Нека да допуснем хипотезата, че един пръдлив германец на име Ханс е отворил верига хипермаркети у нас, в която продава на двойни цени непродадените си боклуци в Германия
Нека да допуснем хипотезата, че един пръдлив немец на име Ханс е отворил верига хипермаркети у нас, в която продава на двойни цени непродадените си отпадъци в Германия, обаче в която верига ние – туземците и туземците, вярващи във високото европейско качество и полезности, мислим, че е най-хубавото допустимо и се скъсваме да купуваме, надявайки се да заприличаме на европейци и да товарим в багажниците на втората ръка коли, които същия този пръдлив Ханс ни е продал, с цел да се отърве от старите си трошки. И които кърпим и поправяме с частите, създадени от на същия пръдлив Ханс сънародниците.
Та, продава си оня пръдлив Ханс боклуците на двойни цени у нас, а апропо, с цел да подтиква продажбите, пуска и локални артикули. Примерно родни ябълки. Може и да не са родни, а единствено да написа, че са родни, само че дано да допуснем, че са родни. Извил е ръцете на наш производител да му ги дава на половин или една трета от пазарната цена, а нашият производител се е съгласил, тъй като поръчките са му огромни и му обезпечават реализация на цялата продукция, вместо да се занимава с не по-малко алчни локални търгаши на дребно.
И по този начин, пръдливият Ханс е поставил българското знаме на българските ябълки на 1/3 от пазарната им стойност и ги продава на промоция на 95% от пазарната им цена. Реализира или по какъв начин беше, резултира една добра облага, дънейки тъпана, че подтиква българското и родното, удряйки по патриотичните звънци на нашего брата – българина с втората приложимост немска трошка, който си мисли, че купувайки българските ябълки от немската верига на пръдливия Ханс, подтиква родния производител и подкрепя стопанската система.
Да живее българското, нали. Само че пръдливият Ханс е хитрец и всичката облага я трансформира в разход, сключвайки контракти за всевъзможни „консултантски услуги“ с.. дъщерни компании на същия пръдлив Ханс, обаче в родната му Германия.
За маркетинг, за пазарни изследвания, за това по какъв начин да си реди стоките, за програмен продукт, за рационализации, оптимизации, за застраховки, за каквото се сетите. И по този начин цялата облага се трансформира в разход за нашите данъчни служби и в същото време доход на дъщерните му компании, единствено че към този момент в Германия. И надлежно налозите му влизат не в българския, а в бюджета на Германия. Данъците от българските артикули, създадени и осъществени на българския пазар – в Доиче бюджета. Колко благородно, европейско, ценностно и българско, а?…
А ние тука мислим, че подтикваме българското „Купете българското!“, нали, на патриотични струни свирим и се чудим за какво от небогати ставаме по-бедни и какъв брой сме елементарни, че ония живеели добре, а ние им караме втората ръка бараки, носим им втората ръка облекла и им ядем втората ръка храна.
На всичкото от горната страна се самообвиняваме, че ние сме си създали този прогнил живот подобен, тъй като сме елементарни и втора употреба европейци и изобщо хора. Демек да падаме на колене и да им се молим да създадат още няколко такива вериги, че малко повече европейци да се чувстваме…
Хипотетично.
Армен Попов
Та, продава си оня пръдлив Ханс боклуците на двойни цени у нас, а апропо, с цел да подтиква продажбите, пуска и локални артикули. Примерно родни ябълки. Може и да не са родни, а единствено да написа, че са родни, само че дано да допуснем, че са родни. Извил е ръцете на наш производител да му ги дава на половин или една трета от пазарната цена, а нашият производител се е съгласил, тъй като поръчките са му огромни и му обезпечават реализация на цялата продукция, вместо да се занимава с не по-малко алчни локални търгаши на дребно.
И по този начин, пръдливият Ханс е поставил българското знаме на българските ябълки на 1/3 от пазарната им стойност и ги продава на промоция на 95% от пазарната им цена. Реализира или по какъв начин беше, резултира една добра облага, дънейки тъпана, че подтиква българското и родното, удряйки по патриотичните звънци на нашего брата – българина с втората приложимост немска трошка, който си мисли, че купувайки българските ябълки от немската верига на пръдливия Ханс, подтиква родния производител и подкрепя стопанската система.
Да живее българското, нали. Само че пръдливият Ханс е хитрец и всичката облага я трансформира в разход, сключвайки контракти за всевъзможни „консултантски услуги“ с.. дъщерни компании на същия пръдлив Ханс, обаче в родната му Германия.
За маркетинг, за пазарни изследвания, за това по какъв начин да си реди стоките, за програмен продукт, за рационализации, оптимизации, за застраховки, за каквото се сетите. И по този начин цялата облага се трансформира в разход за нашите данъчни служби и в същото време доход на дъщерните му компании, единствено че към този момент в Германия. И надлежно налозите му влизат не в българския, а в бюджета на Германия. Данъците от българските артикули, създадени и осъществени на българския пазар – в Доиче бюджета. Колко благородно, европейско, ценностно и българско, а?…
А ние тука мислим, че подтикваме българското „Купете българското!“, нали, на патриотични струни свирим и се чудим за какво от небогати ставаме по-бедни и какъв брой сме елементарни, че ония живеели добре, а ние им караме втората ръка бараки, носим им втората ръка облекла и им ядем втората ръка храна.
На всичкото от горната страна се самообвиняваме, че ние сме си създали този прогнил живот подобен, тъй като сме елементарни и втора употреба европейци и изобщо хора. Демек да падаме на колене и да им се молим да създадат още няколко такива вериги, че малко повече европейци да се чувстваме…
Хипотетично.
Армен Попов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ