Парламентаризмът не е лукс, нито заплаха
Нека да стартираме този текст с откъс от почитател на " Прогресивна България ", който се отнася до измененията в парламентарния устав. " Нека сме наясно – изпълнителната власт е за това: да извършва, да работи, да строи, да избавя. Мястото на министър-председателя е на терен, а не на трибуната, където да дава отговор за триста и двайсти път на въпроса за някоя селска чешма, заложен от народен представител, който просто желае да го дадат по малкия екран в петък следобяд. ПБ връщат тежестта на ръководството там, където й е мястото – в дейностите, а не в обяснителните режими ".
Това са единствено три фрази, само че в тях има толкоз доста политически неточности, неразбирания и парадокси, че лекцията по тематиката може да се проточи.
Но в резюме: България е парламентарна република и министър председателят би трябвало да е в Народното събрание всякога, когато го привикат за въпроси. " Обяснителният режим " не е извращение на демокрацията, а нейната същинска същина. Властта би трябвало да изяснява своите дейности, тъй като, в случай че не го прави, това ни отпраща към доста по-мрачни територии и политически положения на обществото. Действията са значими, само че те не се случват сами по себе си. Именно Народното събрание е политическият надзор върху тях. Ако би трябвало, министър-председателят и четиристотин пъти ще дава отговор на въпросите за селските чешми. Демокрацията е процедура, развой на въпроси и отговори, а който я намира за досадна, има проблем със самия парламентаризъм.
Подобно отношение към депутатите е безусловно неприемливо. Добри или неприятни, те въпреки всичко са избраници на народа и имат право освен на достъп до информация, имат право на своите парламентарни процедури, разпити, надзор и всичко останало. Да не би министър председателят на Англия да няма друга работа и да не би трябвало да работи? Въпреки това всяка седмица е в Народното събрание, с цел да води политически борби с водача на опозицията. Защото парламент идва от думата " приказвам " и затова диалозите са значими, същностни и потребни.
Навремето Бойко Борисов имаше същото пренебрежително връзки към Народното събрание. Той наричаше депутатите " безделници " и това не е просто поза, а същинско пренебрежение към концепцията за либерален и политически надзор. Заради това нека парламентарните импровизации на ПБ да се окажат артикул на неумелост, а не на действителна преднамереност. Никой няма да завоюва, в случай че депутатите бъдат натикани в мазето на обществото, а към министрите се вдигне висока стена от безмълвие. Демокрацията изисква диалог. Бягството от него е бягство от демокрацията.
Това са единствено три фрази, само че в тях има толкоз доста политически неточности, неразбирания и парадокси, че лекцията по тематиката може да се проточи.
Но в резюме: България е парламентарна република и министър председателят би трябвало да е в Народното събрание всякога, когато го привикат за въпроси. " Обяснителният режим " не е извращение на демокрацията, а нейната същинска същина. Властта би трябвало да изяснява своите дейности, тъй като, в случай че не го прави, това ни отпраща към доста по-мрачни територии и политически положения на обществото. Действията са значими, само че те не се случват сами по себе си. Именно Народното събрание е политическият надзор върху тях. Ако би трябвало, министър-председателят и четиристотин пъти ще дава отговор на въпросите за селските чешми. Демокрацията е процедура, развой на въпроси и отговори, а който я намира за досадна, има проблем със самия парламентаризъм.
Подобно отношение към депутатите е безусловно неприемливо. Добри или неприятни, те въпреки всичко са избраници на народа и имат право освен на достъп до информация, имат право на своите парламентарни процедури, разпити, надзор и всичко останало. Да не би министър председателят на Англия да няма друга работа и да не би трябвало да работи? Въпреки това всяка седмица е в Народното събрание, с цел да води политически борби с водача на опозицията. Защото парламент идва от думата " приказвам " и затова диалозите са значими, същностни и потребни.
Навремето Бойко Борисов имаше същото пренебрежително връзки към Народното събрание. Той наричаше депутатите " безделници " и това не е просто поза, а същинско пренебрежение към концепцията за либерален и политически надзор. Заради това нека парламентарните импровизации на ПБ да се окажат артикул на неумелост, а не на действителна преднамереност. Никой няма да завоюва, в случай че депутатите бъдат натикани в мазето на обществото, а към министрите се вдигне висока стена от безмълвие. Демокрацията изисква диалог. Бягството от него е бягство от демокрацията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




