Убиха Най-Големия Български Шампион!
Неговият треньор в Карнобат и нравствен татко Иван Тотев го разказва като извънреден човек.
Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци.
" Наско ми беше като наследник. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на към 12 години, когато стартира да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с голямо предпочитание, а в това време беше доста непретенциозно и работливо дете. Но аз незабавно видях какви големи заложби има ", описа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен празник.
Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно учебно заведение „ Стефан Караджа “ в Хасково, връзката сред треньор и ученик не е прекратена и дребният Наско при всеки комфортен миг се връща в Карнобат, с цел да види и приказва с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия народен тим по битка, където още веднъж тренира под управлението на Тотев, а по-късно е взет и в мъжкия, написа дир.бг.
" Той беше огромен гений, само че и доста упорит. Беше се лишил от всичко единствено и единствено да реализира това, което си бе начертал. Борбен, почтен и честен - по този начин го помня ", споделя още треньорът.
23-годишният Наско влиза стремително в огромната битка през 1982 година, когато печели бронзов орден от Европейското състезание, а по-късно и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. типичен жанр. Следват още два сребърни медала от същите конгреси през 1983 година, а година по-късно Атанас Комшев става европейски първенец. Успява да дублира европейската купа през 1986 година, като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно състезание.
Безспорно обаче най-големият му триумф идва през 1988 година в Сеул, където сграбчва олимпийската купа. Тогава Комшев споделя пред публицистите:
" Радвам се освен на златния орден, само че и на това, че опровергах скептицизма на доста хора, които не имаха вяра в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се усещах като жертван..., тъй като у нас е най-къс пътя от " Осанна " до " Разпни го ". Аз трябваше да превъзмогвам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха срещу мен. Но в последна сметка задоволство за мен беше, че участвах в олимпийския тим на България ".
На Световните шампионати през 1989 и 1991 година Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, само че губи и двете си срещи. Така поставя завършек на спортната си кариера, като учи висше обучение в Националната спортна академия.
" След като Наско стана олимпийски първенец, желаеха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, тъй като беше почтен и те го убиха “, твърди Иван Тотев.
Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил мощно обезпокоен. Когато пристигнал да я види, Комшев й споделил, че не желае да стои повече в София и единствено чака да приключи образованието си, с цел да се върне в Карнобат и да тренира деца.
" Каза ми - лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не желая да заставам повече тук. Тогава групировките бяха мощни и тъй като Наско не е желал да им " играе по свирката ", му сложиха край. А беше извънредно момче - и физически, и душевен. Катастрофата не беше инцидентна, само че това не може да се потвърди ", добавя старата жена.
На 2 ноември 1994 година 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „ Сааб “, каран от негов другар - 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, претрупан с тухли.
Комшев е тежко ранен - с тежка черепно-мозъчна контузия, контузия на гръдния панер и голям брой фрактури. След две мозъчни интервенции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да пристигна в схващане.
През 1995 година във Велико Търново стартира делото против водача Слав Михалев за злополуката. Според експертизата и следствения опит сега на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил " Сааб ", каран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.
Бащата на Атанас Комшев е конституиран като цивилен просител и желае 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.
Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да заплати 300 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по цивилен иск на бащата на олимпийския първенец.
" 300 000 лв., които след деноминацията станаха 300 лв.. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, само че не сме и толкоз небогати, с цел да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско ", сподели пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев - Мария.
Димитров също счита, че злополуката не е била инцидентна.
" Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, тъй че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се потвърди. 23 години към този момент го няма ", добави Георги Димитров.
Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее гибелта на сина си и умрял няколко години по-късно.
Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци.
" Наско ми беше като наследник. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на към 12 години, когато стартира да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с голямо предпочитание, а в това време беше доста непретенциозно и работливо дете. Но аз незабавно видях какви големи заложби има ", описа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен празник.
Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно учебно заведение „ Стефан Караджа “ в Хасково, връзката сред треньор и ученик не е прекратена и дребният Наско при всеки комфортен миг се връща в Карнобат, с цел да види и приказва с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия народен тим по битка, където още веднъж тренира под управлението на Тотев, а по-късно е взет и в мъжкия, написа дир.бг.
" Той беше огромен гений, само че и доста упорит. Беше се лишил от всичко единствено и единствено да реализира това, което си бе начертал. Борбен, почтен и честен - по този начин го помня ", споделя още треньорът.
23-годишният Наско влиза стремително в огромната битка през 1982 година, когато печели бронзов орден от Европейското състезание, а по-късно и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. типичен жанр. Следват още два сребърни медала от същите конгреси през 1983 година, а година по-късно Атанас Комшев става европейски първенец. Успява да дублира европейската купа през 1986 година, като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно състезание.
Безспорно обаче най-големият му триумф идва през 1988 година в Сеул, където сграбчва олимпийската купа. Тогава Комшев споделя пред публицистите:
" Радвам се освен на златния орден, само че и на това, че опровергах скептицизма на доста хора, които не имаха вяра в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се усещах като жертван..., тъй като у нас е най-къс пътя от " Осанна " до " Разпни го ". Аз трябваше да превъзмогвам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха срещу мен. Но в последна сметка задоволство за мен беше, че участвах в олимпийския тим на България ".
На Световните шампионати през 1989 и 1991 година Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, само че губи и двете си срещи. Така поставя завършек на спортната си кариера, като учи висше обучение в Националната спортна академия.
" След като Наско стана олимпийски първенец, желаеха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, тъй като беше почтен и те го убиха “, твърди Иван Тотев.
Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил мощно обезпокоен. Когато пристигнал да я види, Комшев й споделил, че не желае да стои повече в София и единствено чака да приключи образованието си, с цел да се върне в Карнобат и да тренира деца.
" Каза ми - лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не желая да заставам повече тук. Тогава групировките бяха мощни и тъй като Наско не е желал да им " играе по свирката ", му сложиха край. А беше извънредно момче - и физически, и душевен. Катастрофата не беше инцидентна, само че това не може да се потвърди ", добавя старата жена.
На 2 ноември 1994 година 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „ Сааб “, каран от негов другар - 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, претрупан с тухли.
Комшев е тежко ранен - с тежка черепно-мозъчна контузия, контузия на гръдния панер и голям брой фрактури. След две мозъчни интервенции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да пристигна в схващане.
През 1995 година във Велико Търново стартира делото против водача Слав Михалев за злополуката. Според експертизата и следствения опит сега на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил " Сааб ", каран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.
Бащата на Атанас Комшев е конституиран като цивилен просител и желае 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.
Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да заплати 300 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по цивилен иск на бащата на олимпийския първенец.
" 300 000 лв., които след деноминацията станаха 300 лв.. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, само че не сме и толкоз небогати, с цел да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско ", сподели пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев - Мария.
Димитров също счита, че злополуката не е била инцидентна.
" Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, тъй че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се потвърди. 23 години към този момент го няма ", добави Георги Димитров.
Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее гибелта на сина си и умрял няколко години по-късно.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ