Нека започна така : На 21 съм. Жена съм. И

Нека стартира по този начин: На 21 съм. Жена съм. И съм руса.
Това е лирическо отклоняване, с цел да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия… Една русокоска ще ви приказва за казармата. Кофти, нали? Ама все някой би трябвало да го направи.
Какво знае една „ руса пикла “, както ще ме наречете, за казармата? Честно казано не доста. Но като се замисля – евентуално повече от днешните мамини с(в)инчета, които даже не са се интересували от тогавашната военна работа. Така де – едно време момчетата желаеха да са бойци, кефеха се на пушки, пистолети… синьото им беше обичан цвят. Сега … Е, в този момент си падат по розовите къси панталони, обезкосмените ръце и селфитата.

За Казармата…
Та, за казармата – дядовците ми починаха прекомерно млади, с цел да могат да ми опишат какво е било по тяхно време. Но пък на мен ми е забавно и съм събирала отзиви на хора, минали през този „ пъкъл “. Чувала съм доста истории за казармата. Къде хубави, къде неприятни. И постоянно съм си обяснявала концепцията на казармата по следния метод – тип тестване за младите „ жребчета “, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един същински мъж.

И знаете ли – тъкмо по този начин е. Има огромна разлика сред мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа единствено за пейнтбол и са стреляли с пушка единствено пред компютъра на някоя игра.
България има незабавна потребност от мъже с основно М, само че по какъв начин да стане, като вместо с военно образование, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.

Едни се оплакват и до ден сегашен пазят неприятни мемоари от военната си работа, други споделят „ беше хубаво “. От коя група ще си – евентуално е зависело от положителната акомодация на младите бойци. Или, както един прочут ми сподели „ трябваше да бъдеш новаторски и адаптивен, с цел да не те мачкат, а да си отгоре…. и с цел да ти е добре там. “

Някои споделят, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на доста неща там и би трябвало да я има. Какво в действителност се е случвало във военните поделения знаят единствено тези, които са били там. Ние можем единствено да описваме техните истории:

Ранно ставане, ранно лягане, тъкмо несъмнено време за хранене. Ядеш, каквото има, в случай че не – не ядеш въобще. Ако си гладен и храната не стига, тъй като по-старите към този момент са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на бойците от свижданията с роднините.

Наказания. Заслужени или не е различен въпрос. При несъблюдение на дадена задача, едно от честите санкции е било почистване на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи много зле, само че в действителност споделят, че тази работа се вършела за два часа и след това си почиваш, до момента в който другите ги юркали на открито. Та някои напряко са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви споделих!

Гадни условия, бедност, доста хора в една стая. Казармата е била тестване за младите момчета, или „ жребчета “, нещо като инспекция – кой ще издържи, кой е най-силният?

Здрава дисциплинираност, учене, физически извършения и доста практическа работа. Мъжете, минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги отбрани от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.

Много хора – доста отзиви, само че всички, които попитах „ На какво ви научи казармата? “ дават отговор – „ На дисциплинираност и автономия. “

А това е нещото, което липсва на днешния мъж.

От една русокоска …

Една от най-големите нелепости на демокрацията е анулацията на наложителната казарма. Казарма би трябвало да има. Задължителна. Ако не две години, то най-малко 6 месеца или даже 3. Но момчетата след 12-ти клас би трябвало да ги хващат и да ги научат по какъв начин да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се устоя на мраз и апетит, без мрънкане в името на някоя идея. И най-много – по какъв начин да се пуснат от дългите поли на мама.

Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя много по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита към този момент във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и държание на дребни ку*ви с доста искания.

Защото вие сте на път да погубите българския мъж!

Трябва да се научите да бъдете мъже… най-малко на половина същински, колкото са били бащите и дядовците ни.

Автор: Адриана Аврамова

Инфо: highviewart