„Звяр в бяла престилка“: Делото срещу Льо Скуарнек разтърси Франц...
Неговите закононарушения – осъществявани в болнична среда, от време на време над деца под анестезия – са толкоз ужасяващи, че като че ли провокират публично отказване. Много от жертвите даже не са знаели, че са били нападнати, до момента в който не се появиха доказателствата.
Днес Жоел Льо Скуарнек, на 74 години, беше наказан на 20 години отнемане от независимост за едно от най-мащабните каузи за полово принуждение над деца във Франция. Съдът в западния департамент Морбиан го призна за отговорен в 111 изнасилвания и 189 полови похищения над 299 деца сред 1989 и 2014 година
Повечето от жертвите – съвсем поравно момчета и девойки – са били нападнати до момента в който са били под анестезия или занапред са се събуждали след интервенции в лечебни заведения в разнообразни елементи на страната. Две от жертвите са се самоубили преди делото да стигне до съд.
Прокуратурата назова Льо Скуарнек „ демон в бяла престилка “ и изиска оптималното наказване от 20 години затвор. Това е втората присъда за медика, който към този момент изтърпява 15-годишна присъда от 2020 година по друго дело – за обезчестяване и похищения над четири деца, в това число две негови племенници.
Въпросите, които остават мъчително отворени
Как е допустимо един доктор да прави сходни закононарушения десетилетия наред без да бъде спрян?
Защо полицията и институциите редовно са се проваляли в отбраната на най-уязвимите?
И за какво френското общество – и медии – реагират толкоз неенергично?
Може би мащабът на закононарушенията е прекомерно отблъскващ, с цел да бъде стихотворец. Може би детското принуждение се е „ нормализирало “ в груповото схващане, до момента в който казусът на Пелико – мъж, който дрогирал брачната половинка си и я предал на десетки насилници – шокира с нова форма на свирепост.
Жертвите на Льо Скуарнек обаче не се усещат просто засегнати – те се усещат забравени. Нито Народното събрание, нито държавното управление започнаха следствие на институционалните пропуски, довели до един от най-зловещите случаи в историята на Франция.
Ако френската страна не желае да одобри, че нейната система е разрешила на страшилище да се разхожда на независимост десетилетия, тогава контузията няма да е единствено за жертвите – тя ще е и за нацията като цяло.
Твърде доста от жертвите на Льо Скуарнек се усещат изоставени и забравени. А това – в случай че не друго – би трябвало да накара Франция да се спре и да намерения.
Днес Жоел Льо Скуарнек, на 74 години, беше наказан на 20 години отнемане от независимост за едно от най-мащабните каузи за полово принуждение над деца във Франция. Съдът в западния департамент Морбиан го призна за отговорен в 111 изнасилвания и 189 полови похищения над 299 деца сред 1989 и 2014 година
Повечето от жертвите – съвсем поравно момчета и девойки – са били нападнати до момента в който са били под анестезия или занапред са се събуждали след интервенции в лечебни заведения в разнообразни елементи на страната. Две от жертвите са се самоубили преди делото да стигне до съд.
Прокуратурата назова Льо Скуарнек „ демон в бяла престилка “ и изиска оптималното наказване от 20 години затвор. Това е втората присъда за медика, който към този момент изтърпява 15-годишна присъда от 2020 година по друго дело – за обезчестяване и похищения над четири деца, в това число две негови племенници.
Въпросите, които остават мъчително отворени
Как е допустимо един доктор да прави сходни закононарушения десетилетия наред без да бъде спрян?
Защо полицията и институциите редовно са се проваляли в отбраната на най-уязвимите?
И за какво френското общество – и медии – реагират толкоз неенергично?
Може би мащабът на закононарушенията е прекомерно отблъскващ, с цел да бъде стихотворец. Може би детското принуждение се е „ нормализирало “ в груповото схващане, до момента в който казусът на Пелико – мъж, който дрогирал брачната половинка си и я предал на десетки насилници – шокира с нова форма на свирепост.
Жертвите на Льо Скуарнек обаче не се усещат просто засегнати – те се усещат забравени. Нито Народното събрание, нито държавното управление започнаха следствие на институционалните пропуски, довели до един от най-зловещите случаи в историята на Франция.
Ако френската страна не желае да одобри, че нейната система е разрешила на страшилище да се разхожда на независимост десетилетия, тогава контузията няма да е единствено за жертвите – тя ще е и за нацията като цяло.
Твърде доста от жертвите на Льо Скуарнек се усещат изоставени и забравени. А това – в случай че не друго – би трябвало да накара Франция да се спре и да намерения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ