Нека ви разкажа една история. Имало едно време един служител,

Нека ви опиша една история. Имало едно време един чиновник, който си уредил среща след работа и тъкмо се канел да си тръгне след дългия ден в офиса. Изключил компютъра и таман се приготвял да си облече палтото, когато един сътрудник го помолил да му отдели единствено две секунди, с цел да го попита нещо. Служителят се съгласил с усмивка – в последна сметка какво са някакви си две секунди? Само че двете секунди прераснали в две минути, а двете минути - в двайсет. Накрая служителят трябвало да търси метод да се измъкне от неуместното състояние, почувствал се виновен, че желае да си тръгне половин час СЛЕД края на работния ден и на всичкото от горната страна трябвало да се чуди какви извинения да измисля за закъснението си за срещата. 

Може би този чиновник сте вие?

Изследванията демонстрират, че в основата на тази неприятна обстановка е фактът, че хората  подценяват времето . Не си дават сметка какъв брой скъпо е в действителност. Случвало ли ви се е да чакате другар за среща, който да ви каже, че идва до две минути и да се появи след двайсет и две? Е, значи знаете защо приказвам. Доста е обидно и елементарно може да сведе до най-малко желанието ви за среща с този човек, в случай че това е негово трайно държание. Като че ли нямате какво по-добро да вършиме от това, да чакате някого на спирката или в кафенето. Ценете времето! Ако желаете да си тръгвате от офиса в точния момент, би трябвало да умеете да отказвате на хората, които ви твърдят в следното (независимо дали сътрудници или началник):

1. „ Искам това да е готово до края на деня! ”

Попитайте трима души от офиса какво съгласно тях значи „ до края на деня ”? Бихте се изненадали, че отговорите няма да съвпаднат. Твърде евентуално е да получите следните разновидности:

• 17 ч. (един час, преди да си тръгнете от работа)
• 18 ч. (когато си тръгвате от работа)
• среднощ (когато на практика денят приключва).

Виждате ли? Когато някой ви каже сходно нещо, може да има всичко поради, по тази причина уточнете детайлностите и преценете дали времето, което ви дава, е задоволително за осъществяването на задачата.

2. „ Би ли го направил допустимо най-бързо? ”

Много подвеждащо, тъй като всеки човек има друга визия за „ допустимо най-бързо ”. Спомнете си историята с приятеля ви, който закъснява 22 вместо 2 минути! Вероятно за него това е нищо и никакво си забавяне. В този случай е редно да уточните, че имате предпочитани задания за деня и когато се освободите, ще се заемете и с тази.

3. „ Ще ти отнеме единствено две секунди! ”

Извинете, само че нищо не лишава две секунди. Дори кихането ще ви отнеме повече време! Когато някой ви каже сходно нещо – изключително в края на работния ден – отклонете настойчивостта му, като изтъкнете уговорките си, и го уверете, че ще го изслушате на идващия ден.

4. „ Само един бърз въпрос… ”

О, не! Същата работа като с двете секунди! Преди да се впуснете в това премеждие, категорично попитайте какъв брой време фактически ще отнеме въпросът и дали не може да изчака до на следващия ден сутринта.

5. „ Закъснявам 5 минути, извинявай. ”

Всеки има този другар, който закъснява „ единствено 5 минути ”. Спомнете си какъв брой пъти някой се е появявал в действителност след 5 минути? Обикновено човек, който закъснява толкоз малко, не би се извинил и не би предизвестил. Приема се, че е редно да се извините авансово за забавяне от 10 минути и повече. След като някой си прави труда да ви написа или да ви се обади, че ще закъснее 5 минути, подгответе се за доста повече. Ако се случи еднократно, както и да е – всеки може да попадне в запушване или да се успи, само че в случай че това е модел на държание, замислете се дали да не разредите срещите си с този човек, или просто да отивате и вие половин час по-късно от уговорения час. Така ще сте в точния момент.

Ценете времето на другите, както и своето лично! Никоя секунда не може да бъде върната обратно.

Цветелина Велчева по материали от themuse.com