Неизменният ход на Времето ни лишава от скъпи достояния на

Неизменният ход на Времето ни лишава от скъпи достояния на сърцето - и измежду тях в недалечно бъдеще - и от сакралното за сливенци дърво „ Стар бряст ”... По-скоро, сляло се с „ безконечното придвижване ”, то, като естествен и исторически феномен – еманация наизуст и просвета, поддържа съответно и се слива, съгласно мене, с Платоновото разбиране за Времето, като „ преносим облик на вечността ”... Възвишаващо се епохи на сливенска земя, опоетизирано от възторжените пера на районни и национални създатели, то достолепният собственик, е приютявало под ствола си и съпреживяло огромната национална тъга за синовете и насладата от Освобождението; гълчавата на деня и огорчението от делата на рушители, само че и очакванията на градителите за обновяване на живота...

Затова приглушено или по-шумно, не секват към този момент години публичният спор и диалозите на сливенци за ориста на този древен очевидец на разломни исторически събития и „ разделни времена ”. Дали съвременниците през днешния ден ще бъдат мъдри в своето решение за личната му орис?!, е реторичният въпрос и паника на съгражданите ни и управленците на Сливен. И грижата не се свежда само до намиране на най-оптималното решение за възстановяване на „ градската среда под часовника ”, т. е. в центъра на града, каквито са възжеланията и съмненията на някои. Всъщност, това също не е незначителен или за занемаряване проблем, защото „ обектът ” на полемиката се ситуира и населява пространство редом/сред старинните и знакови здания на града: тази на Общината, (с най-високата часовникова кула, 1936 г.), както и измежду красивите творения на къщите – част от архитектурното благосъстояние на Сливен, поместили през днешния ден в залите Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената изложба и други и създаващи художествената атмосфера, в която дълги години туптеше живо - посредством срещите на сливенци там, и сърцето на града - Старият бряст... Това е и отговорността за по-нататъшната съдба/следа от реликва, натоварена със свидни исторически конотации, чието съществуване ще продължава с въздействието си и в сегашното, и на следващия ден... Защото основателно „ Старият бряст ” може да бъде назван „ светилник от/на предишното и днешния ден ”. Никой не се съмнява в уникалността на естествения феномен да издържи живот в продължение на столетия; всички се прекланяме и пред стоицизма на този глух очевидец на живота в няколко „ столетия ”... И като наследници на предшественици и минало, не можем с лека ръка да вземем значимото историческо решение, за което ще ни съдят и потомците ни... А компликацията произлиза от събитието да се намерят съответните подходи съгласно същността му на феномен, синтезиращ многофункционални стойности: естествени дадености, история и памет. Затова смятам, че и самите дейности следва да бъдат поливалентни и точно - с използване на ответните подходи в тези точно изброени нагоре направления/характеристики и съгласно статута на дървото, (признато за предпазен вид), а във Времето - самобитен „ жив монумент на вечността ”...

Благодарейки на община Сливен за избирането ми като „ културен дипломат ” на града в състезанието „ Старият бряст ” - Европейско дърво, 2014 година ” дружно с други персони, както и пресъздавала го в романа си „ Кръстопъти и ветрове ”, показвам користолюбие към по-нататъшната му орис през днешния ден, по тази причина отвръщам и на решението на общината за повдигане/развитие на публичен спор по тематиката - за оферти на конкурсен принцип, както бе оповестено в обява преди време. Вижданията ми да се смятат като част от общата ни грижа да се намерят и осъществят на практика по-нататъшни съответни дейности по този въпрос с огромна социална значимост.

НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АВТОРСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ на акад. доктор Иванка Денева:

а/ предлагам процедурата по взимане и реализацията на решенията за бъдещата орис на Стария бряст да премине през следните стадии:

на I-ви стадий – избор от комисия на създателя с най-обоснованите, целесъобразни и на практика използвани подходи, техники и дейности във времето – на конкурсен принцип;

II-ри стадий - условно наименуван от мене „ консервационен стадий ”: обработка на част от дървото и запазването му за експониране в достоверен тип и на уместно място/зала;

III –ти стадий: творческо-изпълнителски интервал – времето на разработване на самата СКУЛПТУРА от гилдия експерти - създатели на плана й, както и на сътворяването - след подобаващ избор на главен метал, както и на покриващата примес.

б/ смятам, че ще бъде нецелесъобразно решението да се издяла статуя на глашатай от дървото с прогнила дървесина, незадоволителна освен като „ здрава част ” и количество, само че и обработвана/ ”бетонирана ” в друго време с не една и две „ укрепващи смеси ”. Несъмнено, тръбачът на революцията на кон е сливенски знак, само че той се отдалечава от „ образния облик на вековното дърво ”, който главно е издирван. Внушението на една издялана статуя от полуразрушените ствол/клони ще има същото влияние като самото дърво - през днешния ден: тя ще почернее под дъжда и снега, ще бъде още веднъж нетрайна и краткотрайна...

в/ по тази причина предлагам да се обработи художествено най-цялостната и непокътната част от дървото „ Старият бряст ”, която да се експонира в Регионалния исторически музей – Сливен, с подобаващ надпис на български и британски езици и с обширни данни за: типа му, годините на битие, присъединяване и свидетелството на историческите събития; принадлежността му към Магна силва булгарика, избирането му за „ Европейско дърво-2014 година ” и други негови „ биографични характерности ”. Така ще бъдат реализирани освен задачите и „ дирите на паметта ”, само че и тези на възпитанието на подрастващите в националните полезности, като посетителите ще виждат „ в натура ” изложената част от вековното дърво в истинския му аспект, цвят, неравност на кората и така нататък - при посещаване на туристически групи, осъществяване на „ уроци по родолюбие ” и история от учащи се и други форми. Целесъобразно е и предписание към учащите да подхванат движение/дейност по събиране и търсене на всички скъпи спомагателни сведения, източници и материали за историческото дърво, поддържащи жива пътеката на днешните генерации към светинята - за продължение на паметта за нея във времето, като образователните и културните институти провеждат от време на време и научни конференции и семинари за учени; за възпитаници и интересуващи се от сливенската история и минало, люде;

г/ предлагам да се разгласи народен конкурс сред творци-майстори на металопластика, за разработване на железна статуя (от „ корав метал ”) на САМОТО ДЪРВО не в действителни, само че в задоволително ВИСОКИ и представителни размери. Автентичното лъчение на творбата да бъде реализирано посредством работа по снимки (снимков материал) на Стария бряст от интервала на най-хубавия му аспект. Ако повърхността на творението се покрие с „ медна примес ” - от времето и окислителните процеси на естествените стихии (дъжд, сняг) скулптурата ще добие „ зелен цвят ”, който ще се слива органично с към този момент вкоренената трайна растителност към ствола на дървото. Така ще се сътвори ЕДИННО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на металното произведение и околната среда; ще се избегне основаване от прогнило дърво на краткотрайна статуя, както и черният й цвят; посредством „ твърдия метал ” НОВАТА СКУЛПТУРА ще има по-дълъг живот, а със силуета си ще припомня на сливенци и за действителното дърво, скъпо на сърцата...

Изразявам вяра горните, препоръчани в общественото пространство визии, систематизирани и съответни в поетапното си осъществяване, да бъдат потребни в разискването и решаването на казуса за по-нататъшното съществуване във времето на Стария бряст...