Тръмп, Третата световна война и Тайванският коктейл
Нека ви припомня, скъпи читатели, едно детско стихче:
„ Месецът излезе от мъглата,
извади нож от джоба ми,
ще нарязвам, ще удрям, Лай Цинде,
ще те взема! “
Всъщност, несъмнено, излезе не месецът, а чичо Доналд, и не Дък, а Тръмп, само че той в действителност извади мачете и стартира да го размахва. Казват, че ще има потоп и Трета международна война, защото земните каузи просто не са положителни.
Много анализатори в действителност започнаха да се оглеждат, в действителност защо става въпрос? А когато политик от такова равнище стартира да прави сходни изказвания, това е „ п-п-п “ с причина. Уви, чичо Доналд още веднъж беше отегчителен и зад думите му нямаше нищо.
Но някои изключително ревностни господа (и, за жалост, някои приятели не бяха доста по-назад от тях) към този момент излязоха с тезата, че ето го - новоизбраният началник на Тайван от Демократическата прогресивна партия в този момент ще стартира да преименува " Република на Китай “ в „ Република Тайван “, в отговор Китай ще стартира инвазия и тръгваме...
Има доста дребна лъжица истина и мотивация в това, само че това е напълно дребна. В голяма вана. Наистина в тайната борба сред КНР и Съединени американски щати в Тайван американците се оказаха по-силни. Поне още един мандат на власт ще има човек, който няма да хвърли Тайван в обятията на Китай.
Нека създадем къса екскурзия в историята.
1950 г След провалянето в гражданската война представители на партията Гоминдан избягаха в Тайван и се откриха там. Не признаваха легитимността на комунистическата власт, комунистите пък ги плюеха (имаха с какво да се занимават), само че не се отхвърлиха.
Известно време формален Китай беше именноТайван. А представителят на Тайван заемаше (до 1971 г.) мястото на Китай в Организация на обединените нации. Но тогава на всички по света им омръзна тази двоякост и вместо Република Китай в Организация на обединените нации се настаниха представители на Китайската национална република.
В момента единствено 12 страни признават независимостта на Тайван, от които Парагвай е същинската страна. Останалите са островни точки на картата и нищо повече.
По конституция Република Китай не се е отказала от правата си върху континентален Китай, макар че в последно време не е била доста дейна в декларирането им и не е оповестила своята самостоятелност от него. Китайската национална република счита държавното управление в Тайван за сепаратистко, а самия остров - за провинция. Така живеят.
Какво може да се каже за това, което може да стартира към Тайван?
Нищо. Тук не можете да кажете нищо, тъй като нищо няма да стартира. Всеки път, когато представител на партията ДПП завоюва избори, целият свят стартира да се приготвя за това, което „ ще стартира “. Междувременно представител на ДПП заема шефския пост за трети път, а нищо не е почнало преди този момент.
Нищо няма да стане и този път. Лай Цинде, за начало, е доста избистрен човек с здравно обучение и специалист по мозъчни увреждания. Гръбначни, само че въпреки всичко.
А по време на предизборната си акция Лай Цинде сподели, че „ не е нужно да разгласяваме самостоятелност, тъй като към този момент сме самостоятелни “. И тук той е прав, тъй като декларирайте това с неверни термини и независимостта ще би трябвало да бъде изстъргана от стените.
Следователно Тайван няма да ескалира с континента.
Освен това не би трябвало да има промени и в връзките с Китай. Лай Цинде намерено не харесва Пекин и там по принцип отвръщат на възприятията му.
Въпреки че, „ Ако Си Дзинпин пристигна да посети Тайван, ние ще приготвим нашите тайвански деликатеси за него. “
Да, „ деликатеси “ може да значи разнообразни неща, само че Тайван несъмнено няма да ескалира нещата. Това е държавно самоубийство и обезпечено.
Изобщо няма значение кой стартира войната в Тайванския пролив, значимото е кой я поставя край. В тази война може да няма спечелили, само че сигурно ще има губещ. И това не е Пекин.
Самите тайванци го схващат доста добре, по тази причина и гласоподават по този метод - за свят без войни, и гласоподават обичайно. Малко хора в света означават това, само че тайванските демократични политици го вземат поради на първо място.
Като цяло на островите (Китайската република е 168 острова) се е развила доста забавна позиция: партията Гоминдан (това са тези, които изгубиха войната от комунистите), дружно с Първата национална партия, образуват „ Голямото синьо “.
Коалиция “, която на доктрина се застъпва за обединяването на Китай под управлението на Тайван, а има и „ Велика зелена коалиция “, водена от „ Демократичната прогресивна партия “, която още веднъж на доктрина желае провъзгласяването на Тайван за самостоятелна страна под името „ Република Тайван “.
И " сините ", и " зелените " в действителност няма да могат да осъществят проектите си. Но никой не не разрешава да се приказва за това, макар че другарят Си прави гримаси на някои изказвания.
Като цяло другарят Си Дзинпин и цялата ККП, меко казано, не се интересуват коя от тайванските обединения ще бъде на власт. Ако Пекин реши принудително да анексира Тайван, тогава осведомителната причина и опрощение ще бъдат открити мигновено или по-скоро просто ще бъдат извадени от запечатани пликове с червени линии.
Много хора се чудят: маневрите покрай Тайван са, несъмнено, факт, само че Китай съществено ли приготвя инвазия?
Това е забавно, тъй като никой от Пекин няма да отговори на подобен въпрос и няма да обещае да не употребява мощ. Ясно е за какво връзката Пекин-Тайпе е вътрешна работа на Китай, а Китай самичък взема решение вътрешните си работи и няма да разреши на никого да се меси в тях.
На публично равнище, да, Пекин е извънредно за спокойно обединяване. Дори не за анексиране, а тъкмо за обединяване, тъй като тайванците на континента се считат за родственици, които са малко увлечени от концепцията за самостоятелност.
Следователно, в случай че Пекин реши да стартира своя лична СВО, можете да бъдете сигурни, че това ще бъде уредено. Но едвам когато континентът в действителност разбере, че всичко е готово и няма смисъл да се отсрочва повече.
Така че в Тайван към момента ще би трябвало да живеят, да живеят и да се оправят добре, само че на второ място, чакайки стъпки от своя родственик от континента.
Дотогава Лай Цинде има какво да прави: дефицит на личен състав, инфлация, стопански проблеми и наказания, които Пекин постанова понякога и така нататък
Ясно е, че ключът към икономическия разцвет на Тайван са връзките му с континента. Няма значение с коя, главното е с континента. И колкото по-лоши са те, толкоз по-лоша е стопанската система на островите. Доказано от Англия.
Освен това ДПП има доста тежка обстановка в страната. Да, наподобява, че партията завоюва, за трети следващ път, само че всичко не е толкоз розово.
В изборите за законодателен юан, т.е. за Народното събрание на Тайван, резултатите са следните:
Гоминдан: 52 места (+15)
Демократическа прогресивна партия: 51 места (-11)
Първа национална партия: 8 места (+3)
Непартиен: 2 места (+2)
Има мнение, че двамата самостоятелни безпартийни претенденти евентуално ще се причислят към „ сините “, защото преди този момент са подкрепили самодейностите на Гоминдана и ще усилят броя на гласовете до 54. Но болшинството е 57 гласа.
И тогава на сцената излиза „ Първата национална партия “ със своите 8 гласа и първични съюзнически връзки с Гоминдан. Така че главоболията на ДПП се усилиха доста, откакто партията загуби парламентарните избори.
Лай Цинде към този момент съобщи нуждата от разширение на разговора с опозицията, само че някой в действителност ще има огромни проблеми. В последна сметка съвсем главната задача на ДПП е да попречи на Гоминдана и неговите съдружници да предизвикат КНР с концепциите си за анексирането на континентален Китай към Тайван. Макар и по исторически мостри.
Така че, в случай че тайванските политици, както и преди, водят премислена и уравновесена политика по отношение на КНР, тогава няма да има война в Тайванския проток. Така както няма да има СВО на КНР във връзка с Република Китай.
Превод: СМ
„ Месецът излезе от мъглата,
извади нож от джоба ми,
ще нарязвам, ще удрям, Лай Цинде,
ще те взема! “
Всъщност, несъмнено, излезе не месецът, а чичо Доналд, и не Дък, а Тръмп, само че той в действителност извади мачете и стартира да го размахва. Казват, че ще има потоп и Трета международна война, защото земните каузи просто не са положителни.
Много анализатори в действителност започнаха да се оглеждат, в действителност защо става въпрос? А когато политик от такова равнище стартира да прави сходни изказвания, това е „ п-п-п “ с причина. Уви, чичо Доналд още веднъж беше отегчителен и зад думите му нямаше нищо.
Но някои изключително ревностни господа (и, за жалост, някои приятели не бяха доста по-назад от тях) към този момент излязоха с тезата, че ето го - новоизбраният началник на Тайван от Демократическата прогресивна партия в този момент ще стартира да преименува " Република на Китай “ в „ Република Тайван “, в отговор Китай ще стартира инвазия и тръгваме...
Има доста дребна лъжица истина и мотивация в това, само че това е напълно дребна. В голяма вана. Наистина в тайната борба сред КНР и Съединени американски щати в Тайван американците се оказаха по-силни. Поне още един мандат на власт ще има човек, който няма да хвърли Тайван в обятията на Китай.
Нека създадем къса екскурзия в историята.
1950 г След провалянето в гражданската война представители на партията Гоминдан избягаха в Тайван и се откриха там. Не признаваха легитимността на комунистическата власт, комунистите пък ги плюеха (имаха с какво да се занимават), само че не се отхвърлиха.
Известно време формален Китай беше именноТайван. А представителят на Тайван заемаше (до 1971 г.) мястото на Китай в Организация на обединените нации. Но тогава на всички по света им омръзна тази двоякост и вместо Република Китай в Организация на обединените нации се настаниха представители на Китайската национална република.
В момента единствено 12 страни признават независимостта на Тайван, от които Парагвай е същинската страна. Останалите са островни точки на картата и нищо повече.
По конституция Република Китай не се е отказала от правата си върху континентален Китай, макар че в последно време не е била доста дейна в декларирането им и не е оповестила своята самостоятелност от него. Китайската национална република счита държавното управление в Тайван за сепаратистко, а самия остров - за провинция. Така живеят.
Какво може да се каже за това, което може да стартира към Тайван?
Нищо. Тук не можете да кажете нищо, тъй като нищо няма да стартира. Всеки път, когато представител на партията ДПП завоюва избори, целият свят стартира да се приготвя за това, което „ ще стартира “. Междувременно представител на ДПП заема шефския пост за трети път, а нищо не е почнало преди този момент.
Нищо няма да стане и този път. Лай Цинде, за начало, е доста избистрен човек с здравно обучение и специалист по мозъчни увреждания. Гръбначни, само че въпреки всичко.
А по време на предизборната си акция Лай Цинде сподели, че „ не е нужно да разгласяваме самостоятелност, тъй като към този момент сме самостоятелни “. И тук той е прав, тъй като декларирайте това с неверни термини и независимостта ще би трябвало да бъде изстъргана от стените.
Следователно Тайван няма да ескалира с континента.
Освен това не би трябвало да има промени и в връзките с Китай. Лай Цинде намерено не харесва Пекин и там по принцип отвръщат на възприятията му.
Въпреки че, „ Ако Си Дзинпин пристигна да посети Тайван, ние ще приготвим нашите тайвански деликатеси за него. “
Да, „ деликатеси “ може да значи разнообразни неща, само че Тайван несъмнено няма да ескалира нещата. Това е държавно самоубийство и обезпечено.
Изобщо няма значение кой стартира войната в Тайванския пролив, значимото е кой я поставя край. В тази война може да няма спечелили, само че сигурно ще има губещ. И това не е Пекин.
Самите тайванци го схващат доста добре, по тази причина и гласоподават по този метод - за свят без войни, и гласоподават обичайно. Малко хора в света означават това, само че тайванските демократични политици го вземат поради на първо място.
Като цяло на островите (Китайската република е 168 острова) се е развила доста забавна позиция: партията Гоминдан (това са тези, които изгубиха войната от комунистите), дружно с Първата национална партия, образуват „ Голямото синьо “.
Коалиция “, която на доктрина се застъпва за обединяването на Китай под управлението на Тайван, а има и „ Велика зелена коалиция “, водена от „ Демократичната прогресивна партия “, която още веднъж на доктрина желае провъзгласяването на Тайван за самостоятелна страна под името „ Република Тайван “.
И " сините ", и " зелените " в действителност няма да могат да осъществят проектите си. Но никой не не разрешава да се приказва за това, макар че другарят Си прави гримаси на някои изказвания.
Като цяло другарят Си Дзинпин и цялата ККП, меко казано, не се интересуват коя от тайванските обединения ще бъде на власт. Ако Пекин реши принудително да анексира Тайван, тогава осведомителната причина и опрощение ще бъдат открити мигновено или по-скоро просто ще бъдат извадени от запечатани пликове с червени линии.
Много хора се чудят: маневрите покрай Тайван са, несъмнено, факт, само че Китай съществено ли приготвя инвазия?
Това е забавно, тъй като никой от Пекин няма да отговори на подобен въпрос и няма да обещае да не употребява мощ. Ясно е за какво връзката Пекин-Тайпе е вътрешна работа на Китай, а Китай самичък взема решение вътрешните си работи и няма да разреши на никого да се меси в тях.
На публично равнище, да, Пекин е извънредно за спокойно обединяване. Дори не за анексиране, а тъкмо за обединяване, тъй като тайванците на континента се считат за родственици, които са малко увлечени от концепцията за самостоятелност.
Следователно, в случай че Пекин реши да стартира своя лична СВО, можете да бъдете сигурни, че това ще бъде уредено. Но едвам когато континентът в действителност разбере, че всичко е готово и няма смисъл да се отсрочва повече.
Така че в Тайван към момента ще би трябвало да живеят, да живеят и да се оправят добре, само че на второ място, чакайки стъпки от своя родственик от континента.
Дотогава Лай Цинде има какво да прави: дефицит на личен състав, инфлация, стопански проблеми и наказания, които Пекин постанова понякога и така нататък
Ясно е, че ключът към икономическия разцвет на Тайван са връзките му с континента. Няма значение с коя, главното е с континента. И колкото по-лоши са те, толкоз по-лоша е стопанската система на островите. Доказано от Англия.
Освен това ДПП има доста тежка обстановка в страната. Да, наподобява, че партията завоюва, за трети следващ път, само че всичко не е толкоз розово.
В изборите за законодателен юан, т.е. за Народното събрание на Тайван, резултатите са следните:
Гоминдан: 52 места (+15)
Демократическа прогресивна партия: 51 места (-11)
Първа национална партия: 8 места (+3)
Непартиен: 2 места (+2)
Има мнение, че двамата самостоятелни безпартийни претенденти евентуално ще се причислят към „ сините “, защото преди този момент са подкрепили самодейностите на Гоминдана и ще усилят броя на гласовете до 54. Но болшинството е 57 гласа.
И тогава на сцената излиза „ Първата национална партия “ със своите 8 гласа и първични съюзнически връзки с Гоминдан. Така че главоболията на ДПП се усилиха доста, откакто партията загуби парламентарните избори.
Лай Цинде към този момент съобщи нуждата от разширение на разговора с опозицията, само че някой в действителност ще има огромни проблеми. В последна сметка съвсем главната задача на ДПП е да попречи на Гоминдана и неговите съдружници да предизвикат КНР с концепциите си за анексирането на континентален Китай към Тайван. Макар и по исторически мостри.
Така че, в случай че тайванските политици, както и преди, водят премислена и уравновесена политика по отношение на КНР, тогава няма да има война в Тайванския проток. Така както няма да има СВО на КНР във връзка с Република Китай.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ