Живот без кифли…
Нека първо уточня, че в текста ще се приказва за кифли от тесто, не за силиконови такива…
***
Няма себеуважаваща се жена, която не е серпантина тестото най-малко един път в живота си… Затова дано си поплачем дружно за кифлите… истинските… тези с шоколад, локум, сладко от череши… О, да тези със сладко от череши… Открих ги скоро и заран се събуждам, затварям очи и си припомням усета им… Неописуема приятност за сетивата… Представям си ги, до момента в който закусвам банан с ябълка. Не че е неприятно, но не е същото…
Нека първо изясня по какъв начин и за какво стопирах кифлите, пък след това отново ще си пофантазираме за тях.
От 17-годишна се боря с щитовидната си жлеза, или по-скоро тя се бори с мен, унищожаваме постепенно и несъмнено, всеки ден… Не е по никакъв начин елементарно за една тинейджърка да се сбогува освен с 50% от косата си, само че и с 50% от силата си… Освен всичко останало и килограмите започнаха да се натрупат без значение хапвам или не ям… Пълен смут. И по този начин минаваха годините без лекуване. Всеизвестен факт е, че в България ендокринолозите се занимават на първо място с диабети, а на японеца Хашимото никой не отделя доста време, тъй като е комплицирано, мъчно и непредвидимо.
Напоследък групите за взаипомощ са се нараснали във фейсбук пространството и популярност на бога има доста млади, умни девойки, които четат непозната литература по тематиката и са се сетили, че освен те имат потребност от помощ. Попаднах на такива групи, в които доста хора споделят, че с избран хранителен режим можеш да вкараш заболяването в ремисия, или най-малко да се чувстваш по-добре, което изобщо не е малко. Трябваше ми доста време да го приема, четох 10 000 пъти какво би трябвало и не би трябвало да хапвам и макар че описът с разрешените храни е много по-дълъг от този със неразрешените отново се чудех по какъв начин се устоя. Аз съм вманиачен почитател на сиренето, киселото мляко, картофите, кифлите (тестото) и кафето… Как ще устоя без най-любимите ми пържени картофи със сирене, кафето с доста мляко и кифлите със сладко от череши??? Пълен смут!
Е, да, но когато се събудиш по-уморен, в сравнение с си лежащ, когато коленете и вратът те болят, всякаш си на 70, а още не си станал на 30 и започваш да се замисляш кое пък да му се не знае е по-важно? И го взех решение, внезапно, въпреки да не знам какъв брой време ще съумея да съблюдавам АИП (автоимунен протокол-хранителния режим подобаващ за хора с автоимунни нарушения). Колкото мога, толкоз, пък може и да се свикне…
И по този начин споделих „ Сбогом “ кафе с мляко, кифли с какво ли не, банички, топъл самун със сирене, домати… „ Сбогом “ пържени картофи, таратор, паста и пица. Специално „ Сбогом “ споделям на обичаните си дюнери…. Ще бъдем дружно в някой различен живот, или след месец…
Здравейте марули, спанак, сладки картофи, моркофи, зеле и ряпа…
П.С Обещах да си помечтаем за кифлите… Сега е моментът, тъй като на следващия ден заран още веднъж ще закусвам банан с ябълка, или пък моркови (все едно съм кон или заек)… Ще подмина гордо баничарницата и пекарната, може да пусна някоя сълза, само че ще ги подмина
