Рабухчиев след загубата: Голям шок, а толкова тренирах за тези битки
Немислимото в " Игри на волята “ се случи – Георги Рабухчиев, Горилата, Кинг Конг, един от най-силните мъже, които форматът в миналото е срещал, бе отхвърлен от Неделчо след здрава борба, която подхожда точно на такава от финалната седмица на шоуто. Въпреки голямата преднина, която Рабухчиев имаше, Неделчо го надделя и то точно посредством на… него. Горилата вдъхна сили, воля, мотивация на съперника си, който пък му взе главата. Но по този начин вършат същински огромните мъже и точно такива жестове ги вършат огромни. А Рабухчиев безспорно е подобен. С него разговаряхме за това какво е да си на първо място човек, задачата, с която влезе в " Игри на волята “ и задачата, която има сърцето му. И се получи един много прелестен диалог с представител на vbox.
- Ти си един от участниците с най-впечатляваща физика. Очакваше ли да отпаднеш на такава игра точно от участник като Неделчо?
- Явно не извадих шанс тъкмо в тази борба. Лидерството ми беше доста съществено, водех с към 15 минути. А това е ужасно доста време за един пъзел. Аз даже съвсем бях наредил пъзела. Но моментът, в който Неделчо се отхвърли, беше моментът, в който аз се почувствах отговорен. Поисках да му кажа, че би трябвало да завърши борбата поради себе си и хората, които обича. Факт е, че Неделчо не просто приключи борбата, само че и ме победи. Радвам се, че по този начин се случи. Така се видя, че всеки един от играчите желае да завоюва, само че и всеки един от играчите е на първо място човек. Неделчо в тази борба заслужи повече от мен успеха.
- Всъщност представяше ли си, че ще стигнеш толкоз надалеч в надпреварата?
- Разбира се! Моята подготовка беше извънредно сериозна – както физическа, по този начин и ментална. Аз знаех с какво ще се сблъскам, нищо не ме изненада, даже изискванията. През първите седмици се радвах, че точно ние отидохме на Реката. Това е тестване, преживяване, което е неописуемо. Когато си в Резиденцията, ти си като на хотел, не си в " Игри на волята “. В Резиденцията всеки не помни за какво е в Игрите. Гладът за триумф там липсва. Знаех, че ще стигна до по-напреднал стадий, тъй като беше едва евентуално някой да е по-добре квалифициран от мен.
- Има ли нещо, за което съжаляваш, че си направил или не си в Игрите?
- Нямах никакви пререкания с никого. Винаги подхождах тактически, пробвах се да бъда скритият водач на племето. Беше ме гняв, че се разделихме още при започване на няколко лагери. Това беше необичайно за мен, тъй като не бяхме дружно, а това беше доста значимо за всеки от нас в този стадий на играта. Съжалявам и за последната борба, тази против Неделчо. Аз цялостен сезон чаках тези самостоятелни борби и още на първата отпаднах. Това беше огромен потрес за мен. Човек би трябвало да се учи и от загубите си, с цел да съумява да побеждава след това.
- Разкажи ми малко за другарствата, които завоюва в " Игри на волята “.
- Основното, което желаех да реализира, е да срещна качествени хора – хора, които мъчно бих намерил в действителния живот. Такива са Стратимир, Симеон и Борис. С тях станахме небрежно доста близки, тъй като в Игрите ги няма елементарните неща от живота, които те разсейват, като работата и телефона да вземем за пример. Това са положителни другарства, които се веселя, че съумях да запазя. Ние всеки ден се чуваме, приказваме си за всекидневието. Симеон сега е в Германия, това не ни пречи по никакъв метод обаче. Мисля, че това е най-голямата ми премия.
- В момента тече кастинг за новия сезон. Как би посъветвал бъдещите участници да се приготвят?
- Съветът ми към новите участници е да имат какво да покажат. Когато аз се записах, знаех за какво отивам. Знаех, че желая да покажа на цяла България, че спортистите в действителност сме хора като всички останали, само че просто се трудим доста. За нас работният ден не свършва в 17 ч. За нас тогава той може би стартира. Хора като мен, Симеон, Боби, Неделчо, Мартин, Стоян – това са хора, които не можеш просто по този начин да срещнеш в действителния живот. Беше забавно откъм участници този сезон и се надявам да бъде и следващата година по този начин.
Физическата подготовка беше подценена от доста участници. Така че несъмнено би трябвало да наблегнат на положителната физическа подготовка. Не е смешка работа! Ако не си добре физически квалифициран, това може да ти изиграе доста сериозна смешка със здравето.
- А ти персонално по какъв начин се приготви за Игрите?
- Подготовката ми беше трибой – колоездене, плуване и тичане съвсем всеки ден. Свалих 10 кг преди влизането в Игрите и още 4-5 вътре. За хора, които не са гладували, а аз съм, това е извънреден проблем. Случват се нервни рецесии, депресии.
- Разбрахме, че има благотворителни начинания, на които би оказал помощ. Разкажи повече за тях.
- Това е мой принцип – с цел да получаваш, би трябвало да даваш. Може да е факсимиле, само че е доста правилно. Често не си даваме сметка за това. Често не си даваме сметка, че доста хора нямат това, което ние имаме и за мен е доста тъпо това. Много хора у нас нямат главните неща. За мен е доста тъпо подрастващи деца да няма по какъв начин и къде да спортуват, а да имат предпочитание. Жалко е родителите им да нямат опция да ги пратят на спорт, тъй като знам какво е това. Аз съм събирал пари, с цел да упражнявам. Било ми е извънредно мъчно. Работил съм във фитнеса, с цел да мога да упражнявам в него. Тези неща са значими. Искам всеки един човек да се припознае в тази идея.
Все още сътворявам своята идея, процесът е муден. Аз съм самичък в това нещо, нямам спонсори, нямам никой. Надявам се следващата година към този момент да имам някакъв start-up и повече хора да знаят за него.
- Как пристигна прякорът ти - Горилата?
- С времето. Когато започнах да се занимавам с културизъм, заякнах. Крайниците пък са ми по-дълги по отношение на самото тяло. Размахът на ръцете ми е 195 см, а аз съм висок 184 см. По принцип размахът би трябвало да е колкото височината, а при мен той е с 11 см по-голям. Единствените животни, които имат по-голям обсег, са горилите. Краката ми също са по-дълги, отскокът ми е забележително огромен. В леката атлетика най-силната ми дисциплинираност беше висок скот и тичане с трудности. И по този начин един мой другар ми сподели, че съм като маймуните. Каза ми, че съм напряко една горила. Така с времето се наложи.
Също по този начин моята емоционалност е по-животинска и в това няма нищо неприятно. Животните са най-прекрасните създания. Аз съм израсъл измежду животни, имаме вила покрай Панагюрище. Не съм ходил на детска градина като дете, аз яздих коне, разхождах крави, овце. Родителите ми с това се занимаваха. Няма нищо неприятно в това едно дете да израсне с животните, по този начин се попива от тяхната непорочност. Животните са доста по-чисти създания от хората.
- Сподели преди време, че приятелката ти живее в Катар, само че пък очевидно знаете тайната на сполучливата връзка от разстояние. Каква е тя?
- Почти година към този момент сме разграничени. Аз още от първия ден знам, че тя е моят човек. Много пъти сме се карали, само че в никакъв случай не сме се разделяли. Още от ден " едно “ ѝ споделих, че тя ще бъде моята жена и от нея ще имам деца. Това е вътрешен глас.
Имам проекти да заживея при нея. Това ще се случи или в края на тази година, или при започване на другата. Ако нещата са наред, тази Коледа ще сме дружно.
- И назад към Игрите: кой искаш да завоюва?
- Те са няколко – Симеон, Стратимир и Боби. Андрей също. Искам да виждам забавен край. Не недооценявам останалите участници, само че просто борба сред елитни спортисти би била борба на живот и гибел.
- Ти си един от участниците с най-впечатляваща физика. Очакваше ли да отпаднеш на такава игра точно от участник като Неделчо?
- Явно не извадих шанс тъкмо в тази борба. Лидерството ми беше доста съществено, водех с към 15 минути. А това е ужасно доста време за един пъзел. Аз даже съвсем бях наредил пъзела. Но моментът, в който Неделчо се отхвърли, беше моментът, в който аз се почувствах отговорен. Поисках да му кажа, че би трябвало да завърши борбата поради себе си и хората, които обича. Факт е, че Неделчо не просто приключи борбата, само че и ме победи. Радвам се, че по този начин се случи. Така се видя, че всеки един от играчите желае да завоюва, само че и всеки един от играчите е на първо място човек. Неделчо в тази борба заслужи повече от мен успеха.
- Всъщност представяше ли си, че ще стигнеш толкоз надалеч в надпреварата?
- Разбира се! Моята подготовка беше извънредно сериозна – както физическа, по този начин и ментална. Аз знаех с какво ще се сблъскам, нищо не ме изненада, даже изискванията. През първите седмици се радвах, че точно ние отидохме на Реката. Това е тестване, преживяване, което е неописуемо. Когато си в Резиденцията, ти си като на хотел, не си в " Игри на волята “. В Резиденцията всеки не помни за какво е в Игрите. Гладът за триумф там липсва. Знаех, че ще стигна до по-напреднал стадий, тъй като беше едва евентуално някой да е по-добре квалифициран от мен.
- Има ли нещо, за което съжаляваш, че си направил или не си в Игрите?
- Нямах никакви пререкания с никого. Винаги подхождах тактически, пробвах се да бъда скритият водач на племето. Беше ме гняв, че се разделихме още при започване на няколко лагери. Това беше необичайно за мен, тъй като не бяхме дружно, а това беше доста значимо за всеки от нас в този стадий на играта. Съжалявам и за последната борба, тази против Неделчо. Аз цялостен сезон чаках тези самостоятелни борби и още на първата отпаднах. Това беше огромен потрес за мен. Човек би трябвало да се учи и от загубите си, с цел да съумява да побеждава след това.
- Разкажи ми малко за другарствата, които завоюва в " Игри на волята “.
- Основното, което желаех да реализира, е да срещна качествени хора – хора, които мъчно бих намерил в действителния живот. Такива са Стратимир, Симеон и Борис. С тях станахме небрежно доста близки, тъй като в Игрите ги няма елементарните неща от живота, които те разсейват, като работата и телефона да вземем за пример. Това са положителни другарства, които се веселя, че съумях да запазя. Ние всеки ден се чуваме, приказваме си за всекидневието. Симеон сега е в Германия, това не ни пречи по никакъв метод обаче. Мисля, че това е най-голямата ми премия.
- В момента тече кастинг за новия сезон. Как би посъветвал бъдещите участници да се приготвят?
- Съветът ми към новите участници е да имат какво да покажат. Когато аз се записах, знаех за какво отивам. Знаех, че желая да покажа на цяла България, че спортистите в действителност сме хора като всички останали, само че просто се трудим доста. За нас работният ден не свършва в 17 ч. За нас тогава той може би стартира. Хора като мен, Симеон, Боби, Неделчо, Мартин, Стоян – това са хора, които не можеш просто по този начин да срещнеш в действителния живот. Беше забавно откъм участници този сезон и се надявам да бъде и следващата година по този начин.
Физическата подготовка беше подценена от доста участници. Така че несъмнено би трябвало да наблегнат на положителната физическа подготовка. Не е смешка работа! Ако не си добре физически квалифициран, това може да ти изиграе доста сериозна смешка със здравето.
- А ти персонално по какъв начин се приготви за Игрите?
- Подготовката ми беше трибой – колоездене, плуване и тичане съвсем всеки ден. Свалих 10 кг преди влизането в Игрите и още 4-5 вътре. За хора, които не са гладували, а аз съм, това е извънреден проблем. Случват се нервни рецесии, депресии.
- Разбрахме, че има благотворителни начинания, на които би оказал помощ. Разкажи повече за тях.
- Това е мой принцип – с цел да получаваш, би трябвало да даваш. Може да е факсимиле, само че е доста правилно. Често не си даваме сметка за това. Често не си даваме сметка, че доста хора нямат това, което ние имаме и за мен е доста тъпо това. Много хора у нас нямат главните неща. За мен е доста тъпо подрастващи деца да няма по какъв начин и къде да спортуват, а да имат предпочитание. Жалко е родителите им да нямат опция да ги пратят на спорт, тъй като знам какво е това. Аз съм събирал пари, с цел да упражнявам. Било ми е извънредно мъчно. Работил съм във фитнеса, с цел да мога да упражнявам в него. Тези неща са значими. Искам всеки един човек да се припознае в тази идея.
Все още сътворявам своята идея, процесът е муден. Аз съм самичък в това нещо, нямам спонсори, нямам никой. Надявам се следващата година към този момент да имам някакъв start-up и повече хора да знаят за него.
- Как пристигна прякорът ти - Горилата?
- С времето. Когато започнах да се занимавам с културизъм, заякнах. Крайниците пък са ми по-дълги по отношение на самото тяло. Размахът на ръцете ми е 195 см, а аз съм висок 184 см. По принцип размахът би трябвало да е колкото височината, а при мен той е с 11 см по-голям. Единствените животни, които имат по-голям обсег, са горилите. Краката ми също са по-дълги, отскокът ми е забележително огромен. В леката атлетика най-силната ми дисциплинираност беше висок скот и тичане с трудности. И по този начин един мой другар ми сподели, че съм като маймуните. Каза ми, че съм напряко една горила. Така с времето се наложи.
Също по този начин моята емоционалност е по-животинска и в това няма нищо неприятно. Животните са най-прекрасните създания. Аз съм израсъл измежду животни, имаме вила покрай Панагюрище. Не съм ходил на детска градина като дете, аз яздих коне, разхождах крави, овце. Родителите ми с това се занимаваха. Няма нищо неприятно в това едно дете да израсне с животните, по този начин се попива от тяхната непорочност. Животните са доста по-чисти създания от хората.
- Сподели преди време, че приятелката ти живее в Катар, само че пък очевидно знаете тайната на сполучливата връзка от разстояние. Каква е тя?
- Почти година към този момент сме разграничени. Аз още от първия ден знам, че тя е моят човек. Много пъти сме се карали, само че в никакъв случай не сме се разделяли. Още от ден " едно “ ѝ споделих, че тя ще бъде моята жена и от нея ще имам деца. Това е вътрешен глас.
Имам проекти да заживея при нея. Това ще се случи или в края на тази година, или при започване на другата. Ако нещата са наред, тази Коледа ще сме дружно.
- И назад към Игрите: кой искаш да завоюва?
- Те са няколко – Симеон, Стратимир и Боби. Андрей също. Искам да виждам забавен край. Не недооценявам останалите участници, само че просто борба сред елитни спортисти би била борба на живот и гибел.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ