Иван Николов: Обезлюдяването на Босилеград, държавна политика ли е?
Нелепите фрагменти на които шефът на „ Босил-метал ” Д.О.О. Миодраг Вукайлович с убийствена гняв замеря с камъни ТВ екип на Българска национална телевизия и екоактивисти от София и Босилеград, към този момент обиколиха Европа. Инцидентът можеше да приключи трагично. Еко-активистът Бранко Митов на косъм съумя да избегне удар с тежък камък в главата, и както се вижда от видео записите, дружно с Димитър Куманов и доктор Валентин Янев, да отклонят още камъни ориентирани към екипа на Българска национална телевизия. В опита да ги разтърве, Вукайлович нанася удар с пестник в гърдите на Димитър Димитров, който, по една щастлива случайност, е попаднал около неотдавна вградения му кардиостимулатор.
След идването на Генералния консул от Генералното консулство на Република България в Ниш господин Димитър Цанев, полицията в Босилеград и прокуратурата във Владичин хан сега към момента организират следствени дейности.
Посланикът на Република Сърбия Желко Йович беше извикан в Министерството на външните работи на Р България на среща със заместник-министър Васил Георгиев. Външното министерство остро осъди случая, изрично настоя пред сръбските управляващи за осъществяване на бързо следствие по случая, наказване за отговорните лица и изрази позиция, че насилието против публицисти по време на осъществяване на техните професионални отговорности е в прорез със стандартите за свободно и гладко практикуване на журналистическата специалност. Посланик Йович е уверил, че случаят е самоволна хулиганска демонстрация и няма претекст на националистическа основа.
От своя страна, журналистическите сдружения в Сърбия УНС и НУНС и районната мрежа SafeJournalists на Западните Балкани, и най-вече жителите на Босилеград посредством обществените мрежи, остро осъдиха експанзията против публицистите и еко-активистите. Дори и община Босилеград, въпреки и лицемерно и от немай-къде, осъди нападението.
Оттук нататък остават въпросите, какво провокира яростта и отключи експанзията на шефа на „ Босил-метал ”Д.О.О. Миодраг Вукайлович, че да посегне против живота и здравето на задгранични публицисти и български и сръбски жители от българска националност, и то по подобен рисков и първичен, напълно неподобаващ за човек с обучение метод, освен това и шеф на компания в която има и локални служащи на негово послушание?
Едва ли можем да си го разбираем единствено със сприхавия темперамент и възприятието за недостижимост на господин Вукайлович.
Няма по какъв начин да не е знаел по какъв начин се поддържа връзка с задгранични публицисти, освен това представители на задгранична държавна телевизия и дори упълномощени от страната Сърбия. За това приказва и събитието, че дружно с приятелите си, ги е причакал на пътя надалеч преди управителната постройка на мината. За да ги причака тъкмо там и тъкмо в същото време, очевидно някой му е споделил кой, по кое време, от кое място и с каква цел ще пристигна. За да постъпи по подобен жесток метод, очевидно и той е обмислил по какъв начин, с кого и по какъв метод да ги посрещне. Значи, нападението против екипа на Българска национална телевизия и еко-активистите е направено съзнателно и целеустремено.
Въпросът е за какво? Какво в действителност искаше да скрие господин Вукайлович?
Ако се заровим обратно във времето, ще стигнем до гръмките турбо-фолк изказвания на кмета на Босилеград Владимир Захариев с които той, още преди 2010г. разгласи „ светлото бъдеще ”, че руско-британската компания „ Минеко ” с дъщерната компания „ Босил-метал ” (на чело с господин Вукайлович), в с. Караманица ще открие „ най-голямата мина за олово и цинк ” в Сърбия, в която към този момент били вложени 11 милиона и трябвало да се влагат още 12-15 милиона щатски $!? Откриването на мината беше планувано за 2018 година и тя трябваше да обезпечи 400-500 работни места!?
Приблизително по това време, по планинските притоци на река Драговищица, почнаха една след друга да никнат мини-вецове, които прекъснаха естествените токове на рекичките и унищожиха флората, фауната, селското стопанство и отглеждането на животни в селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци. И до през днешния ден не е ясно, по каква процедура и въз основата на каква експертиза бе позволено тяхното създаване и изключително, каква трябваше да е изгодата от тях за локалното население? Нали тия реки и обработваемата земя към тях постоянно са принадлежали на селяните в близките села? Оказа се, че не е тъкмо по този начин.
През 2019 година Центърът за изследователска публицистика на Сърбия излезе с следствие, в което се твърдеше, че построяването на мини-вецовете в Босилеградско е обвързвано със подозрения за пране на пари от наркотрафик на близкия помощник на известния сръбски наркобос Дарко Шарич, Милош Пандръц. Министерството за отбрана на околната среда на Сърбия тогава излезе със мнение, че шест ВЕЦ-а в Босилеградско – Вировци, Река 1, Бистър, Браньовица, Тлъмино и Градище нелегално са получили позволения за строителство от общинската администрация в Босилеград и то в естествено предпазени зони!?
Още по-странно е, по какъв начин земята и строителните позволения за създаване на ВЕЦ-овете са станали благосъстоятелност на шефа на по този начин наречения Сурчински клан, Любиша Буха Чуме – предпазен очевидец по делото за атентата против сръбския министър председател Зоран Джинджич? И по какъв начин те след това станаха благосъстоятелност на Славко Пандръц – бащата на Милош Пандръц, задържан и наказан на 10 години затвор поради хванатият в Уругвай транспортен съд цялостен с хероин?
На името на някогашната брачна половинка на Любиша Буха Чуме, Ивана Тулович, се е водила компанията Lein от Баня Лука, която е стопанисвала мината за олово и цинк „ Сасе ” в Сребреница, където шеф е бил Миодраг Вукайлович. Когато „ Сасе ” минава в развой на разпродажба, против Вукайлович е заведено дело, само че е освободен и след това става шеф на мината „ Босил-метал ”, която създава пилотния план за мината „ Подвирове ” в с. Караманица.
Самата мина за олово и цинк „ Подвирове ” стартира работа през 2016 година Изпълнител на „ пилотния план ” е „ Босил-метал ”, чийто създател е английската компания „ Минеко ”. Компанията има подозрителен бекграунд. Нейният създател Мики Аксентиевич има настоятелен връзки с интернационалната корпорация „ Гленкор ” в Швейцария, чийто притежател е Марк Рич, който американските управляващи са издирвали за укриване на налози. В Сърбия „ Минеко ” е забъркан в кавги с приватизирането на известния колос за произвеждане на алкохол „ Навип ”. „ Минеко ” е наказан в Румъния за подкупване на арбитър. Британска банка „ Беркли ” закрива банковата му сметка за съмнителни преводи свързани с „ мито и корупция ”. Сключва контракти с държавни управления на Балканите и ръководи пет мини в Сърбия и Босна и Херцеговина. Има топилница за олово в Русия и се занимава с интернационална търговия с метали в Лондон и Швейцария.
През 2016 година Министерството на земеделието и околната среда на Р. Сърбия реши, че плануваният „ пилотен “ план е с стеснен потенциал (3 t/h) и времетраене (2-3 години), и би трябвало да послужи за установяване на оптималните параметри и уреди за бъдещите флотационни уреди, които, съгласно проекта, трябваше да се осъществят през идващите години и не било нужно да се прави ОВОЗ!?
Съгласно условията на интернационалната Конвенция за оценка на въздействието на планове върху околната среда в трансграничен подтекст, бяха осведомени съответните екологични министерства в България и районен съд Македония. Те пропуснаха да реагират в точния момент и „ пилотният ” план стартира с рудодобива и флотацията на изкопаната руда. Кристално-бистрите планински рекички за малко време станаха оловно-сиви и с лепкава сива тиня по краищата. Най-напред изчезна планинската пъстърва, насекомите, влечугите и птиците към реката. После и добитъкът отхвърли да пие вода от реката. Увеличи се и смъртността от канцерогенни и други болести в Босилеградско.
През 2012 година селяните започнаха да изпращат писма с недоволства в сръбското министерство за отбрана на околната среда. Оттам пристигнаха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеолочните инспекции наблюдават ситуацията и че не е записано наличие на тежки метали в реката!?
Междувременно, хората започнаха да се осъзнават. На територията на цяла Сърбия се появи мощно екологично придвижване, което като в никакъв случай до момента, активизира десетки хиляди хора за отбрана на околната среда. Те излязоха на площадите с безапелационни претенции за избавяне на природата от интернационалните рудодобивни компании и безконтролното и всеобщо създаване на мини-хидроцентрали. Даже и държавното управление на Сърбия се видя насила да отстъпи пред мощния публичен напън.
Но не и общинското ръководство в Босилеград.
На 4 януари 2019 година гражданските сдружения в Босилеград и от България, излязоха на митинг пред общината за замърсяването на реките с отпадните води от мината в Караманица. Кметът Владимир Захариев и шефът на „ Босил-метал ” Миодраг Вукайлович проведоха контрапротест като се барикадираха пред общината, изведоха служащите от мината и ги насъскаха против еколозите, че били желали да ги оставят без работа!? Полицията даде позволение и за двата митинга на едно и също място и едновременно и безучастно гледаше в профил. Разбира се, за разлика от кмета и шефа Вукайлович, никой от еколозите нямаше желание да подвига напрежението и да влиза в спор с служащите от мината. Но още тогава си пролича, че органите на Министерство на вътрешните работи, кметът и шефът на мината в Караманица, изрично застават против ползите на жителите и са подготвени на всичко поради облагите на „ Босил-метал ”.
От 2019 до 2021 година мината „ Подвирове ” продължи да работи и да организира флотация на оловно-цинковата руда. Притоците на Драговищица потекоха оловно-сиви и мъртви. Обогатената галенитна руда се товареше на отворени камиони, складираше се в някогашната фабрика в Босилеград, след това още веднъж се товареше на огромни транспортни камиони а отровният оловен прахуляк падаше върху градините и зеленчуците, върху целият град и хората го дишаха.
Междувременно, тригодишният интервал на пилотния план завърши и започнаха подготовките за вписване и разширение на потенциала на мината „ Подвирове ” за произвеждане на олово и цинк. В този смисъл през 2021г. е задвижена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен подтекст по план “Разработване на оловни, цинкови и медни руди от мините „ Подвирове ” и „ Поповица ” в региона на Караманица, покрай Босилеград. Българското Министерство на околната среда и водите този път влиза в ролята си и упорства да се организира взаимно проучване за Оценка на влияние върху околната среда на мините. Но работата на мината не стопира. Тя продължава да работи макар неналичието на Оценка на въздействието върху околната среда и макар възраженията на българското Министерство на околната среда и водите.
Съдбата на „ Босил-метал ” в този момент до забележителна степен зависи от това по какъв начин България ще се произнесе в процеса на ОВОС-а в трансграничен подтекст. Може би тъкмо това подразни шефа Вукайлович да си изпусне нервите при срещата с екипа на Българска национална телевизия? А може би и възприятието за недостижимост – „ Минеко ” е компания с няколко стотин милиона $ годишен оборот, контракти с държавни управления и интерконтинентални връзки. Може да си разреши доста неща в страна, в която корупцията е неписана норма на държание.
Въпросът е кой и с каква цел го докара и трансформира Босилеград от обичайно спокойно място с работлив народ, отглеждане на животни, малко земеделие, дърводобив, малко промишленост и здрава околна среда, в котило на съмнителни интернационалните компании, които за по-малко от едно десетилетие с мръсните си технологии трансфораха региона в отровна помийна яма, от която хората всеобщо бягат? Защо макар наличието на такива „ сполучливи ” и „ свръхбогати ” интернационалните компании в Босилеград, в обществените мрежи изскачат потресаващи фотоси и видеа на небогати, гладни, заболели и изоставени в планинските села хора?
Тука някъде се крие и отговора на въпроса кой и за какво изгони вложителите като „ Юмко ”, „ Калинел ”, „ Кентавър ”, „ Валена ”, „ Носталгия ” и други, които безрезултатно се опитваха да влагат в Босилеград и да предложат по-човешки условия за работа и занаят на хората.
Вероятно тука се крие и част от обяснението от кое място черпи сили локалната власт, която безусловно е приватизирана от един единствен човек, който незабелязано се трансформира в едноличен притежател и стопанин на живота и гибелта на поданиците си. Отговорността за това не е единствено негова. Отговорността е на страната Сърбия, която би трябвало да отговори на простичкия и нечовечен въпрос, дали изтреблението на българското население в Босилеградско е държавна политика или не?
Ако отговорът е ДА, да си поеме отговорността за това пред личните си жители, пред България и пред интернационалната общественост.
Ако отговорът е НЕ, тогава неотложно би трябвало да предприеме решителни ограничения за консолидиране на ситуацията в общината. /БГНЕС
------------
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
След идването на Генералния консул от Генералното консулство на Република България в Ниш господин Димитър Цанев, полицията в Босилеград и прокуратурата във Владичин хан сега към момента организират следствени дейности.
Посланикът на Република Сърбия Желко Йович беше извикан в Министерството на външните работи на Р България на среща със заместник-министър Васил Георгиев. Външното министерство остро осъди случая, изрично настоя пред сръбските управляващи за осъществяване на бързо следствие по случая, наказване за отговорните лица и изрази позиция, че насилието против публицисти по време на осъществяване на техните професионални отговорности е в прорез със стандартите за свободно и гладко практикуване на журналистическата специалност. Посланик Йович е уверил, че случаят е самоволна хулиганска демонстрация и няма претекст на националистическа основа.
От своя страна, журналистическите сдружения в Сърбия УНС и НУНС и районната мрежа SafeJournalists на Западните Балкани, и най-вече жителите на Босилеград посредством обществените мрежи, остро осъдиха експанзията против публицистите и еко-активистите. Дори и община Босилеград, въпреки и лицемерно и от немай-къде, осъди нападението.
Оттук нататък остават въпросите, какво провокира яростта и отключи експанзията на шефа на „ Босил-метал ”Д.О.О. Миодраг Вукайлович, че да посегне против живота и здравето на задгранични публицисти и български и сръбски жители от българска националност, и то по подобен рисков и първичен, напълно неподобаващ за човек с обучение метод, освен това и шеф на компания в която има и локални служащи на негово послушание?
Едва ли можем да си го разбираем единствено със сприхавия темперамент и възприятието за недостижимост на господин Вукайлович.
Няма по какъв начин да не е знаел по какъв начин се поддържа връзка с задгранични публицисти, освен това представители на задгранична държавна телевизия и дори упълномощени от страната Сърбия. За това приказва и събитието, че дружно с приятелите си, ги е причакал на пътя надалеч преди управителната постройка на мината. За да ги причака тъкмо там и тъкмо в същото време, очевидно някой му е споделил кой, по кое време, от кое място и с каква цел ще пристигна. За да постъпи по подобен жесток метод, очевидно и той е обмислил по какъв начин, с кого и по какъв метод да ги посрещне. Значи, нападението против екипа на Българска национална телевизия и еко-активистите е направено съзнателно и целеустремено.
Въпросът е за какво? Какво в действителност искаше да скрие господин Вукайлович?
Ако се заровим обратно във времето, ще стигнем до гръмките турбо-фолк изказвания на кмета на Босилеград Владимир Захариев с които той, още преди 2010г. разгласи „ светлото бъдеще ”, че руско-британската компания „ Минеко ” с дъщерната компания „ Босил-метал ” (на чело с господин Вукайлович), в с. Караманица ще открие „ най-голямата мина за олово и цинк ” в Сърбия, в която към този момент били вложени 11 милиона и трябвало да се влагат още 12-15 милиона щатски $!? Откриването на мината беше планувано за 2018 година и тя трябваше да обезпечи 400-500 работни места!?
Приблизително по това време, по планинските притоци на река Драговищица, почнаха една след друга да никнат мини-вецове, които прекъснаха естествените токове на рекичките и унищожиха флората, фауната, селското стопанство и отглеждането на животни в селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци. И до през днешния ден не е ясно, по каква процедура и въз основата на каква експертиза бе позволено тяхното създаване и изключително, каква трябваше да е изгодата от тях за локалното население? Нали тия реки и обработваемата земя към тях постоянно са принадлежали на селяните в близките села? Оказа се, че не е тъкмо по този начин.
През 2019 година Центърът за изследователска публицистика на Сърбия излезе с следствие, в което се твърдеше, че построяването на мини-вецовете в Босилеградско е обвързвано със подозрения за пране на пари от наркотрафик на близкия помощник на известния сръбски наркобос Дарко Шарич, Милош Пандръц. Министерството за отбрана на околната среда на Сърбия тогава излезе със мнение, че шест ВЕЦ-а в Босилеградско – Вировци, Река 1, Бистър, Браньовица, Тлъмино и Градище нелегално са получили позволения за строителство от общинската администрация в Босилеград и то в естествено предпазени зони!?
Още по-странно е, по какъв начин земята и строителните позволения за създаване на ВЕЦ-овете са станали благосъстоятелност на шефа на по този начин наречения Сурчински клан, Любиша Буха Чуме – предпазен очевидец по делото за атентата против сръбския министър председател Зоран Джинджич? И по какъв начин те след това станаха благосъстоятелност на Славко Пандръц – бащата на Милош Пандръц, задържан и наказан на 10 години затвор поради хванатият в Уругвай транспортен съд цялостен с хероин?
На името на някогашната брачна половинка на Любиша Буха Чуме, Ивана Тулович, се е водила компанията Lein от Баня Лука, която е стопанисвала мината за олово и цинк „ Сасе ” в Сребреница, където шеф е бил Миодраг Вукайлович. Когато „ Сасе ” минава в развой на разпродажба, против Вукайлович е заведено дело, само че е освободен и след това става шеф на мината „ Босил-метал ”, която създава пилотния план за мината „ Подвирове ” в с. Караманица.
Самата мина за олово и цинк „ Подвирове ” стартира работа през 2016 година Изпълнител на „ пилотния план ” е „ Босил-метал ”, чийто създател е английската компания „ Минеко ”. Компанията има подозрителен бекграунд. Нейният създател Мики Аксентиевич има настоятелен връзки с интернационалната корпорация „ Гленкор ” в Швейцария, чийто притежател е Марк Рич, който американските управляващи са издирвали за укриване на налози. В Сърбия „ Минеко ” е забъркан в кавги с приватизирането на известния колос за произвеждане на алкохол „ Навип ”. „ Минеко ” е наказан в Румъния за подкупване на арбитър. Британска банка „ Беркли ” закрива банковата му сметка за съмнителни преводи свързани с „ мито и корупция ”. Сключва контракти с държавни управления на Балканите и ръководи пет мини в Сърбия и Босна и Херцеговина. Има топилница за олово в Русия и се занимава с интернационална търговия с метали в Лондон и Швейцария.
През 2016 година Министерството на земеделието и околната среда на Р. Сърбия реши, че плануваният „ пилотен “ план е с стеснен потенциал (3 t/h) и времетраене (2-3 години), и би трябвало да послужи за установяване на оптималните параметри и уреди за бъдещите флотационни уреди, които, съгласно проекта, трябваше да се осъществят през идващите години и не било нужно да се прави ОВОЗ!?
Съгласно условията на интернационалната Конвенция за оценка на въздействието на планове върху околната среда в трансграничен подтекст, бяха осведомени съответните екологични министерства в България и районен съд Македония. Те пропуснаха да реагират в точния момент и „ пилотният ” план стартира с рудодобива и флотацията на изкопаната руда. Кристално-бистрите планински рекички за малко време станаха оловно-сиви и с лепкава сива тиня по краищата. Най-напред изчезна планинската пъстърва, насекомите, влечугите и птиците към реката. После и добитъкът отхвърли да пие вода от реката. Увеличи се и смъртността от канцерогенни и други болести в Босилеградско.
През 2012 година селяните започнаха да изпращат писма с недоволства в сръбското министерство за отбрана на околната среда. Оттам пристигнаха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеолочните инспекции наблюдават ситуацията и че не е записано наличие на тежки метали в реката!?
Междувременно, хората започнаха да се осъзнават. На територията на цяла Сърбия се появи мощно екологично придвижване, което като в никакъв случай до момента, активизира десетки хиляди хора за отбрана на околната среда. Те излязоха на площадите с безапелационни претенции за избавяне на природата от интернационалните рудодобивни компании и безконтролното и всеобщо създаване на мини-хидроцентрали. Даже и държавното управление на Сърбия се видя насила да отстъпи пред мощния публичен напън.
Но не и общинското ръководство в Босилеград.
На 4 януари 2019 година гражданските сдружения в Босилеград и от България, излязоха на митинг пред общината за замърсяването на реките с отпадните води от мината в Караманица. Кметът Владимир Захариев и шефът на „ Босил-метал ” Миодраг Вукайлович проведоха контрапротест като се барикадираха пред общината, изведоха служащите от мината и ги насъскаха против еколозите, че били желали да ги оставят без работа!? Полицията даде позволение и за двата митинга на едно и също място и едновременно и безучастно гледаше в профил. Разбира се, за разлика от кмета и шефа Вукайлович, никой от еколозите нямаше желание да подвига напрежението и да влиза в спор с служащите от мината. Но още тогава си пролича, че органите на Министерство на вътрешните работи, кметът и шефът на мината в Караманица, изрично застават против ползите на жителите и са подготвени на всичко поради облагите на „ Босил-метал ”.
От 2019 до 2021 година мината „ Подвирове ” продължи да работи и да организира флотация на оловно-цинковата руда. Притоците на Драговищица потекоха оловно-сиви и мъртви. Обогатената галенитна руда се товареше на отворени камиони, складираше се в някогашната фабрика в Босилеград, след това още веднъж се товареше на огромни транспортни камиони а отровният оловен прахуляк падаше върху градините и зеленчуците, върху целият град и хората го дишаха.
Междувременно, тригодишният интервал на пилотния план завърши и започнаха подготовките за вписване и разширение на потенциала на мината „ Подвирове ” за произвеждане на олово и цинк. В този смисъл през 2021г. е задвижена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен подтекст по план “Разработване на оловни, цинкови и медни руди от мините „ Подвирове ” и „ Поповица ” в региона на Караманица, покрай Босилеград. Българското Министерство на околната среда и водите този път влиза в ролята си и упорства да се организира взаимно проучване за Оценка на влияние върху околната среда на мините. Но работата на мината не стопира. Тя продължава да работи макар неналичието на Оценка на въздействието върху околната среда и макар възраженията на българското Министерство на околната среда и водите.
Съдбата на „ Босил-метал ” в този момент до забележителна степен зависи от това по какъв начин България ще се произнесе в процеса на ОВОС-а в трансграничен подтекст. Може би тъкмо това подразни шефа Вукайлович да си изпусне нервите при срещата с екипа на Българска национална телевизия? А може би и възприятието за недостижимост – „ Минеко ” е компания с няколко стотин милиона $ годишен оборот, контракти с държавни управления и интерконтинентални връзки. Може да си разреши доста неща в страна, в която корупцията е неписана норма на държание.
Въпросът е кой и с каква цел го докара и трансформира Босилеград от обичайно спокойно място с работлив народ, отглеждане на животни, малко земеделие, дърводобив, малко промишленост и здрава околна среда, в котило на съмнителни интернационалните компании, които за по-малко от едно десетилетие с мръсните си технологии трансфораха региона в отровна помийна яма, от която хората всеобщо бягат? Защо макар наличието на такива „ сполучливи ” и „ свръхбогати ” интернационалните компании в Босилеград, в обществените мрежи изскачат потресаващи фотоси и видеа на небогати, гладни, заболели и изоставени в планинските села хора?
Тука някъде се крие и отговора на въпроса кой и за какво изгони вложителите като „ Юмко ”, „ Калинел ”, „ Кентавър ”, „ Валена ”, „ Носталгия ” и други, които безрезултатно се опитваха да влагат в Босилеград и да предложат по-човешки условия за работа и занаят на хората.
Вероятно тука се крие и част от обяснението от кое място черпи сили локалната власт, която безусловно е приватизирана от един единствен човек, който незабелязано се трансформира в едноличен притежател и стопанин на живота и гибелта на поданиците си. Отговорността за това не е единствено негова. Отговорността е на страната Сърбия, която би трябвало да отговори на простичкия и нечовечен въпрос, дали изтреблението на българското население в Босилеградско е държавна политика или не?
Ако отговорът е ДА, да си поеме отговорността за това пред личните си жители, пред България и пред интернационалната общественост.
Ако отговорът е НЕ, тогава неотложно би трябвало да предприеме решителни ограничения за консолидиране на ситуацията в общината. /БГНЕС
------------
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ