Нека ние влезем в Рекордите на Гинес като първата държава

Нека ние влезем в Рекордите на Гинес като първата страна с двама премиер-министри по едно и също време! И не какви да е, а дами и то красиви и фотогенични

На всички ни е ясно, че по време на рулетката, на която крупие е президентът Румен Радев, никоя партия от настоящия парламент няма да изиска да сформира държавно управление. Не от невзискателност. От инстинкт за самозапазване. Защото януари е месец на махмурлука, февруари – на изстиналите очаквания, а националният яд е най-лошият тип климат: няма по какъв начин да му избягаш, няма по какъв начин да го контролираш, и постоянно вали тъкмо върху ръководещите.

Ясно е и друго – идващите избори ще бъдат проведени от длъжностен министър председател. Ясно е и трето – че ГЕРБ и Движение за права и свободи на Пеевски, с онази характерна форма на предвидливост, която граничи с архитектурно обмисляне, към този момент са конфигурирали свои хора из цялата домова книга. Но това е ситуацията: по високите клони постоянно има нечие гнездо.

Остава ни единствено вярата за… умен избор.

И тук, като човек от народа, ще си разреша да приказвам от негово име.

Ние не желаеме за длъжностен министър председател някой от скучните хора в Българска народна банка!

Не желаеме и мрачните фигури от Сметната палата, които наподобяват по този начин, като че ли са се родили със служебна директория под мишница и изречение, започващо със „ според алинея трета “!

Народът желае хубост!

Стига кавги! Стига експертност без сексапил! Стига проблеми, облечени в сив костюм!

Дайте на народа Рая Назарян и Мария Филипова. И апелирам – не ни поставяйте пред подправен избор. Не едната или другата. И двете! Едновременно!

Защо да се ограничаваме? Вече имаме исторически казус с жена на този пост – Ренета Инджова. Значи можем повече. Историята не обича половинчатите жестове.

Някога Рим е бил ръководен от двама консули.

Нека ние влезем в Рекордите на Гинес като първата страна с двама премиер-министри по едно и също време! И не какви да е, а дами! Красиви и фотогенични.

Така едната постоянно ще бъде тук – да подписва документи, да открива обекти, да реже ленти. А другата ще бъде на открито – по конгреси, конференции и стратегически закуски, ще се здрависва с Тръмп, Мерц и Макрон, ще приказва на британски, ще кима решително и ще основава чувство, че България въпреки всичко съществува и има някакъв проект за бъдещето.

Народът има потребност от отмора. От глътка въздух. От къса заблуда за нормалност преди идващите кавги и идващия цикъл на угодничество.

Затова му дайте Рая и Мария.

Всеки ден с разнообразни прически.

Всеки ден с разнообразни шармантни тоалети – от време на време строго елегантни, различен път леко закачливи, с едно дискретно разголено рамо, едвам подсети, че властта не е единствено тежест, а и сцена.

Може даже да се снимат и двете в жълти рокли, дружно с Веселин Маринов. За всенародна наслада. За терапия. За катарзис.

Грим. Ярко червило. Усмивки, лъскави като 24 карата оптимизъм. Да галят деца. Да прегръщат пенсионери. Да ни накарат – най-малко за малко – да забравим, че сметките порастват, бъдещето е мъгливо, а хоризонтът все се отдалечава.
Така все някак ще избутаме януари и февруари.

Но след това идва пролетта.

И тогава ще би трябвало да отрезнеем. Да седнем. Да помислим. Да решим на кого ще поверим страната краткотрайно. Само ВРЕМЕННО. Защото в действителност това е най-успокояващата дума в българската политика.