Историк разказа: Неграмотен човек с палец е подписвал смъртни присъди в Народния съд
Неграмотен човек с палеца си подписва смъртни присъди на десетки българи. Това е един от съдиите на Народния съд по време на социализма. За първи път следва да бъдат обяве всички хора, наказани от Народния съд. Пред него са изправи малко над 11 100 души. 2137 са смъртните присъди. Кои са жертвите на Народния съд?
Част от присъдите в действителност са почистване на сметки със съседите, само че би трябвало да отбележа, че ние сме още в самото начало на работата с документите от това време.
Това разяснява пред Нова тв историкът проф. Мартин Иванов.
Първо би трябвало да забележим кои са хората, които са били наказани, за какво и да ги публикуваме както онлайн, по този начин и на хартия. Това е по план, финансиран в края на предходната година, уточни той.
Човекът с палеца се е казвал Ефтим Пандурски и той съди 227 души в Благоевград. Издал е 99 смъртни присъди. Това е един от съставите с релативно невисок % на смъртните присъди, защото има сформира в Елин Пелин, където смъртните присъди са над 70% от всички присъди, издадени там. Така че следва да установим обстоятелствата. Народният съд е един епизод от оня интервал, който концентрира вниманието ни, тъй като е най-добре документиран. Това е гнет, к ойто потегля от 9 септември и продължава до края на 50 и началато на 60-те години, изясни историкът.
Не дребна част от съдените хора са служители на реда, жандармеристи и военни, които са също взели участие в разнообразни инквизиции и убийства преди 9 семептември. Така че част от съставите отмъщават. Друга част от съставите се стремят да се разправят с евентуалните политически съперници. Имаше не малко публицисти, шефове на учебни заведения, елементарни хора, учители, свещеници, кметски наместници. Има двама учители - Симеон и Надежда Дибдукин. Те са от брезнишко село. Мъжът е погубен през март 1944 година от партизани, слезли в селото. Жената дава показания в полицията кои са хората, които са го извлекли от вкъщи му и по-късно са го умъртвили. За това нейно безчинство година по-късно тя е наказана на година затвор и 20 000 лв. санкция. Има в действителност фрапантни случаи, които ще разкажем, тъй като персоналните истории на хората са ключът към разбирането. Трябва да имаме поради че когато става въпрос за 11 000 бълргари, минали през Народния съд със своите близки общият брой на хората, минали през гнет и принуждение, е може би към 8 - 10 % от популацията. Не става въпрос единствено за Народния съд, а за убийствата, за трудовите лагери, за разселванията, за другите форми на гнет и дискриминация, споделя професорът.
В подобен интервал от време, когато мътилката се подвига на повърхността, няма правила, тези съдилища са изключителни, даже Върховния съд се произнесе, че това не е натурален съд. Съдиите тогава не са имали нищо общо с правото - огромна част от тях са били общи служащи, земеделци, столари, учители. Хора, които не би трябвало да са част от правосъдния развой, уточни той.
При всички случаи на наказание, без значение от това каква е присъдата, има конфискация и астрономически санкции, които звучат шокиращо, което явно демонстрира опит за персонално обогатяване, уточни той.
Част от присъдите в действителност са почистване на сметки със съседите, само че би трябвало да отбележа, че ние сме още в самото начало на работата с документите от това време.
Това разяснява пред Нова тв историкът проф. Мартин Иванов.
Първо би трябвало да забележим кои са хората, които са били наказани, за какво и да ги публикуваме както онлайн, по този начин и на хартия. Това е по план, финансиран в края на предходната година, уточни той.
Човекът с палеца се е казвал Ефтим Пандурски и той съди 227 души в Благоевград. Издал е 99 смъртни присъди. Това е един от съставите с релативно невисок % на смъртните присъди, защото има сформира в Елин Пелин, където смъртните присъди са над 70% от всички присъди, издадени там. Така че следва да установим обстоятелствата. Народният съд е един епизод от оня интервал, който концентрира вниманието ни, тъй като е най-добре документиран. Това е гнет, к ойто потегля от 9 септември и продължава до края на 50 и началато на 60-те години, изясни историкът.
Не дребна част от съдените хора са служители на реда, жандармеристи и военни, които са също взели участие в разнообразни инквизиции и убийства преди 9 семептември. Така че част от съставите отмъщават. Друга част от съставите се стремят да се разправят с евентуалните политически съперници. Имаше не малко публицисти, шефове на учебни заведения, елементарни хора, учители, свещеници, кметски наместници. Има двама учители - Симеон и Надежда Дибдукин. Те са от брезнишко село. Мъжът е погубен през март 1944 година от партизани, слезли в селото. Жената дава показания в полицията кои са хората, които са го извлекли от вкъщи му и по-късно са го умъртвили. За това нейно безчинство година по-късно тя е наказана на година затвор и 20 000 лв. санкция. Има в действителност фрапантни случаи, които ще разкажем, тъй като персоналните истории на хората са ключът към разбирането. Трябва да имаме поради че когато става въпрос за 11 000 бълргари, минали през Народния съд със своите близки общият брой на хората, минали през гнет и принуждение, е може би към 8 - 10 % от популацията. Не става въпрос единствено за Народния съд, а за убийствата, за трудовите лагери, за разселванията, за другите форми на гнет и дискриминация, споделя професорът.
В подобен интервал от време, когато мътилката се подвига на повърхността, няма правила, тези съдилища са изключителни, даже Върховния съд се произнесе, че това не е натурален съд. Съдиите тогава не са имали нищо общо с правото - огромна част от тях са били общи служащи, земеделци, столари, учители. Хора, които не би трябвало да са част от правосъдния развой, уточни той.
При всички случаи на наказание, без значение от това каква е присъдата, има конфискация и астрономически санкции, които звучат шокиращо, което явно демонстрира опит за персонално обогатяване, уточни той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ