Патриарх Даниил: Нека се стараем да придобием любовта, с която Господ страда на кръста
Нека се стараем да придобием любовта, с която Господ страда на кръста. Това сподели пред Българска телеграфна агенция българският патриарх и Софийски митрополит Даниил във връзка днешния празник Неделя след Въздвижение. Днес патриархът възглави празнична света литургия в столичния храм „ Св. Николай Мирликийски " в кв. „ Бенковски ".
„ На днешната Неделя след Въздвижение Господ Иисус Христос насочва думите: „ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и да ме последва ". Кръстът е велика реликва за нас - православните християни. Толкова велика жертва извърши Господ Иисус Христос с това, че непринудено се съобщи да бъде разпнат за нашите грехове. Не можем да осмислим величието на това, което Господ извърши за нас. Там е запечатана любовта, с която Господ ни обича. Бог толкова обикна света, споделя св. Йоан Богослов, че прати своя наследник, та всякой, който има вяра в него, да не погине, а да има живот безконечен ", сподели още патриарх Даниил.
„ Затова и ние като православни християни сме длъжни да пазим благоговейно в себе си отношение към Христовото разпятие. Какво значи това да вземем кръста си като християни и да вървим след Господ Иисус Христос? Ако Господ толкоз ни обикна, ние следва ли да забравим това, което Господ е направил за нас, или да го помним непрекъснато? Това, което Господ направи, неговите премеждия, кръстните му гибел и възкресение и предоставяне даровете на Светия дух, това може ли да се не помни, братя и сестри? Сякаш не се е случило. Сякаш не е идвал Господ Иисус Христос, като че ли не се е разпвал, като че ли не ни е давал нещо, което сме получили. Следователно, в случай че ние не се стремим да придобиваме и да живеем с тази обич, с която Господ страда на кръста, значи ние не сме се отрекли от себе си. Ако вместо любовта към Бог, в нас има обезверение и маловерие, ропот, неспокойствие, наказание към нашите ближни, ние дали сме се отрекли от себе си? ", попита патриарх Даниил.
Той изясни, че се случва „ човек да се разгневи и да каже някоя неприятна дума и даже да ругае ", и акцентира, че в такива случаи би трябвало съвестта ни да ни накара да се запитаме дали това е правил Господ на кръста?
„ В най-голямото онеправдаване и най-голямата неправда, тъй като по-голяма неправда от това да осъдим почтения - няма. Трябва да се отречем от себе си, от неверието, неблагодарността, себелюбието, ропота, омразата и обвиняването един към различен ", сподели в резюме патриарх Даниил.
„ На днешната Неделя след Въздвижение Господ Иисус Христос насочва думите: „ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и да ме последва ". Кръстът е велика реликва за нас - православните християни. Толкова велика жертва извърши Господ Иисус Христос с това, че непринудено се съобщи да бъде разпнат за нашите грехове. Не можем да осмислим величието на това, което Господ извърши за нас. Там е запечатана любовта, с която Господ ни обича. Бог толкова обикна света, споделя св. Йоан Богослов, че прати своя наследник, та всякой, който има вяра в него, да не погине, а да има живот безконечен ", сподели още патриарх Даниил.
„ Затова и ние като православни християни сме длъжни да пазим благоговейно в себе си отношение към Христовото разпятие. Какво значи това да вземем кръста си като християни и да вървим след Господ Иисус Христос? Ако Господ толкоз ни обикна, ние следва ли да забравим това, което Господ е направил за нас, или да го помним непрекъснато? Това, което Господ направи, неговите премеждия, кръстните му гибел и възкресение и предоставяне даровете на Светия дух, това може ли да се не помни, братя и сестри? Сякаш не се е случило. Сякаш не е идвал Господ Иисус Христос, като че ли не се е разпвал, като че ли не ни е давал нещо, което сме получили. Следователно, в случай че ние не се стремим да придобиваме и да живеем с тази обич, с която Господ страда на кръста, значи ние не сме се отрекли от себе си. Ако вместо любовта към Бог, в нас има обезверение и маловерие, ропот, неспокойствие, наказание към нашите ближни, ние дали сме се отрекли от себе си? ", попита патриарх Даниил.
Той изясни, че се случва „ човек да се разгневи и да каже някоя неприятна дума и даже да ругае ", и акцентира, че в такива случаи би трябвало съвестта ни да ни накара да се запитаме дали това е правил Господ на кръста?
„ В най-голямото онеправдаване и най-голямата неправда, тъй като по-голяма неправда от това да осъдим почтения - няма. Трябва да се отречем от себе си, от неверието, неблагодарността, себелюбието, ропота, омразата и обвиняването един към различен ", сподели в резюме патриарх Даниил.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ