Рене Магрит - композитор на бомбета, ябълки и изгубени светове
Негово е може би най-известното изображение на лула. Това обаче не е лула, споделя той. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви описваме за художника сюрреалист Рене Магрит.
Рене Магрит
Художник, /1898 – 1967/
Произход : Белгия, междинна класа
Образование : художествени курсове, Академия за изящни изкуства в Брюксел
Интереси : модернизъм, футуризъм, кубизъм, сюрреализъм
Известни произведения : „ Предателството на облиците “ / “Това не е лула “/, „ Това не е ябълка “, „ Черна магия “, „ Империята на светлината “, „ Прозорливост “, „ Репродукциите неразрешени “ / “Портрет на Едуард Джеймс “/, „ Изнасилването “, „ Любовниците “, „ Синът човешки “
„ Това не е лула “ - знаете тази фамозна картина. Автор е белгиецът Рене Магрит, един от най-представителните художници на сюрреализма.
Оригиналното заглавие е „ Подлостта на облиците ”. Думите „ Това не е лула ” са изписани на платното, където лула е нарисувана „ като същинска ”. А творбата стряска публиката с контрапункта сред изображение и слово. Или сред това, което мозъкът вижда, и това, което схваща. На ръба на шизофренията, фенът си споделя – тоя вид нещо се подиграва. Как, по дяволите, да не е лула, като е лула. Е, макар всичко…
Критиците изясняват по какъв начин нещо може да не е това, което е - Магрит предизвика, споделят те, и ни кара да си спомним, че има тънка, само че непробиваема бариера сред изображението и действителността. Художникът го споделя по-човешки: „ Известната лула? Колко мощно ме укориха за нея. И въпреки всичко – можеш ли да натъпчеш тази лула? Не, това е просто облик, нали. Така че в случай че бях написал „ Това е лула ”, щях да излъжа! ”
Да, Магрит е постоянно подигравателен даже когато е сериозен, само че това е неговият метод да мисли. И не се интересува от предубеждения, а ги разрушава. Той е майстор-рисувач, елементарно рисува каквото желае, само че споделя – в случай че искаш да гледаш някакъв предмет, купи си фотоапарат. Така че намира различен метод, който, с изключение на популярен художник, го прави огромен стихотворец и мъдрец на изкуството.
Напрежението в картините му най-често идва от метода да слага дружно два или повече предмета, които не би трябвало да са дружно. В поезията това е метафора - а Магрит рисува метафори. И в тази ситуация текстът „ това не е лула ” не е текст, а облик на другия предмет, оня, който не би трябвало да е там, само че който ражда вълшебството.
В една картина Рене Магрит изобразява себе си като художник, погледнал своя модел – нормално яйце, а на платното пред него има съвсем приключена птица в полет. На друга картина той, в отегчителен черен костюм, се гледа в огледало. Зрителят би трябвало да види лицето му, само че не – вижда отново гърба, с бомбето и всичко останало. Сякаш огледалото е омагьосано да отразява противоположното на предстоящото. Или като че ли с дълга ръка държи сред себе си и художника друго огледало и отразява неговото отражение, не своето. Не мога да го опиша по-ясно, вижте сами „ Ясновидство ”.
Огледалото е знаков предмет в творчеството на Магрит, което има роля за развиване на метафората. Щях да кажа – за изясняване на смисъла, само че щеше да е неистина – картините му най-често остават тревожеща мистерия.
Друг настойчив предмет е мъжът в черен костюм и бомбе. Ябълката също е емблематична. Вероятно знаете картината „ Човешкият наследник ” - човек с бомбе, от периферията на което, като че ли закачена за нищото, виси клонка с четири листа и зелена ябълка, а тя съвсем изцяло скрива лицето.
В „ Любовниците ” пък мъж и жена се целуват, само че главите и на двамата са обгърнати в мек копринен плат, заметнат като шал. Платът е изрисуван точно, с всички гънки и игри на светлосенките. Но това не са качулки на обесници или маски на банкови обирджии, нямат дупки за очите и устата, а любовта на двамата очевидно не е игра или машинация – само че въпреки всичко те нито се виждат, нито се допират, хем са дружно тук, в действителността, хем всеки поотделно е оттатък - и в никакъв случай до дъно един с различен.
Идеята за тънката граница сред съществуване и несъществуване идва у Магрит от ранената му душeвност. Той е на 14, когато майка му се самоубива в реката. Малкият участва при изваждането на тялото и вижда по какъв начин копринената нощница, с която тя е излязла измежду нощ, е заметната и покрива главата ѝ.
Двойственото, двусмислено, шизофренично отношение на Магрит към света е втъкано в него изначално. Роден е през 1898 в Белгия, страна на два народа, две езика, две култури. Среща вдъхновението за изобразяване посред гробище – там вижда художник да рисува най-прекрасните цветове и градини. Първите работи на Магрит са импресионистични, само че като студент в Кралската академия в Брюксел среща кубизма и футуризма. От там до дадаизма е единствено крачка и той я прави - макар скучния си външен живот, вътрешно е бунтовник. През 1922 още претърпява болката от Първата международна война, само че я лекува с хрумвания и творчество, плюс човешка непосредственост.
Когато се среща с Жоржет Берже, Магрит е на 15, тя на 13. Те се изгубват в дебрите на войната, само че щом отново се намират, не се изпускат. Тя е огромната обич на Рене, която минава през същински налудничава история. В Англия Магрит залюбва фамозен модел и прескача постоянно до Лондон, само че не желае да нарани жена си и моли другар да ѝ прави компания. На собствен ред приятелят и Жоржет се залюбват, а защото и тя не желае да го нарани, като лъже, заговаря за бракоразвод. Кризата продължава години, само че любовта побеждава и двамата остават неразделни - до гибелта на Рене Магрит през 1967. А Пол Саймън написа ария за тази толкоз същинска и толкоз иронична обич.
Рене Магрит
Художник, /1898 – 1967/
Произход : Белгия, междинна класа
Образование : художествени курсове, Академия за изящни изкуства в Брюксел
Интереси : модернизъм, футуризъм, кубизъм, сюрреализъм
Известни произведения : „ Предателството на облиците “ / “Това не е лула “/, „ Това не е ябълка “, „ Черна магия “, „ Империята на светлината “, „ Прозорливост “, „ Репродукциите неразрешени “ / “Портрет на Едуард Джеймс “/, „ Изнасилването “, „ Любовниците “, „ Синът човешки “
„ Това не е лула “ - знаете тази фамозна картина. Автор е белгиецът Рене Магрит, един от най-представителните художници на сюрреализма.
Оригиналното заглавие е „ Подлостта на облиците ”. Думите „ Това не е лула ” са изписани на платното, където лула е нарисувана „ като същинска ”. А творбата стряска публиката с контрапункта сред изображение и слово. Или сред това, което мозъкът вижда, и това, което схваща. На ръба на шизофренията, фенът си споделя – тоя вид нещо се подиграва. Как, по дяволите, да не е лула, като е лула. Е, макар всичко…
Критиците изясняват по какъв начин нещо може да не е това, което е - Магрит предизвика, споделят те, и ни кара да си спомним, че има тънка, само че непробиваема бариера сред изображението и действителността. Художникът го споделя по-човешки: „ Известната лула? Колко мощно ме укориха за нея. И въпреки всичко – можеш ли да натъпчеш тази лула? Не, това е просто облик, нали. Така че в случай че бях написал „ Това е лула ”, щях да излъжа! ”
Да, Магрит е постоянно подигравателен даже когато е сериозен, само че това е неговият метод да мисли. И не се интересува от предубеждения, а ги разрушава. Той е майстор-рисувач, елементарно рисува каквото желае, само че споделя – в случай че искаш да гледаш някакъв предмет, купи си фотоапарат. Така че намира различен метод, който, с изключение на популярен художник, го прави огромен стихотворец и мъдрец на изкуството.
Напрежението в картините му най-често идва от метода да слага дружно два или повече предмета, които не би трябвало да са дружно. В поезията това е метафора - а Магрит рисува метафори. И в тази ситуация текстът „ това не е лула ” не е текст, а облик на другия предмет, оня, който не би трябвало да е там, само че който ражда вълшебството.
В една картина Рене Магрит изобразява себе си като художник, погледнал своя модел – нормално яйце, а на платното пред него има съвсем приключена птица в полет. На друга картина той, в отегчителен черен костюм, се гледа в огледало. Зрителят би трябвало да види лицето му, само че не – вижда отново гърба, с бомбето и всичко останало. Сякаш огледалото е омагьосано да отразява противоположното на предстоящото. Или като че ли с дълга ръка държи сред себе си и художника друго огледало и отразява неговото отражение, не своето. Не мога да го опиша по-ясно, вижте сами „ Ясновидство ”.
Огледалото е знаков предмет в творчеството на Магрит, което има роля за развиване на метафората. Щях да кажа – за изясняване на смисъла, само че щеше да е неистина – картините му най-често остават тревожеща мистерия.
Друг настойчив предмет е мъжът в черен костюм и бомбе. Ябълката също е емблематична. Вероятно знаете картината „ Човешкият наследник ” - човек с бомбе, от периферията на което, като че ли закачена за нищото, виси клонка с четири листа и зелена ябълка, а тя съвсем изцяло скрива лицето.
В „ Любовниците ” пък мъж и жена се целуват, само че главите и на двамата са обгърнати в мек копринен плат, заметнат като шал. Платът е изрисуван точно, с всички гънки и игри на светлосенките. Но това не са качулки на обесници или маски на банкови обирджии, нямат дупки за очите и устата, а любовта на двамата очевидно не е игра или машинация – само че въпреки всичко те нито се виждат, нито се допират, хем са дружно тук, в действителността, хем всеки поотделно е оттатък - и в никакъв случай до дъно един с различен.
Идеята за тънката граница сред съществуване и несъществуване идва у Магрит от ранената му душeвност. Той е на 14, когато майка му се самоубива в реката. Малкият участва при изваждането на тялото и вижда по какъв начин копринената нощница, с която тя е излязла измежду нощ, е заметната и покрива главата ѝ.
Двойственото, двусмислено, шизофренично отношение на Магрит към света е втъкано в него изначално. Роден е през 1898 в Белгия, страна на два народа, две езика, две култури. Среща вдъхновението за изобразяване посред гробище – там вижда художник да рисува най-прекрасните цветове и градини. Първите работи на Магрит са импресионистични, само че като студент в Кралската академия в Брюксел среща кубизма и футуризма. От там до дадаизма е единствено крачка и той я прави - макар скучния си външен живот, вътрешно е бунтовник. През 1922 още претърпява болката от Първата международна война, само че я лекува с хрумвания и творчество, плюс човешка непосредственост.
Когато се среща с Жоржет Берже, Магрит е на 15, тя на 13. Те се изгубват в дебрите на войната, само че щом отново се намират, не се изпускат. Тя е огромната обич на Рене, която минава през същински налудничава история. В Англия Магрит залюбва фамозен модел и прескача постоянно до Лондон, само че не желае да нарани жена си и моли другар да ѝ прави компания. На собствен ред приятелят и Жоржет се залюбват, а защото и тя не желае да го нарани, като лъже, заговаря за бракоразвод. Кризата продължава години, само че любовта побеждава и двамата остават неразделни - до гибелта на Рене Магрит през 1967. А Пол Саймън написа ария за тази толкоз същинска и толкоз иронична обич.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ