Физиците ще надникват отвъд хоризонта на събитията на черна дупка
Немски и италиански космолози настояват, че са съумели да открият метод да изучат това, което се случва навътре в черните дупки и да схванат по какъв начин е устроена вътрешната им конструкция, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието Physical Review Letters.
Черните дупки, зараждащи вследствие на гравитационен колапс на солидни звезди, имат толкоз мощно привличане, че не може да го преодолее даже светлината. Никакви обекти или лъчение не може да се измъкне от границата на влияние на черната дупка – по този начин наречения небосвод на събитията.
Това, което се случва зад хоризонта на събитията, остава загадка и предмет на разногласия измежду физиците. Повечето учени считат, че ние кардинално не можем да надникнем навътре в черната дупка и да изучим нейната конструкция, защото това ще докара до извънредно неприятно следствие – следователно няма да можем да примирим теорията на относителността на Айнщайн и квантовата механика.
Още повече разногласия поражда това, по какъв начин наподобява и се трансформира хоризонтът на събитията.
Лоренцо Синдони (Lorenzo Sindoni) от Института за гравитационна физика в Мюленберг (Германия) и негови сътрудници от Италия настояват, че ние въпреки всичко можем да изчислим микросъстоянията, които пораждат край хоризонта на събитията на черната дупка, като използваме две нетрадиционни теории, описващи държанието на материята на квантово равнище – квантовата доктрина на полето (GFT) и примковата квантова гравитация (LQG).
Тези две теории провокират доста въпроси измежду физиците, изключително измежду последователите на теорията на струните.
Както настояват учените, тези две теории им помогнали да изчислят по какъв начин се държи черната дупка от позиция на термодинамиката, и да получат формулите, изведени от Стивън Хокинг преди няколко десетилетия при изложение на това, по какъв начин ентропията, пораждана от черната дупка, се съотнася с площта на повърхността на нейния небосвод на събитията.
Материята навътре в черната дупка, както считат създателите, ще се държи като характерна квантова течност, чието държание може да се пресметна, като се знаят свойствата на една от квантовите частици, от които тя е формирана.
Подобна природа на черната дупка и връзката сред площта на нейния небосвод на събитията и ентропията съгласно Синдони се явява сериозен мотив в интерес на по този начин наречените холографски теории и тяхното устройство, които гласят, че черните дупки, а допустимо – и Вселената, съставляват не триизмерни, а двуизмерни обекти.
