Нека тръгнем от тези горящи отломки и да посрещнем врага

„ Нека тръгнем от тези горящи парчета и да посрещнем врага навън. Мъртвите ще бъдат с Бог. Живите ще бъдат почетени. Аз ще бъда първи и ще направя това, което би трябвало да направя, вие направете същото. И Бог ми е очевидец – аз в никакъв случай няма да ви оставя мои братя и рицари! “

С тези думи Никола Шубич Зрински потегля с зов към съперника, повеждайки армията си против турците. Думите и делата му го трансформират в народен воин на Хърватска и Унгария, само че преди да стигнем до тези заветни думи, дано проследим цялата история на граф Никола IV Зрински. Той е роден в Зрин, Хърватска през 1508 година Когато проплаква на бял свят, неговите източни съседи са на практика Османската империя. В това военно време и непрекъснати спорове сред Европа и Османската Империя, Зрински бързо намира път към армията и на 21-годишна възраст взима съществено присъединяване в обсадата на Виена.

Присъствието му обаче се вижда, изключително откакто неговата шепа хора демонстрира впечатляваща храброст против модерната и добре готова османска войска на Сюлейман. Това несъмнено няма да е последният път, когато Никола ще се срещне с османския държател. Заедно с брат си Иван, Никола прекарва много време в опитите да резервира наследеното от татко си във семейството. XVI век е документирал редица такси, които разнообразни кланове и кралски особи изискват, само че Никола и Иван прекарват огромна част от времето си в опити да отблъстнат апетитите на останалите „ доброжелатели “.

Снимка: By Miklós Barabás – Собствена творба; Photo by Szilas in the Kiscelli Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=246703

От татко си получават разнообразни парцели по река Уна (Сава) и по този начин стартират първите им контакти с турците. Както татко им е плащал годишна такса, по този начин и те самите се стремят да бъдат извънредно правилни. До този миг всичко се движи обикновено, до момента в който на сцената не излиза Гази Хюсрев бей с голямо предпочитание да управлява цяла Козарска Дубица. В интервала от 1537 до 1540 година техните земи са непрекъснати апетите на турците, както и на вътрешните спорове сред благородниците.

През юни 1540 година към този момент би трябвало да се борят с общите сили на Хюсрев бей, Мурат бей Тардич и Мехмед бей Милетович. Опитите им да задържат всички земи са охладени, откакто не идва обещаната помощ от Австрийската войска. Замъкът Зрин и замъкът в Гвозданско устоят офанзивите, само че мините, с които се прехранват районите са унищожени. От този миг е ясно, че Никола ще води борби с Османската империя до края на живота си.

През 1541 година получава много земя в района на Врана от Фердинанд I. Щастието му се охлажда още през същата година, когато брат му умира и той остава единственият правоприемник на рода. След като от самото начало максимален конкурент на Никола е точно Сюлейман, той не се тормози да помогне на австрийската бойци, които в този миг се пробват да си върнат град Пеща (в този миг Будапеща е разграничена на два града – Буда и Пеща). При несполучливият опит за офанзива, той се появява с към 400 конника и оказва помощ на австрийците да правят отстъпка. За тази храброст и помощ, получава купата Бан (губернатор) на Хърватска през 1542 година

Снимка: By Zrínyi Miklós – Szilágyi Sándor: A Magyar Nemzet Története [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11167652

Острият език на Никола бил равностоен на неговият парещ темперамент и доста скоро бил заставен да провокира губернатора на Босна на двубой. В избраният ден за решение на всички спорове, Зрински дошъл подготвен за стълкновение, само че босненският представител даже не участвал. През 1556 година Зрински има редица победи против своите съседи. Победите не носят задоволително запаси за отбрана и самичък предава купата си на Бан. Следващата година е назначен за основен отговорник на хазната и с това става един от 15-те най-влиятелни хора в кралството на Унгария.

Служи като капитан на леката конница от 1550-1560 година и през 1563 година е един от почентните посетители по време на коронацията на император Максимилиан. През пролетта на 1566 година Сюлейман взема решение да направи втори опит и да се опита да превземе още веднъж Виена. В този миг владетелят на Османската империя е на 72 години. Въпреки преклонната си възраст, Сюлейман е решен да разшири въздействието си в Европа и потегля с войска от близо 100 000 души. Пътят му минава около крепостта в Сигетвар и тъй като се намира на стратегичска позиция, би трябвало да бъде завладяна. По това време Никола получава писмо от Максимилиан II, че най-вероятно ще бъде атакуван.

Препоръката е да напусне града и да остави отбраната на различен капитан. На 23 април Никола написа, че ще пази града, тъй като хиляди хора зависят от него. Започва бързо да приготвя града за отбрана. Османската войска идва през август и към 2500-3000 хървати и унгарци са готови да посрещнат врага си. Стените били покрити с ослепителен червен плат, който нормално бил знак за приветстване на значим посетител. С топовен изстрел се дава и началото на месечно стълкновение, почтено на спартанските подвизи.

Нападателите безмилостно обстрелвали крепостните стени, възползвали се самоуверено от 300 оръдия, комбинирали пушките си с положителните остарели стрели и от самото начало се опитвали да пробият дебелите стени. Междувременно бранителите не оставяли длъжни и отблъсквали всяка допустима офанзива. Отвръщали на огъня с огън, не пропущали опцията да изсипят горещо масло върху главите им и доказвали, че численото предимство въобще не ги тормози. Ден след ден, стените посрещали тежките удари на артилерията. Провеждали се и нощни офанзиви, само че всички са без триумф. Около 11 пъти турците атакуват и тъкмо толкоз пъти се връщат назад, обезверени от жестокостта на домакините.

Снимка: By Simon Hollósy – Self-scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2673854

След като външните стени на крепостта не устоят, Зрински подрежда на изтощените бранители да намерят прикритие зад вътрешните стени. Междувременно се чуват клюки, че зараза се е разстнала в лагерите на съперника и бойците се разболяват по-бързо, в сравнение с бранителите си мислят. Междувременно всички се надявали, че скоро ще пристигна и помощ от Максимилиан, само че такава не идвала. На 1 септември Сюлейман убеждава Зрински да се съобщи, като му предлага да го направи наместник на цяла Илирия и да му даде Босна за наследствено владенее, само че това не помогнало. След това почнали заканите с ликвидиране на сина му Юрай, който сякаш бил покорен.

Нищо не пособие, което води до 12-тата офанзива. Отново се сипе огън и жупел против вътрешните стени и на 7 септември от 2500-3000 бранителя са останали едвам 600. В финален опит да избави града, той се хвърля с останалите в багра. Повален е от три патрона и умира в борбата. Макар и това да е трагична гибел, Никола Зрински въпреки всичко е същински победител, тъй като Сюлейман умира два дни по-рано от мозъчен кръвоизлив и в никакъв случай не съумява да види успеха. Може би е сънувал, че завладява Виена, само че е напуснал света, наблюдавайки по какъв начин 100 000-та му войска се мъчи с 3000 хървати и унгарци.

Заглавна фотография: By Matthias Zündt – http://digi.ub.uni-heidelberg.de/fwhb/klebeband1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30207107