Неизпратена телеграма ражда Съединението
Неизпратена депеша ражда Съединението. Три документа трансформират България след Освобождението. И трите са написани с дясната ръка на регионалния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Два от тях са добре известни и са останали до през днешния ден: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски правилник.
Третият е погубен преди да стигне
получателя си – депеша до Цариград, с която Кръстевич е трябвало да извести централната власт, че в Пловдив стартира придвижване за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на армия за неговото потушаване. Макар че е бил задължен да изпрати тази депеша, Кръстевич я стопира.
Благодарение на първите два документа през днешния ден имаме самостоятелна Българска православна черква. Благодарение на онази, непусната депеша, през днешния ден честваме Деня на Съединението на България.
Симеон Радев споделя в детайли
в своите „ Строители на модерна България по какъв начин Гаврил Кръстевич „ написа “ историята на Съединението: „ На 9 часа вечерта (5 септември – б.р.) шефовете се събраха на съвет под председателството на Кръстевича.
В това съвещание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо известие до Портата, с което да се донесе, че в региона има мощно неспокойствие срещу държавното управление и че локалната власт (в случай на по-голямо усложнение)
не щяла да бъде в положение да резервира реда и тишината.
То било изпратено в телеграфната станция, само че след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич самичък персонално повикал ординареца незабавно да отиде и да възвърне телеграмата, като споделил: „ Не би трябвало да се оповестява в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, дано стане. “
И става. Вторият и финален генерал-губернатор посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането си в Голямо Конаре, през днешния ден град Съединение, където по-късно, към този момент спокоен и за живота си, и за по-нататъшната си орис,убива времето с игра на табла, обезпечена му от несъмнено
най-колоритната фигура на Съединението – Чардафон Велики. Именно габровецът Продан Тишков увлича с силата си хората от Голямо Конаре и без да пита афишира Съединението един ден по-рано.
Продан Тишков е роден през 1860 година Наричат го Чердата, което значи стадо селски говеда. Но поради напетия му тип и комичния му опит за аристократични маниери, приятелите стартират да го назовават „ Фон Черда “ – по прилика с полско-немския благородник Август декор Дригалски, който по това време е шеф на армията в региона.
Словосъчетанието обаче е неловко за изговаряне и бързо се обръща в Чардафон. Към него по-късно Захарий Стоянов иронично прибавя Велики, описвайки
Продан като „ палячо, алкохолик и родолюбец “.
Акцията по Съединението по принцип е планувана за 15 септември. Но сърцето юнашко на Чардафон не трае. На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров идва в Голямо Конаре, с цел да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите:
„ Господин префект, в името на българския княз Александър разгласявам през днешния ден съединението на Източна Румелия с България! “. И по този начин форсира акцията. Тя стартира да се организира още същата нощ, завършвайки на идващия ден. И в нея се откроява обаятелният облик на една жена – Недялка Шилева,
остана в историята като Горноконарската Райна Княгиня.
Родена е на 27 август 1867 година в родолюбивата възрожденска атмосфера на село Голямо Конаре. Родителите й Стоян и Чубра Шилеви се занимавали със земеделие. Недялка учи писмо и четмо при даскал Еню Бекирски. Той е съмишленик на Васил Левски, след което продължава образованието си в девическата петокласна гимназия в Пловдив. Там нейна учителка е Екатерина Каравелова.
По време на събитията от 1885 година Недялка е на 18 години.
Нейният чичо Петър Шилев, преподавател в Голямо Конаре, е подпредседател на локалния Таен революционен комитет, където съществена роля има Продан Тишков. Чардафон Велики бясно се влюбва в Недялка и съумява да плени сърцето й. Възлага на Недялка да ушие ресните на знамето.
И заради липса на време – да изпише с блажни бои върху него няколко патриотични апела: „ Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята “, „ Свободата не ще екзарх, желае Караджата “, „ Съединението прави силата “.
На 5 септември 1885 година следобяд, след срещата с префекта, четниците се събират на селския площад и по решение на комитета афишират Съединението.
Под командването на Чардафон четата е подготвена
да потегли за Пловдив. На Недялка е предоставено да сформира лист на четниците – 326. Свещениците Иван Генов и Тодор Райков освещават знамето и поръсват със светена вода четниците. Водачеството на четата е предоставено на Чардафон Велики. Но Недялка моли и тя да бъде призната в четата с думите: „ Където всички мрат, там и аз ще мра! “
На път за Пловдив към дружината на Продан се
причисляват над 200 души от Цалапица, предвождани от Иван Добричков, както и над 120 четници от Костиево, Карнофоля, Мързян, Царацово, водени от бай Иван Арабаджията.
Вечерта четата се разполага на бивак край Пловдив. Някой от четниците се стъписват и стартират да съжаляват, че са тръгнали по такова рисково премеждие. Тогава Недялка скача на крайници и споделя: „ Не ви е позор, остарели и мустакати мъже.
Погледнете на мене, която съм слаба жена,
най-младата посред ви! “. Никой не възразява и четата потегля към Пловдив.
След арестуването на Гавраил Кръстевич майор Данаил Николаев предава пленника против квитанция не на кого да е, а точно на храбрата Недялка Шилева, с цел да го води незабавно в село Голямо Конаре и да не позволява никого до него.
След прокламиране на Съединението Недялка Шилева става национална учителка в родното Голямо Конаре и брачна половинка на Чардафон Велики. След това била учителка в учебното заведение „ Маразлията “ в Пловдив, а по-късно в учебно заведение „ Св. Седмочисленици “ в София.
Руският император Александър II
I е изрично срещу Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво желание да се опълчват на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е отдаден в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „ Нека той да прави, каквото знае “. По същия метод реагира и капитан Фрайберг, пълководец на артилерията.
А вечерта на 6 септември в съветското консулство се провежда прием от съветските офицери за техните български сътрудници.
Шампанското се лее като вода, а подполковник
Чичагов дава инструкции на българските офицери къде да се съсредоточат войските против ответен удар от Турция.
Може би минимум известният към Съединението факт е, че в последна сметка България е принудена да направи дребен териториален компромис – връща Кърджали и региона Тъмръш в Родопите на Османската империя. В Народното събрание депутатите упрекват държавното управление в безволие и отстъпничество. Край на дебата поставя министър председателят Петко Каравелов със популярната си фраза: „ Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите! “.
Днес е признато да се приказва за необикновеното за българите единогласие по отношение на реализирането и приемането на Съединението. Но това надалеч не е по този начин. Министър-председателят Петко Каравелов в началото афишира самата концепция за съединяване за нелепост.
Не че е срещу. Но разсъждава не толкоз като политик,
компетентен съветската позиция по въпроса, а по-скоро като основен счетоводител. „ Не желая да добавям румелийския дълг към финансите на Княжеството! “ – е главният му претекст. Затова и съзаклятниците, в това число и княз Александър, го държат настрани от заверата. Така на 6 септември 1885 година Каравелов е сюрпризиран от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна навалица с крясъци:
„ Да живее Съединението! Да живее Каравелов! “.
Той незабавно схваща, че не може да върви против националната воля и прави присъщия за българските политици завой на 180 градуса, произнасяйки пламенна тирада, в която най-после взривява тълпата с думите: „ Тая година в Тракия, следващата година в Македония! “.
За разлика от него обаче патриархът на българската политика Драган Цанков остава несклоняем съперник на всичко, което не е в съгласие с Русия – и което може да укрепи властта на княз Александър Батенберг.
Дълбоко затвърден в всеобщото схващане на нашето общество е митът за обичайна българофобия измежду ръководещите английски кръгове. Но както е споделил лорд Палмерстън, няма безконечни врагове и другари, а единствено безконечни ползи. И в случай че през 70-те години на XIX век Лондон е защитавал гневно целостта на Османската империя, десетина години по-късно нещата се обръщат. Правителството на Нейно Величество Виктория схваща, че България не е „ Задунайская губерния “, а възкръснал народ, който в името на националните си идеали е подготвен да се опълчи против „ Освободителката “. Следователно, би трябвало да бъде подсилен.
Затова и един английски посланик се явява най-активният труженик на Съединението. Хенри Джонс, английски консул в Пловдив от 1883 до 1889 година, е типично по британски истинска персона. Според Симеон Радев „ след обед той бе постоянно пийнал, само че до пладне имаше невероятна дълбочина в концепциите и в тоя полуден на трезвеност той пишеше до държавното управление си рапорти, които са мостри на ясност и на документация… През всичкото време на румелийската рецесия той ободряваше националистите, повтаряйки им, че Русия е безсилна да им повреди и, че Турция няма да предприеме никаква военна интервенция “.
Източник: Стандарт
Два от тях са добре известни и са останали до през днешния ден: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски правилник.
Третият е погубен преди да стигне
получателя си – депеша до Цариград, с която Кръстевич е трябвало да извести централната власт, че в Пловдив стартира придвижване за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на армия за неговото потушаване. Макар че е бил задължен да изпрати тази депеша, Кръстевич я стопира.
Благодарение на първите два документа през днешния ден имаме самостоятелна Българска православна черква. Благодарение на онази, непусната депеша, през днешния ден честваме Деня на Съединението на България.
Симеон Радев споделя в детайли
в своите „ Строители на модерна България по какъв начин Гаврил Кръстевич „ написа “ историята на Съединението: „ На 9 часа вечерта (5 септември – б.р.) шефовете се събраха на съвет под председателството на Кръстевича.
В това съвещание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо известие до Портата, с което да се донесе, че в региона има мощно неспокойствие срещу държавното управление и че локалната власт (в случай на по-голямо усложнение)
не щяла да бъде в положение да резервира реда и тишината.
То било изпратено в телеграфната станция, само че след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич самичък персонално повикал ординареца незабавно да отиде и да възвърне телеграмата, като споделил: „ Не би трябвало да се оповестява в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, дано стане. “
И става. Вторият и финален генерал-губернатор посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането си в Голямо Конаре, през днешния ден град Съединение, където по-късно, към този момент спокоен и за живота си, и за по-нататъшната си орис,убива времето с игра на табла, обезпечена му от несъмнено
най-колоритната фигура на Съединението – Чардафон Велики. Именно габровецът Продан Тишков увлича с силата си хората от Голямо Конаре и без да пита афишира Съединението един ден по-рано.
Продан Тишков е роден през 1860 година Наричат го Чердата, което значи стадо селски говеда. Но поради напетия му тип и комичния му опит за аристократични маниери, приятелите стартират да го назовават „ Фон Черда “ – по прилика с полско-немския благородник Август декор Дригалски, който по това време е шеф на армията в региона.
Словосъчетанието обаче е неловко за изговаряне и бързо се обръща в Чардафон. Към него по-късно Захарий Стоянов иронично прибавя Велики, описвайки Продан като „ палячо, алкохолик и родолюбец “.
Акцията по Съединението по принцип е планувана за 15 септември. Но сърцето юнашко на Чардафон не трае. На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров идва в Голямо Конаре, с цел да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите:
„ Господин префект, в името на българския княз Александър разгласявам през днешния ден съединението на Източна Румелия с България! “. И по този начин форсира акцията. Тя стартира да се организира още същата нощ, завършвайки на идващия ден. И в нея се откроява обаятелният облик на една жена – Недялка Шилева,
остана в историята като Горноконарската Райна Княгиня.
Родена е на 27 август 1867 година в родолюбивата възрожденска атмосфера на село Голямо Конаре. Родителите й Стоян и Чубра Шилеви се занимавали със земеделие. Недялка учи писмо и четмо при даскал Еню Бекирски. Той е съмишленик на Васил Левски, след което продължава образованието си в девическата петокласна гимназия в Пловдив. Там нейна учителка е Екатерина Каравелова.
По време на събитията от 1885 година Недялка е на 18 години.
Нейният чичо Петър Шилев, преподавател в Голямо Конаре, е подпредседател на локалния Таен революционен комитет, където съществена роля има Продан Тишков. Чардафон Велики бясно се влюбва в Недялка и съумява да плени сърцето й. Възлага на Недялка да ушие ресните на знамето.
И заради липса на време – да изпише с блажни бои върху него няколко патриотични апела: „ Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята “, „ Свободата не ще екзарх, желае Караджата “, „ Съединението прави силата “.
На 5 септември 1885 година следобяд, след срещата с префекта, четниците се събират на селския площад и по решение на комитета афишират Съединението.
Под командването на Чардафон четата е подготвена
да потегли за Пловдив. На Недялка е предоставено да сформира лист на четниците – 326. Свещениците Иван Генов и Тодор Райков освещават знамето и поръсват със светена вода четниците. Водачеството на четата е предоставено на Чардафон Велики. Но Недялка моли и тя да бъде призната в четата с думите: „ Където всички мрат, там и аз ще мра! “
На път за Пловдив към дружината на Продан се
причисляват над 200 души от Цалапица, предвождани от Иван Добричков, както и над 120 четници от Костиево, Карнофоля, Мързян, Царацово, водени от бай Иван Арабаджията.
Вечерта четата се разполага на бивак край Пловдив. Някой от четниците се стъписват и стартират да съжаляват, че са тръгнали по такова рисково премеждие. Тогава Недялка скача на крайници и споделя: „ Не ви е позор, остарели и мустакати мъже.
Погледнете на мене, която съм слаба жена,
най-младата посред ви! “. Никой не възразява и четата потегля към Пловдив.
След арестуването на Гавраил Кръстевич майор Данаил Николаев предава пленника против квитанция не на кого да е, а точно на храбрата Недялка Шилева, с цел да го води незабавно в село Голямо Конаре и да не позволява никого до него.
След прокламиране на Съединението Недялка Шилева става национална учителка в родното Голямо Конаре и брачна половинка на Чардафон Велики. След това била учителка в учебното заведение „ Маразлията “ в Пловдив, а по-късно в учебно заведение „ Св. Седмочисленици “ в София. Руският император Александър II
I е изрично срещу Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво желание да се опълчват на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е отдаден в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „ Нека той да прави, каквото знае “. По същия метод реагира и капитан Фрайберг, пълководец на артилерията.
А вечерта на 6 септември в съветското консулство се провежда прием от съветските офицери за техните български сътрудници.
Шампанското се лее като вода, а подполковник
Чичагов дава инструкции на българските офицери къде да се съсредоточат войските против ответен удар от Турция.
Може би минимум известният към Съединението факт е, че в последна сметка България е принудена да направи дребен териториален компромис – връща Кърджали и региона Тъмръш в Родопите на Османската империя. В Народното събрание депутатите упрекват държавното управление в безволие и отстъпничество. Край на дебата поставя министър председателят Петко Каравелов със популярната си фраза: „ Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите! “.
Днес е признато да се приказва за необикновеното за българите единогласие по отношение на реализирането и приемането на Съединението. Но това надалеч не е по този начин. Министър-председателят Петко Каравелов в началото афишира самата концепция за съединяване за нелепост.
Не че е срещу. Но разсъждава не толкоз като политик,
компетентен съветската позиция по въпроса, а по-скоро като основен счетоводител. „ Не желая да добавям румелийския дълг към финансите на Княжеството! “ – е главният му претекст. Затова и съзаклятниците, в това число и княз Александър, го държат настрани от заверата. Така на 6 септември 1885 година Каравелов е сюрпризиран от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна навалица с крясъци:
„ Да живее Съединението! Да живее Каравелов! “.
Той незабавно схваща, че не може да върви против националната воля и прави присъщия за българските политици завой на 180 градуса, произнасяйки пламенна тирада, в която най-после взривява тълпата с думите: „ Тая година в Тракия, следващата година в Македония! “.
За разлика от него обаче патриархът на българската политика Драган Цанков остава несклоняем съперник на всичко, което не е в съгласие с Русия – и което може да укрепи властта на княз Александър Батенберг.
Дълбоко затвърден в всеобщото схващане на нашето общество е митът за обичайна българофобия измежду ръководещите английски кръгове. Но както е споделил лорд Палмерстън, няма безконечни врагове и другари, а единствено безконечни ползи. И в случай че през 70-те години на XIX век Лондон е защитавал гневно целостта на Османската империя, десетина години по-късно нещата се обръщат. Правителството на Нейно Величество Виктория схваща, че България не е „ Задунайская губерния “, а възкръснал народ, който в името на националните си идеали е подготвен да се опълчи против „ Освободителката “. Следователно, би трябвало да бъде подсилен.
Затова и един английски посланик се явява най-активният труженик на Съединението. Хенри Джонс, английски консул в Пловдив от 1883 до 1889 година, е типично по британски истинска персона. Според Симеон Радев „ след обед той бе постоянно пийнал, само че до пладне имаше невероятна дълбочина в концепциите и в тоя полуден на трезвеност той пишеше до държавното управление си рапорти, които са мостри на ясност и на документация… През всичкото време на румелийската рецесия той ободряваше националистите, повтаряйки им, че Русия е безсилна да им повреди и, че Турция няма да предприеме никаква военна интервенция “.
Източник: Стандарт
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ