Некомпетентност, политически контекст и риск за разклащането на доверието на

Некомпетентност, политически подтекст и риск за разклащането на доверието на вложителите – това вижда в изтеклия отчета на Министерството на финансите Иван Костов, министър-председател на България в интервала 1997-2001 година Въпреки това той предизвести за тежко завещание и нужда от доста съществени и дълготрайни политики, които да върнат страната към ниска инфлация и позволен недостиг.

Костов позволи, че точки 4-та и 6-а са писани от политик. „ Стилът на отчета изобщо не е жанр на МФ и аз нямам доверие някой от старшите специалисти там, шефовете на дирекции, да е написал тези редове. Това са фрази, които са които са вкарани с политически подтекст. “ Най-малкото хипотетичната смяна на курса лев/евро въобще не е в компетенцията на МФ, акцентира той.

Според него отчетът е опит да се направи оценка на риска, само че „ от доста незапознат човек “. За да се стигне до избавителна стратегия на Международния валутен фонд, би трябвало да е налице несъстоятелност и страната да не е в положение да пласира държавни скъпи бумаги.

„ Това са събития, които има 0,2% възможност да се случат. В най-близка вероятност е чиста 0, а в интервал от няколко години може да доближи малко по-близо до 1%. “

Скандал като този и невъздържани изявления като на министър Велкова обаче единствено подкопават доверието и нанасят тежък удар на България на интернационалните пазари. Според него протичащото се напоследък към този момент отеква на открито и вложителите в бъдеще ще гледат с доста по-голямо съмнение на излъчвания на ДЦК, чиито % може да тръгне нагоре.

Отвъд отрицателния резултат от държанието на служебния министър и крайните прогнози в отчета обаче има „ дълбока основа “ за терзания. Тя е обвързвана с разточителните разноски, стартирани от Кирил Ананиев (ГЕРБ) и продължени от наследника му на поста – Асен Василев (ПП), които тласкат недостига над 6%, при дължим до 3%.

„ Видяхме какво направи 48-ото Народно събрание – разблуден популизъм. Направиха пробиви във фиска, създавайки спомагателни, нееластични, т.е. не можещи да бъдат върнати обратно, бюджетни разноски, които ни пращат на недостиг от 6,5%. “

Политическа рецесия и популистките ходове заплашват да задълбочат бездната и в случай че идващото Народно заседание още веднъж се окаже малко или „ направи същите бели, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%. Според Костов „ рискът от увеличение на бюджетните разноски би трябвало да бъде превантивно предотвратен и да бъде казано на политиците, че в случай че опитат да създадат това, което направиха в 48 Народно събрание, просто ще нанесат тежки провали на страната “.

„ На България са ѝ нужни доста съществени политики, систематични и структурни, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и консолидиран бюджет. Това не е елементарна работа, желае време и доста способени хора. Не желае такива пушеци, които се хвърлят на сцената. Изисква доста упорита работа, която аз се багра, че няма кой да свърши “, разяснява Иван Костов.

Инфлацията е най-острият проблем

Факторите, които я възбудиха, са цените на природния газ, електрическата енергия и петрола, в комбиниране с тази на пшеницата, която задава равнището на цените на храните. Година след началото на войната в Украйна обаче те са се върнали на естествени равнища, т.е. „ импулсът е бил еднократен и това не огън, който гори под тенджерата с инфлацията “.

Затова Костов вижда корените ѝ в дейностите на ЕЦБ и Фед. Борейки се по-рано с дефлационни процеси, „ явно са прекалили с стартирането на пари в обращение и това повдигна равнищата на цените “. Интересното е, че те са сензитивно по-високи в страните отвън еврозоната, а особено в България – са движени от изкуственото повишение на приходите с изпреварващи темпове пред инфлацията. В поддръжка на думите си той подчертава върху потреблението на семействата, което през предходната година се усили с 4,7%.

„ Същата политика като на Жан Виденов през 94-95 година – даваме пари, подтикваме потреблението и по-късно голямата съсипия “, означи Костов, който пристигна на власт точно по-късно. По думите му сходна политика на никое място не е сработила и води само до задълбочаване на неравенството. Той посочи, че поради дейностите на ръководещите работодателите в дейните сфери на стопанската система, като производството да вземем за пример, са били принудени да вдигнат доста съществено заплатите. А по едно и също време с това хората с ниски приходи са изостанали.

„ Неравенството не се бори с разпределяне на пари на калпак, разпределяне на пари на компаниите и напън против веригите. То не може да се нападна с тези средства, те единствено го усилват. Нужни са съществени политики, с цел да не са задълбочи още повече. “

Европейското бъдеще на България

На въпрос вижда ли риск България да бъде отклонена от европейския си път и развиване, Иван Костов отвърна: „ Да, виждам риск “.

Според него рискът за страната е доста огромен, тъй като тя остава в периферията на Блока – отвън еврозоната и Шенген. „ Ако нещо се откърти от Европейски Съюз и бъде оставено на бурите на ориста, това ще бъде от периферията, не от ядрото. “

Целта за присъединение обаче наподобява доста по-разклатена поради сериозното нарушение на двата съществени критерия – за недостига и инфлацията – което прави „ невероятно “ влизането на България във валутния съюз в околните години.

Костов затвори кръга с връщането още веднъж към изявленията на министър Велкова, които подкопават доверието в страната. Според Костов на поста има потребност от „ по-сдържан в изявленията човек “.

„ За мен сферата на финансите не трябва да се политизира. Там могат да се политизират единствено налозите, които са отражение на политическата воля – на кого разчиташ, от кого взимаш парите и така нататък “

·