
2006 година — Ежегодният Парад на любовта се организира в Сан Франциско.
Родени
480 пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)
63 пр.н.е. — Октавиан Август, римски император († 14 г.)
1713 година — Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)
1759 година — Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)
1781 година — Анна Фьодоровна, велика съветска княгиня († 1860 г.)
1783 година — Петер декор Корнелиус, немски художник
1791 година — Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)
1861 година — Роберт Бош, немски фабрикант († 1942 г.)
1865 година — Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)
1869 година — Христо Бурмов, български боен деятел († 1936 г.)
1870 година — Крум Прокопов, български бунтовник († 1950 г.)
1880 година — Джон Бойд Ор, английски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
1885 година — Иван Илиев, български бунтовник († 1923 г.)
1885 година — Чудомир Кантарджиев, български бунтовник († 1924 г.)
1890 година — Пандо Киселинчев, български ваятел († 1980 г.)
1890 година — Фридрих Паулус, немски военачалник († 1957 г.)
1892 година — Георги Дамянов, деятел на Българска комунистическа партия († 1958 г.)
1897 година — Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)
1901 година — Ярослав Сейферт, чешки публицист, Нобелов лауреат († 1986 г.)
1904 година — Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)
1915 година — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1916 година — Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)
1920 година — Мики Руни, американски артист († 2014 г.)
1925 година — Николай Кауфман, български музиковед
1926 година — Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)
1930 година — Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)
1933 година — Иван Иконописов - Бебето, български плувец
1933 година — Кольо Севов, български публицист († 1991 г.)
1934 година — Пер Улув Енквист, шведски публицист
1936 година — Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)
1938 година — Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)
1943 година — Тануджа, индийска актриса
1943 година — Хулио Иглесиас, испански артист
1946 година — Валентин Александров, български министър († 2008 г.)
1946 година — Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)
1946 година — Франц Фишлер, австрийски политик
1949 година — Брус Спрингстийн, американски артист
1950 година — Сашка Братанова, българска актриса
1951 година — Милко Калайджиев, български артист
1953 година — Димитър Атанасов, български публицист
1954 година — Иван Сосков, български математик († 2013 г.)
1956 година — Паоло Роси, италиански футболист
1957 година — Христо Гърбов, български артист
1957 година — Валентин Делиминков, български футболист
1958 година — Лита Форд, американска певица
1959 година — Наталия Пушкарьова, съветска историчка
1960 година — Джейсън Картър, английски артист
1972 година — Рейчъл Ямагата, американска актриса
1973 година — Артим Шакири, македонски футболист
1977 година — Диджей Балтазар, български диджей
1978 година — Кристиян Добрев, български футболист
1979 година — Росен Каптиев, български футболист
1982 година — Венелина Хаджиева, българска актриса
1983 година — Магда, българска поп-фолк певица
1984 година — Матей Казийски, български волейболист
1985 година — Еви Ван Акер, белгийска ветроходка
1985 година — Маки Гото, японска певица
1988 година — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист
1990 година — Чаатай Улусой, турски артист и модел
Починали
877 година — Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.)
1253 година — Венцеслав I, крал на Бохемия (* 1205 г.)
1813 година — Софроний Врачански, български свещеник и публицист (* 1739 г.)
1835 година — Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.)
1836 година — Мария Малибран, испанска оперна певица (* 1808 г.)
1853 година — Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.)
1869 година — Йохан Георг декор Хан, австрийски посланик и академик (* 1811 г.)
1870 година — Проспер Мериме, френски публицист и драматург (* 1803 г.)
1877 година — Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.)
1882 година — Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.)
1882 година — Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.)
1888 година — Франсоа Аший Базен, френски военачалник (* 1811 г.)
1889 година — Уилки Колинс, английски публицист (* 1884 г.)
1903 година — Аце Трайчев, български бунтовник (*? г.)
1903 година — Стерьо Наку, български бунтовник (*? г.)
1904 година — Гюрчин Наумов, български бунтовник (* 1851 г.)
1904 година — Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.)
1923 година — Георги Казепов, български бунтовник и преподавател (* 1880 г.)
1923 година — Димитър Кондов, деятел на Българска комунистическа партия (* 1880 г.)
1939 година — Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.)
1943 година — Александър Вутимски, български стихотворец (* 1919 г.)
1947 година — Никола Петков, български политик (* 1893 г.)
1953 година — Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.)
1970 година — Бурвил, френски артист (* 1917 г.)
1973 година — Пабло Неруда, чилийски публицист, Нобелов лауреат (* 1904 г.)
1994 година — Робърт Блох, американски публицист (* 1917 г.)
2004 година — Раджа Рамана, индийски нуклеарен физик (* 1925 г.)
Празници
В старославянските обичаи — Празник на плодородието и равноденствието
Начало на астрономическата есен
Киргизстан — Ден на държавния език
Литва — Ден на починалите във войните
Саудитска Арабия — Празник на обединяването на кралството (1923 година, народен празник)
Япония — Празник на есенното равноденствие
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ