Нели Маринова- Нешич: В спорта винаги има какво да се учи
Нели Маринова-Нешич е измежду последните огромни имена от близкото минало на ЦСКА. Родена на 27 май 1971 година в Добрич, тя се трансформира в основен разпределител на клуба през 90-те години. С водеща заслуга за четири от купите на „ алените “ в интервала 1991-1995. С националния тим има бронзов орден от Европейското състезание през 2001-а. Развива сполучлива кариера и в чужбина, печелейки Шампионска лига, Купа на CEV и Топ Тиймс Къп (Чалъндж Къп).
Нели Маринова-Нешич приказва пред уеб страницата на ВК ЦСКА.
- Г-жо Нешич, вие сте измежду огромните имена на разпределителския пост в ЦСКА. Но по какъв начин се стигна до вашето включване в клуба?
– Първо бях в Академик, знаете, това бе клубът към НСА. Бях две години при тях и ни бяха извикали при дамите от националния тим. Разпределителката, с която бяхме отишли на турне в Америка, реши да остане там и не се върна. Тя беше играч на ЦСКА. Веднага по-късно, като се прибрахме, пристигна и предлагането от ЦСКА.
- Мислихте ли дълго време по това предложение или бързо го приехте?
– Единственото нещо, което ме спря, с цел да помисля, бе това, че би трябвало да прекъсна учението в НСА. Това ме накара да се замисля за къс интервал, само че в последна сметка реших, че е по-добре да прекъсна. Тогава стопирах за една година и тогава отидох в ЦСКА, с цел да остана в клуба в идващите към 8 години.
Кой бе повода за този преход?
– Иван Николов. Той полагаше неповторими грижи към нас, като за лични деца. Той ми даде нов старт във волейбола. Това си беше едно равнище повече, по-високо ходило за кариерата ми. Това ми оказа помощ и волейболно и житейски.
- А елементарно ли се адаптирахте към клуба, към девойките?
– Да. Ние се знаехме. Единственото нещо, е че имаше по-големи от мен на възраст, само че и те помагаха, даваха директиви. Аз доста израснах в ЦСКА. А с девойките, които бяха мой набор, се знаехме от националния тим и не съм имала никакви проблеми.
- Как се справихте с условия и задачите вътре в клуба, преминавайки от Академик към ЦСКА, сама казахте, че става въпрос за по-високо равнище …
– Не беше нещо доста по-различно откъм условия. Винаги е ставало въпрос за чисто волейболни неща.
- Как се оправя човек с отговорността следователно, да е част от подобен клуб?
– Ние си се справяхме добре. Иван Николов и Верка Николова бяха се погрижили за това. Ние бяхме като техни деца. Във всяко едно отношение. Ако някой желае да показа нещо, го споделяше с тях. Те се отнасяха с нас добре, ние с почитание. Това би трябвало да се изживее. Не знам дали сега някой може да прави същото. Не бих споделила, че имаше толкоз отговорност, колкото огромни упования към нас, на които трябваше да отговорим.
- Иван Николов ли се оказа с най-голяма заслуга за вашето развиване?
– Разбира се. На това време да. Даже и в националния ни даде по-голям късмет на едно европейско състезание, когато всички девойки бяха доста по-големи от нас и на един значим мач той ни постави да стартираме. Мен като разпределител, всички бяха толкоз втрещени, аз бях доста млада. Такова доверие към нас. Е, дали сме оправдали това доверие тогава, е различен въпрос, само че като цяло вярваше в младите и ни даде ръка.
- Кои бяха най-близките ви девойки от тима?
– Много другарства имам, няма по какъв начин да кажа всички, само че сигурно Юлия Иванова, Тони Зетова, Валя Борисова. Бяхме обединен колектив в тези години. Ние живеехме близо в един триъгълник и постоянно се събирахме дружно, ходихме си по къщите…
- А помните ли по-емблематичните мачове с екипа на ЦСКА?
– Винаги е било дербито с „ Левски “. Това си беше основният конфликт. От години насам това е мачът, който в ЦСКА постоянно сме желали да спечелим. Даже в националния имаше едно леко разделяне. „ Защо тя играе, тъй като треньорът е на ЦСКА, за това тя играе “. Не е било толкоз гласно, само че се е чувало.
- Имахте ли в този интервал травми или нещо което трябваше да преодолеете?
– Една травма, дори към този момент не си припомням. Но огромни травми не съм имала. Слава Богу прекратих кариерата си без интервенции. Може би това, че упражнявам от дребна, упражнявах плуване бях доста здрава физически, ми оказа помощ да се предпазя.
- Колко беше значимо да показвате лидерска душeвност, на един пост като вашия?
– Като цяло за мен споделяха, че съм малко по-мека. Аз не съм била някакъв водач, който да се акцентира. Не съм ги обиждала, имах си мои способи, с които постихнахме доста трофеи. Винаги съм намирала верния метод, без да би трябвало да споделям „ аз “.
- Беше ли сложен преходът с чужбина? Бързо ли успяхте да се адаптирате?
– Една година ми трябваше, не беше толкоз елементарно първоначално. Вече втората беше по-добре. Но ние дружно с Тони Зетова излязохме в чужбина и си помагахме доста. Но условията бяха други, доста по-различни от това, с което бяхме привикнали в ЦСКА. Развитието на волейбола в оня интервал в чужбина бе доста скоростно.
- Превърна ли се ЦСКА в една база, с цел да съумеете в чужбина?
– Разбира се. Това, което научих в ЦСКА, в следствие се оказа като пиедестал за цялостното ми развиване в чужбина.
- Какво бихте споделили на младите, които бързат да заминат за чужбина?
– Винаги има какво да се учи. Да не си мислят, че знаят всичко.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Нели Маринова-Нешич приказва пред уеб страницата на ВК ЦСКА.
- Г-жо Нешич, вие сте измежду огромните имена на разпределителския пост в ЦСКА. Но по какъв начин се стигна до вашето включване в клуба?
– Първо бях в Академик, знаете, това бе клубът към НСА. Бях две години при тях и ни бяха извикали при дамите от националния тим. Разпределителката, с която бяхме отишли на турне в Америка, реши да остане там и не се върна. Тя беше играч на ЦСКА. Веднага по-късно, като се прибрахме, пристигна и предлагането от ЦСКА.
- Мислихте ли дълго време по това предложение или бързо го приехте?
– Единственото нещо, което ме спря, с цел да помисля, бе това, че би трябвало да прекъсна учението в НСА. Това ме накара да се замисля за къс интервал, само че в последна сметка реших, че е по-добре да прекъсна. Тогава стопирах за една година и тогава отидох в ЦСКА, с цел да остана в клуба в идващите към 8 години.
Кой бе повода за този преход?
– Иван Николов. Той полагаше неповторими грижи към нас, като за лични деца. Той ми даде нов старт във волейбола. Това си беше едно равнище повече, по-високо ходило за кариерата ми. Това ми оказа помощ и волейболно и житейски.
- А елементарно ли се адаптирахте към клуба, към девойките?
– Да. Ние се знаехме. Единственото нещо, е че имаше по-големи от мен на възраст, само че и те помагаха, даваха директиви. Аз доста израснах в ЦСКА. А с девойките, които бяха мой набор, се знаехме от националния тим и не съм имала никакви проблеми.
- Как се справихте с условия и задачите вътре в клуба, преминавайки от Академик към ЦСКА, сама казахте, че става въпрос за по-високо равнище …
– Не беше нещо доста по-различно откъм условия. Винаги е ставало въпрос за чисто волейболни неща.
- Как се оправя човек с отговорността следователно, да е част от подобен клуб?
– Ние си се справяхме добре. Иван Николов и Верка Николова бяха се погрижили за това. Ние бяхме като техни деца. Във всяко едно отношение. Ако някой желае да показа нещо, го споделяше с тях. Те се отнасяха с нас добре, ние с почитание. Това би трябвало да се изживее. Не знам дали сега някой може да прави същото. Не бих споделила, че имаше толкоз отговорност, колкото огромни упования към нас, на които трябваше да отговорим.
- Иван Николов ли се оказа с най-голяма заслуга за вашето развиване?
– Разбира се. На това време да. Даже и в националния ни даде по-голям късмет на едно европейско състезание, когато всички девойки бяха доста по-големи от нас и на един значим мач той ни постави да стартираме. Мен като разпределител, всички бяха толкоз втрещени, аз бях доста млада. Такова доверие към нас. Е, дали сме оправдали това доверие тогава, е различен въпрос, само че като цяло вярваше в младите и ни даде ръка.
- Кои бяха най-близките ви девойки от тима?
– Много другарства имам, няма по какъв начин да кажа всички, само че сигурно Юлия Иванова, Тони Зетова, Валя Борисова. Бяхме обединен колектив в тези години. Ние живеехме близо в един триъгълник и постоянно се събирахме дружно, ходихме си по къщите…
- А помните ли по-емблематичните мачове с екипа на ЦСКА?
– Винаги е било дербито с „ Левски “. Това си беше основният конфликт. От години насам това е мачът, който в ЦСКА постоянно сме желали да спечелим. Даже в националния имаше едно леко разделяне. „ Защо тя играе, тъй като треньорът е на ЦСКА, за това тя играе “. Не е било толкоз гласно, само че се е чувало.
- Имахте ли в този интервал травми или нещо което трябваше да преодолеете?
– Една травма, дори към този момент не си припомням. Но огромни травми не съм имала. Слава Богу прекратих кариерата си без интервенции. Може би това, че упражнявам от дребна, упражнявах плуване бях доста здрава физически, ми оказа помощ да се предпазя.
- Колко беше значимо да показвате лидерска душeвност, на един пост като вашия?
– Като цяло за мен споделяха, че съм малко по-мека. Аз не съм била някакъв водач, който да се акцентира. Не съм ги обиждала, имах си мои способи, с които постихнахме доста трофеи. Винаги съм намирала верния метод, без да би трябвало да споделям „ аз “.
- Беше ли сложен преходът с чужбина? Бързо ли успяхте да се адаптирате?
– Една година ми трябваше, не беше толкоз елементарно първоначално. Вече втората беше по-добре. Но ние дружно с Тони Зетова излязохме в чужбина и си помагахме доста. Но условията бяха други, доста по-различни от това, с което бяхме привикнали в ЦСКА. Развитието на волейбола в оня интервал в чужбина бе доста скоростно.
- Превърна ли се ЦСКА в една база, с цел да съумеете в чужбина?
– Разбира се. Това, което научих в ЦСКА, в следствие се оказа като пиедестал за цялостното ми развиване в чужбина.
- Какво бихте споделили на младите, които бързат да заминат за чужбина?
– Винаги има какво да се учи. Да не си мислят, че знаят всичко.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ