Да поискаме право на живот!. Бащата на Сияна обяви протест в Со...
" Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. В 10:00 ч. на 12.04.2025г. пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен ", написа бащата.
Ето какво написа той:
" Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в неволя! Картата и за храна в стола на учебното заведение постоянно свършваше доста бързо. Мечтая още веднъж да ми се обади с молба да и заредя парички, тъй като ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад…. не и се карах.
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да подарява на заболели деца, Сияна правеше дребни красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше доста обич в това. Насърчавах я! И аз, и майка и! Все отново постоянно я учихме да е добра, не че имаше нужда… тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лева може би и оставаше левче. С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да оказва помощ на заболели и небогати деца.
Така и си отиде, правейки добро….
Във съдбовния ден имала значима поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете неработоспособен, което не върви на учебно заведение, а учи от у дома. Преди това е изпращала и на други такива деца….
Вълнувала се от няколко дни. Било е значимо да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да и откаже. Той живееше за нея…
Качва се на колата. Сяда зад кормилото. Сияна зад него, баба и до нея на задната седалка… да я пази… по този начин бдят над нея от бебе... всички поставят коланите.
Дядо е прецизен лидер и доста внимателен… въпреки всичко избавя хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него….
Тръгват към Луковит. Изпращат значимата пратка и потеглят още веднъж към Телиш. За да са дружно... само че уви… няма да бъдем в никакъв случай с нея дружно на този свят.
Летящ с гневна скорост камион се доближава към тях със зигзагообразни придвижвания. Дядо и стопира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч…
С смут чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с благ сини очи. Няма да го видя в никакъв случай вече…..
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им оказват помощ. Лекар стопира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не е било бързо.
Сияна потегля с баба си към болничното заведение. Дишай, дишай… диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят сътрудниците му, първоначално е в съзнание… желае да почине. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път... схванал е, че Сияна - неговото слънце е потърпевша тежко…
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си споделих благополучен съм, че сме живи и здрави... Умрях... по този начин загивам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа поради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, любов и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е пособия. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще загивам и ще ставам още доста време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи в никакъв случай повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя добродушно позволени от страната и от заспалото ни общество. Сияна ни разсъни!
Бъдете будни!
Ние сме Сияна!
Нека цяла България да пристигна в неделя, 13.04.25 година, Цветница в 13:00 ч. пред храм-паметника " Св. Александър Невски " в София. Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на гибелта и убийствата, не на безразличието. Да желаяме право на живот! Нещо сякаш обезпечено от Конституцията.
Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. В 10:00 ч. на 12.04.2025г. пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.
Ето какво написа той:
" Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в неволя! Картата и за храна в стола на учебното заведение постоянно свършваше доста бързо. Мечтая още веднъж да ми се обади с молба да и заредя парички, тъй като ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад…. не и се карах.
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да подарява на заболели деца, Сияна правеше дребни красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше доста обич в това. Насърчавах я! И аз, и майка и! Все отново постоянно я учихме да е добра, не че имаше нужда… тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лева може би и оставаше левче. С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да оказва помощ на заболели и небогати деца.
Така и си отиде, правейки добро….
Във съдбовния ден имала значима поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете неработоспособен, което не върви на учебно заведение, а учи от у дома. Преди това е изпращала и на други такива деца….
Вълнувала се от няколко дни. Било е значимо да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да и откаже. Той живееше за нея…
Качва се на колата. Сяда зад кормилото. Сияна зад него, баба и до нея на задната седалка… да я пази… по този начин бдят над нея от бебе... всички поставят коланите.
Дядо е прецизен лидер и доста внимателен… въпреки всичко избавя хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него….
Тръгват към Луковит. Изпращат значимата пратка и потеглят още веднъж към Телиш. За да са дружно... само че уви… няма да бъдем в никакъв случай с нея дружно на този свят.
Летящ с гневна скорост камион се доближава към тях със зигзагообразни придвижвания. Дядо и стопира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч…
С смут чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с благ сини очи. Няма да го видя в никакъв случай вече…..
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им оказват помощ. Лекар стопира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не е било бързо.
Сияна потегля с баба си към болничното заведение. Дишай, дишай… диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят сътрудниците му, първоначално е в съзнание… желае да почине. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път... схванал е, че Сияна - неговото слънце е потърпевша тежко…
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си споделих благополучен съм, че сме живи и здрави... Умрях... по този начин загивам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа поради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, любов и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е пособия. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще загивам и ще ставам още доста време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи в никакъв случай повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя добродушно позволени от страната и от заспалото ни общество. Сияна ни разсъни!
Бъдете будни!
Ние сме Сияна!
Нека цяла България да пристигна в неделя, 13.04.25 година, Цветница в 13:00 ч. пред храм-паметника " Св. Александър Невски " в София. Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на гибелта и убийствата, не на безразличието. Да желаяме право на живот! Нещо сякаш обезпечено от Конституцията.
Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. В 10:00 ч. на 12.04.2025г. пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ