Наталия Киселова: Да не забравяме стремежа на създателите на Конституцията да бъдем изразители на волята на българския народ
Нека да не забравяме устрема на основателите на Конституцията да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нашите жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност.
Като законодатели, през днешния ден сме призвани да утвърждаваме конституционните полезности и занапред в идващите десетилетия. Всеки един от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и обществена страна, подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме устрема на българските жители да бъдат част от свободното и демократично европейско общество.
Това съобщи ръководителят на 51-ото Народно заседание в своя декларация, отдадена на Деня на Българската конституция и празника на юристите.
Ето какво сподели ръководителят на Народното събрание:
На 16 април 1879 година в Търново е призната Първата българска конституция. Така се слага началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си - време на нарушаването ѝ и битка за нейното съблюдаване.
Оттогава до момента българската страна е имала четири съществени закона. Действащата Конституция, призната от VII-ото Велико Народно заседание, прогласи нашата Втора република и удостовери републиканския принцип на държавно ръководство. Конституцията от 1991 година вкара демократичните правила на национален суверенитет, политическия плурализъм, разделянето на управляващите, правова и обществена страна. Чрез нея Република България стана член на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Конституционните промени, които бяха направени от настоящи Народни заседание през миналите повече от 20 години, демонстрираха, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези проблеми. Опитът от последните години недвусмислено сочи, че конституционни проверки следва да се правят след сериозна национална полемика и осмисляне.
Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност, подсигурява главните права на индивида и жителя, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност и нейното заместничество - обществени права, включително закрила на детето и фамилията.
От времето на Търновската конституция до през днешния ден парламентарното ръководство остава безалтернативно. Съвременната парламентарна република дава най-широки благоприятни условия за присъединяване на жителите в ръководството, без значение от спешните процеси, демократичното политическо развиване.
Нека да не забравяме устрема на основателите на Конституцията да бъдем изразители волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нашите жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност.
Като законодатели през днешния ден сме призвани да утвърждаваме конституционните полезности и занапред в идващите десетилетия. Всеки един от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и обществена страна, подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме устрема на българските жители да бъдат част от свободното и демократично европейско общество.
Като законодатели, през днешния ден сме призвани да утвърждаваме конституционните полезности и занапред в идващите десетилетия. Всеки един от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и обществена страна, подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме устрема на българските жители да бъдат част от свободното и демократично европейско общество.
Това съобщи ръководителят на 51-ото Народно заседание в своя декларация, отдадена на Деня на Българската конституция и празника на юристите.
Ето какво сподели ръководителят на Народното събрание:
На 16 април 1879 година в Търново е призната Първата българска конституция. Така се слага началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си - време на нарушаването ѝ и битка за нейното съблюдаване.
Оттогава до момента българската страна е имала четири съществени закона. Действащата Конституция, призната от VII-ото Велико Народно заседание, прогласи нашата Втора република и удостовери републиканския принцип на държавно ръководство. Конституцията от 1991 година вкара демократичните правила на национален суверенитет, политическия плурализъм, разделянето на управляващите, правова и обществена страна. Чрез нея Република България стана член на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Конституционните промени, които бяха направени от настоящи Народни заседание през миналите повече от 20 години, демонстрираха, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези проблеми. Опитът от последните години недвусмислено сочи, че конституционни проверки следва да се правят след сериозна национална полемика и осмисляне.
Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност, подсигурява главните права на индивида и жителя, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност и нейното заместничество - обществени права, включително закрила на детето и фамилията.
От времето на Търновската конституция до през днешния ден парламентарното ръководство остава безалтернативно. Съвременната парламентарна република дава най-широки благоприятни условия за присъединяване на жителите в ръководството, без значение от спешните процеси, демократичното политическо развиване.
Нека да не забравяме устрема на основателите на Конституцията да бъдем изразители волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нашите жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност.
Като законодатели през днешния ден сме призвани да утвърждаваме конституционните полезности и занапред в идващите десетилетия. Всеки един от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и обществена страна, подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме устрема на българските жители да бъдат част от свободното и демократично европейско общество.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ