Успя ли Германия да се справи с бежанците?
Нека сложим под лупа най-важния въпрос: Успяват ли бежанците и мигрантите последователно да стъпят стопански на краката си? Да стартираме с числата и обстоятелствата. През лятото на 2015-а година 477 000 души желаеха политическо леговище в Германия, през 2016-а претендентите за леговище бяха към този момент 746 000. Страната претърпя най-големия приток на мигранти след Втората международна война. Повечето идваха от Сирия, Афганистан, Ирак, Иран и Еритрея. Мнозинството от тези хора бяха на възраст над 18 години, т.е. - късно за общообразователно учебно заведение. За тях трябваше да се потърсят други разновидности за нахлуване в професионалния живот. През 2015-а година в Германия незаетите места за професионално образование бяха цели 37 000. С присъединяване на комерсиалните и икономически камари, на бизнесмените, на Министерството на стопанската система, на Агенцията по труда и държавните управляващи в Германия бързо породиха редица начинания с една обща цел: да се обезпечи професионално обучение на стотиците хиляди новопристигнали.
Посоката е по-скоро вярна
Според статистиката, сега в Германия живеят 1,8 милиона души, които - публично или не - попадат в категорията " бежанци ". 44 % от тях са на възраст сред 16 и 35 години. 457 700 са регистрирани като " търсещи работа ", включително влизат и хората, посещаващи курсове за интеграция. 360 000 работят и заплащат налози и осигуровки. През 2016-а година малко над 10 000 са се записали да следват. Като се има поради, че близо половината от тези 1,8 милиона по справедливи аргументи не могат да излязат на трудовия пазар, статистиката наподобява даже удобно. Или най-малко дава отговор на реалистичните упования. Както разяснява " Ди Цайт ": " В общи линии посоката е вярна ".
Агенцията по труда оповестява, че сега професионално образование получават 55 000 души от осемте страни, от които в Германия дойдоха най-вече хора. Бройката не наподобява изключително огромна, само че интеграцията е маратон, а не спринт. Доказва го трайният растеж на бежанците, получаващи професионално обучение - през 2015-а година те са едвам 6 600. Освен това дано не забравяме, че през първите години доста от тези хора търсеха най-много някакво краткотрайно прехранване, с цел да устоят себе си и фамилиите си, а и да пращат пари на околните в своите страни. И не им беше доста до професионално образование. Все повече от тях обаче стигат до извода, че е значимо да получат постоянна специалност. Окуражаващи са и резултатите от това образование. Броят на мигрантите и бежанците, прекъснали прибързано курсовете за професионална подготовка, е напълно малко по-висок от този на германците. 76 % от новопристигналите съумяват сполучливо да положат заключителния изпит, до момента в който при германците този % е 92 на 100. Всичко това дава мотив за въздържан оптимизъм.
Най-важни са езиковите курсове
Пред пет години Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар и специалностите IAB беше измежду трезвите гласове в полемиката за професионалното бъдеще на бежанците и мигрантите. Тогава той предвижда, че ще минат най-малко пет години, до момента в който половината от тези хора намерят работа. И се оказа прав. В момента тъкмо половината от трудоспособните новопристигнали хора към този момент имат работа: 52 на 100 са квалифицирани фрагменти, 48 % са обслужващ личен състав.
В изискванията на избухналата пандемия обаче новите мигранти и бежанците в Германия се оказаха изключително наранени. Много от тях, които до тогава работеха в хотелиерството и ресторантьорството, изгубиха работните си места. Други пък към момента треперят за бъдещето на професионалната си подготовка. Този път обаче Херберт Брюкер е оптимист. Пред " Ди Цайт " експертът по миграция споделя: " Постигнахме доста, само че имаме и още доста работа. Най-важното сега са езиковите курсове, ориентирани към практикуването на специалност. Точно от това имат остра потребност доста мигранти и бежанци ", безапелационен е специалистът.
И по този начин: Справи ли се Германия? Да, с притока на бежанци и мигранти страната се оправя добре, само че напъните не престават. А по какъв начин ще наподобява трудовият пазар след пандемията - това сега още никой не може да каже.
Посоката е по-скоро вярна
Според статистиката, сега в Германия живеят 1,8 милиона души, които - публично или не - попадат в категорията " бежанци ". 44 % от тях са на възраст сред 16 и 35 години. 457 700 са регистрирани като " търсещи работа ", включително влизат и хората, посещаващи курсове за интеграция. 360 000 работят и заплащат налози и осигуровки. През 2016-а година малко над 10 000 са се записали да следват. Като се има поради, че близо половината от тези 1,8 милиона по справедливи аргументи не могат да излязат на трудовия пазар, статистиката наподобява даже удобно. Или най-малко дава отговор на реалистичните упования. Както разяснява " Ди Цайт ": " В общи линии посоката е вярна ".
Агенцията по труда оповестява, че сега професионално образование получават 55 000 души от осемте страни, от които в Германия дойдоха най-вече хора. Бройката не наподобява изключително огромна, само че интеграцията е маратон, а не спринт. Доказва го трайният растеж на бежанците, получаващи професионално обучение - през 2015-а година те са едвам 6 600. Освен това дано не забравяме, че през първите години доста от тези хора търсеха най-много някакво краткотрайно прехранване, с цел да устоят себе си и фамилиите си, а и да пращат пари на околните в своите страни. И не им беше доста до професионално образование. Все повече от тях обаче стигат до извода, че е значимо да получат постоянна специалност. Окуражаващи са и резултатите от това образование. Броят на мигрантите и бежанците, прекъснали прибързано курсовете за професионална подготовка, е напълно малко по-висок от този на германците. 76 % от новопристигналите съумяват сполучливо да положат заключителния изпит, до момента в който при германците този % е 92 на 100. Всичко това дава мотив за въздържан оптимизъм.
Най-важни са езиковите курсове
Пред пет години Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар и специалностите IAB беше измежду трезвите гласове в полемиката за професионалното бъдеще на бежанците и мигрантите. Тогава той предвижда, че ще минат най-малко пет години, до момента в който половината от тези хора намерят работа. И се оказа прав. В момента тъкмо половината от трудоспособните новопристигнали хора към този момент имат работа: 52 на 100 са квалифицирани фрагменти, 48 % са обслужващ личен състав.
В изискванията на избухналата пандемия обаче новите мигранти и бежанците в Германия се оказаха изключително наранени. Много от тях, които до тогава работеха в хотелиерството и ресторантьорството, изгубиха работните си места. Други пък към момента треперят за бъдещето на професионалната си подготовка. Този път обаче Херберт Брюкер е оптимист. Пред " Ди Цайт " експертът по миграция споделя: " Постигнахме доста, само че имаме и още доста работа. Най-важното сега са езиковите курсове, ориентирани към практикуването на специалност. Точно от това имат остра потребност доста мигранти и бежанци ", безапелационен е специалистът.
И по този начин: Справи ли се Германия? Да, с притока на бежанци и мигранти страната се оправя добре, само че напъните не престават. А по какъв начин ще наподобява трудовият пазар след пандемията - това сега още никой не може да каже.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ