Соня Йончева критикувана за новата си роля в Метрополитън опера
Неласкава рецензия за осъществяването на Соня Йончева в " Норма " от Белини разгласява в. " Ню Йорк таймс " след премиерата на спектакъла в " Метрополитън опера ". Българската оперна дива дебютира през 2013-а на сцената на влиятелния театър с Джилда от " Риголето ". За тази нейна роля, както и за Мими от " Бохеми " на идната година, която тя приготвя с петседмично бебе, същият вестник публикува възторжени рецензии тогава.
Но Закари Улф е сериозен към последната изява на звездата, написа в. " Сега ". " В белкантови произведения като " Норма " величието на основната героиня, висотите, от които тя пада, се показват от вокалната техника на сопраното.
Оркестърът на Белини е изискан и сензитивен, само че залозите на тази опера са чисто вокални. Ако не е изпята прелестно, тя не е просто неприятна - тя на процедура не съществува, какъвто е казусът с бозавата режисура на " Мет ", не пести остри думи критикът.
И разказва стъпките на Йончева на тази сцена: през последното десетилетие тя се издигна от функции по заменяне в последната минута до соло рецитали на сцената на " Метрополитън " и основни функции в нови продукции, в това число в шлагера на Умберто Джордано от 1898 година " Федора " в навечерието на последната Нова година. Но Норма, която Соня Йончева пее за пръв път в Лондон преди седем години, е предизвикателство.
Като висша друидска жрица, впримчена в любовен триъгълник с римски боец и друга жрица, Йончева демонстрира мощност в декламацията - пеенето, което е повече като речитатив. Закари Улф хвали актьорските й качества: тя от дълго време е посочила, че може да предава мислите на даден воин на сцената.
" Но не по този начин стоят нещата с дългите, привидно безкрайни, белкантови пасажи в операта, и в нощта на премиерата тя изпитваше компликации с тях - с неконтролирано вибрато и шумни преглъщания, нарушаващи основни арии като " Каста дива ". Въпреки че Йончева не променя на музиката на Белини, тя не съумява и да издуе платна, и лодката буксува ", написа още " Ню Йорк таймс ".
" Резултатът е като схема с молив на " Норма " - нелишена от точност, само че безцветна. Йончева има колоратурна сръчност, добита в нейните ранни години с бароков репертоар, и извършва чисто изолираните високи ноти. Но когато тези ноти идват като кулминационна точка на извивки, те губят компактност. Тя е енергична и съвестна и гласът й не е противен, само че е несъответстващ за тази музика ", споделя още рецензията.
Българката не е единствената в спектакъла, която " Ню Йорк таймс " подлага на критика. Изданието не е ласкаво и към изпълнителя на основната мъжка роля Майкъл Спайърс, който се " напъва във високия указател ". Похвалена е единствено рускинята Екатерина Губанова в ролята на Адалджиза и неколцина артисти с по-малки функции като бас-баритона Кристиян ван Хорн и сопраното Британи Оливия Логан.
В същото време Улф не пести суперлативи за другата настояща премиера на " Мет " - " Травиата ", която " разрушава сърцето " с осъществяването на сопраното Ейнджъл Блу в ролята на Виолета.
Но Закари Улф е сериозен към последната изява на звездата, написа в. " Сега ". " В белкантови произведения като " Норма " величието на основната героиня, висотите, от които тя пада, се показват от вокалната техника на сопраното.
Оркестърът на Белини е изискан и сензитивен, само че залозите на тази опера са чисто вокални. Ако не е изпята прелестно, тя не е просто неприятна - тя на процедура не съществува, какъвто е казусът с бозавата режисура на " Мет ", не пести остри думи критикът.
И разказва стъпките на Йончева на тази сцена: през последното десетилетие тя се издигна от функции по заменяне в последната минута до соло рецитали на сцената на " Метрополитън " и основни функции в нови продукции, в това число в шлагера на Умберто Джордано от 1898 година " Федора " в навечерието на последната Нова година. Но Норма, която Соня Йончева пее за пръв път в Лондон преди седем години, е предизвикателство.
Като висша друидска жрица, впримчена в любовен триъгълник с римски боец и друга жрица, Йончева демонстрира мощност в декламацията - пеенето, което е повече като речитатив. Закари Улф хвали актьорските й качества: тя от дълго време е посочила, че може да предава мислите на даден воин на сцената.
" Но не по този начин стоят нещата с дългите, привидно безкрайни, белкантови пасажи в операта, и в нощта на премиерата тя изпитваше компликации с тях - с неконтролирано вибрато и шумни преглъщания, нарушаващи основни арии като " Каста дива ". Въпреки че Йончева не променя на музиката на Белини, тя не съумява и да издуе платна, и лодката буксува ", написа още " Ню Йорк таймс ".
" Резултатът е като схема с молив на " Норма " - нелишена от точност, само че безцветна. Йончева има колоратурна сръчност, добита в нейните ранни години с бароков репертоар, и извършва чисто изолираните високи ноти. Но когато тези ноти идват като кулминационна точка на извивки, те губят компактност. Тя е енергична и съвестна и гласът й не е противен, само че е несъответстващ за тази музика ", споделя още рецензията.
Българката не е единствената в спектакъла, която " Ню Йорк таймс " подлага на критика. Изданието не е ласкаво и към изпълнителя на основната мъжка роля Майкъл Спайърс, който се " напъва във високия указател ". Похвалена е единствено рускинята Екатерина Губанова в ролята на Адалджиза и неколцина артисти с по-малки функции като бас-баритона Кристиян ван Хорн и сопраното Британи Оливия Логан.
В същото време Улф не пести суперлативи за другата настояща премиера на " Мет " - " Травиата ", която " разрушава сърцето " с осъществяването на сопраното Ейнджъл Блу в ролята на Виолета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ