Нека си представим следната картинка. Пълна зала с дипломати от

Нека си представим следната картинка. Пълна зала с дипломати от Европейският съюз, камерите щракат, микрофоните са включени. Изведнъж Виктор Орбан става, обръща се и напуща залата. Никакъв коментар, никой не поглежда към него. Причината е изказването на Фридрих Мерц. Немският канцлер за следващо се е погрижил за заглавията в медиите. Този път не с цел да разгласи своята нова визия, а с цел да каже за НАТО и Украйна това, което отново аргументи напрежение измежду дипломатическите среди.

Какво в действителност се беше случило? Защо унгарският министър председател реагира по този начин остро? Защо от Будапеща прозвуча след това едно толкоз изрично и ясно обръщение към Берлин, до момента в който в Брюксел резервираха безмълвие. Случи се това по време на една конференция на най-високо равнище в Брюксел. Емоциите бяха до дъно нажежени. Въпросът на един от публицистите прозвуча на пръв взор напълно хрисимо. Какво ще кажете, запита той Орбан, за изявлението на Фридрих Мерц, че е нужен единен фронт на НАТО и обединен Европейски съюз? Наглед общоприет въпрос. Орбан нормално в никакъв случай не е реагирал дипломатично. Напротив, и в този момент с подигравка той стартира да дава отговор. Това обаче което последва, надалеч не беше политическа реторика за изплъзване от тематиката, а непосредствено пояснение. Открито той съобщи това, което мнозина мислят, само че надали някой би посмял да го каже. Така наречената консервативна съпротива в Германия, т.е. Фридрих Мерц и Християндемократическият съюз, съобщи той, в действителност са нищо друго с изключение на едно повяхнало и отшумяло ехтене на онази политика, която вкара Европа в сегашната рецесия. Това беше удар под пояса, само че не беше всичко. Той не спря и уточни носителите на казуса - ХДС, СДП и зелените. Те всичките, добави той, са обединени в едно - повече концентрация, повече борба, по-малко право на национални решения. А Фридрих Мерц спи и мисли единствено за аплодисментите от Вашингтон, до момента в който действителността в Германия става все по-мрачна. У него няма даже диря от воля за независимо ръководство, а единствено приспособяване и смирение. В помещението настана тишина. Всички усетиха, че тук приказва някой, който не желае да се харесва и се показва непосредствено и ясно. Някои от европолитиците стартират да поглеждат замислено в записките си, други просто заобикалят да погледнат към оратора. И тогава идва едно изречение, което поставя точка на всичко. Истинската съпротива в Европа, декларира Орбан, към този момент не идва от Берлин, а от Будапеща, Рим и да, също частично и от Германия. Посланието е изцяло разбираемо. Докато Мерц само залага на трансатлантическото съгласие, Орбан ратува за построяването на една нова Европа – суверенна, самоопределяща се, освободена от зависимости. Той не застава против Европа, а против подобен тип Европа, какъвто през днешния ден се дефинира от Брюксел. А по-късно идва и последният удар. Без да каже повече дума, той става и напуща залата. Повече никакви обмени на отзиви, никакви полемики не са нужни. След него остава единствено едно безмълвно статукво. С такива, които са ръководени извън, не се водят договаряния. Моментът е исторически. За Мерц това е като начало на политически колапс. Орбан напуща залата, само че неговото наличие е останало като след мълния. Излизането му не беше бягство, а знак на умишлен раздор на разговора с тези, които в неговите очи към момента приказват от името на непознати ползи. Точно в това е сърцевината на раздора, а точно, кой дефинира сегашната позиция в Европейски Съюз - Брюксел и Вашингтон или въпреки всичко националните страни. Орбан слага непрекъснато този проблем и го отстоява с всяко свое изречение, с всеки собствен жест и държание. Случилото се в Брюксел е повече от един прочут дипломатически спектакъл, това е огледало на бърз