Защо средновековните художници са рисували такива глупави лъвове
Немалко странни същества дебнат от страниците на средновековни книги. Но може би никое от тях не е по-грозно и погрешно на тип от лъвовете.
Лъвовете са били знак на мощ и суверенитет за Римската империя и се появяват в европейските култури в продължение на доста години. Изображенията на огромните котки са били много постоянно срещани през средновековния интервал, когато иконографията на лъва е била повсеместна част от образната просвета на целия континент: те се появяват на всички места – от ръкописи и картини до хералдика и плащове, предопределени за отбрана на коне. Френският историк Жан Дюфурне през 12 век даже декларира, че „ лъвът е на всички места “.
Но това, че те са били изобразявани постоянно в средновековното изкуство и дизайн, не значи, че са били изобразявани добре.
Много картинки на лъвове нямат огромна аналогия с действителните животни. Понякога те са изобразени с лица, по-близки до човешките или пък на други животни. Свети Йероним постоянно е рисуван в компанията на звяр с присъща мимика, който му помага; лъв в сюрреалистични нюанси на алено с човешки зъби; от време на време котка с гривата и крила. Лъвовете даже са правени да свирят на музикални принадлежности.
Защо обаче са рисувани толкоз необичайно? Ами една от аргументите е, че доста средновековни европейци, несъмнено, просто в никакъв случай не са виждали същински лъв. Въпреки че животните в миналото са живели в някои елементи от континента, те са били унищожени с настъпването на Средновековието. Много от лъвовете, донесени по-късно, са били третирани като дипломатически дарове за богатите и могъщи и са били държани в плен зад затворени порти. Повечето елементарни жители затова няма по какъв начин да имат достъп до тези същества, тъй че художниците могат да се базират единствено на изображения на огромните котки на други художници.
Това, че средновековните майстори нормално не са влагали изключително доста в реализма, също е фактор. Изображения на лъвове постоянно се срещат в така наречен бестиариуми – ръкописи, които събират описания на животни. Лъвовете нормално се появяват първи. Както се споделя в един бестиарий, „ Сега leo на гръцки се превежда като „ цар “ (rex) на латински, тъй като той е владетелят на всички зверове. “
Лъвовете са на почетно място с причина. Бестиариумите имат и друга цел отвън елементарните описания на международната фауна: те също би трябвало да илюстрират религиозни хрумвания за животните и какво подсказва тяхното държание за метода, по който съгласно някои вярвания обществото би трябвало да бъде проведено. Заради своята осведоменост лъвовете постоянно са свързвани с Христос. Следователно символичните аспекти на лъвовете са толкоз значими за художниците, колкото и действителните им физически характерности.
Затова вместо да се присмиваме на средновековните рисунки заради неналичието им на натурализъм, най-добре е да оцените светлината, която хвърлят върху културните хрумвания на своята ера – и да се насладим на странността на техните необикновени, само че занимателни изображения.
А пък чували ли сте за зайците-убийци.
Средновековните монаси били натоварени с значимата задача да вършат „ осветени ръкописи “ – свещени книги, в които всяка страница била цялостна с красиви творби на изкуството. Понякога тези творби са красиви претекстове от цветя и бръшлян, от време на време към думите е добавена дълбочина посредством илюстрации на историите… а от време на време монасите просто рисуваха зайци, които удрят хора в главите.
Този претекст – на зайци, които нараняват хора – е необичайно честo срещана тематика в средновековното изкуство и никой не е напълно сигурен за какво. Има картинки на зайци, които се впускат в борба, осакатяват рицари, влачат дами, бият хора с тояги и нарязват хора с брадви – и те в никакъв случай нямат нищо общо с думите в книгите.
Една от главните теории е, че те просто са нарисувани от отегчени монаси, които желаят да се позабавляват с нещо смешно и считат, че концепцията по какъв начин диви зайците отмъщават на хората, които ги ловуват, е развлекателна. Така че монасите прекарват част от дългите си, скучни дни в драскане на подиуми на неизбежното въстание на зайците.
Но това е единствено доктрина. Само един феодален духовник разяснява въпроса и що се отнася до него, неговите събратя просто губят време и мастило. „ Боже Господи “, написа той. „ Дори в случай че нелепостта на всичко това не провокира позор, най-малко някой може да се възпротиви на цената. “
