Приказка за неделя: Котката Олеле и Златната рибка
Него ден на Златната рибка й писна и тя се остави да я улови един инцидентен риболовец, който след това я продаде като аквариумна. Тя въобще не му загатна, че в случай че я пусне да си плува из реката на воля, ще му извърши съкровените стремежи и той ще бъде благополучен, както и тя на независимост. Просто й беше омръзнало да я хващат и пускат, а в това време тя да обезпечава пари за нов джип, екскурзии по екзотични направления, шестици в учебно заведение, тоалети, първокласни предмети и какво ли не. „ Да не съм им слугиня, мислеше си Златната рибка. Хванат ме и почнат да ме юркат за едно, за второ, за трето, вместо сами да се потрудят и пари да изкарат, и връзките си да изгладят, и да поспортуват поради фигурата си, пък и за здраве. Да се оправят без мен... ”
Та както загатнах, следващият щастливец, който я хвана на въдицата си, я продаде на фенове на водната флора и фауна. Те си я занесоха в един буркан вкъщи – да се радват децата им, изпълниха аквариума с чиста вода и водорасли, с цел да не й е тъжно за родните талази и подмоли, прибавиха храна. Най-сетне вълшебницата от толкоз приказки се видя на мира. Аха да заспи и видя, че в стаята има нещо прекомерно смущаващо.
- Олеле, това е котка, пропищя ужасено рибката. И в действителност имаше от какво да се опасява. Домашната фаворитка беше огромна, черна като нощта, настръхнала от възбуденост. Все отново сподели задоволително образование, като рече на рибката:
- Не олеле, това е котка, а това съм аз, котката Олеле. Драго ми е да се срещнем. Предполагам, ти си самата Златна рибка и можеш да изпълняваш всевъзможни стремежи. Дори и на котки, нали?
- Мога, но към този момент не ща. Омръзна ми да ме употребяват като ротативка или търкалка и все да желаят, да желаят, да желаят, като че ли не съм живо създание със свои грижи и наслади.
- Като ще си приказваме по този начин, и на мен ми е пристигнало до гуша да слушам „ Олеле, това е котка ”. Изляза да се осведомя какво става на улицата и хоп, някой изкрещи, че черна котка му пресякла път. Легна в кухнята, децата на стопаните почнат да ме дърпат за опашката, а майка им се кара, че й пречим, тъй като готви. Ама мен ме боли, нали? Съседите гледат куче и като ме подуши, първата му работа е да ме гони, до момента в който каталясам. Добре, че постоянно съумявам да се покатеря на някое дърво. Обаче отново е неприятно, тъй като кучето не стопира да лае и тогава, а в случай че ми се завие свят и падна, ще ме разкости. Е, по тази причина ли съм родена аз, котката Олеле, която съм толкоз умна, че мога да оказа помощ на всяка гадателка да прочете ориста на клиентите си в очите ми, вместо да търси кристалната си топка из шкафове и чекмеджета? Такава ли ще е ориста ми, откакто съм толкоз красива и гъвкава, че мога да изместя и Черната пантера в цирка? Научила съм всичките й номера и изобщо не съм хищна като нея. Така ли ще погинат музикалните ми гении? Ами канарчетата в кафеза, единствено като ме видят тези канарчета, млъкват, а аз без друго не мога да ги докопам, да им се порадвам от близко...
Като слушаше тези жални самопризнания, на Златната Рибка някак й домъчня за котката Олеле и не помни, че всичките родственици на черното страшилище обичат да си услаждат с риба. И я попита най-добронамерено какво би я направило по-щастлива и свободна, има ли си съкровено предпочитание. Макар че и сама можеше да се досети какво би желала мацката – да стане звезда. Признанието пристигна единствено след секунди, черната хубавица си сподели откровено: желала да влезе в шоу. Рибката намерения, намерения и отвърна: би се пробвала да направи нещо по въпроса, само че... за последно, зарекла се към този момент да не извършва щури прищявки. Котката пък попита за какво, като ще прави нещо за осъществяване на едно последно предпочитание, не вземе да се включи и тя в него, и двете да станат артзвезди. Поне няма да им е скучно, пък и ще се поддържат, когато под светлините на прожекторите противници стартират да им въртят интриги. А и в света надали има различен котко-рибешки тандем.
Златната рибка не беше напълно наясно по какъв начин се става звезда, та да си го пожелае, обаче Олеле имаше отговор и на този въпрос – най-лесно е, като влезеш в малкия екран. С познати може да се уреди, изключително като са шефове. Е, Златната рибка към този момент не си спомняше има ли познати риболовци в този отрасъл, беше ли им изпълнявала стремежи против свободата си. А и някак мъчно й се струваше – от реката хоп в тв приемника, по какъв начин трябваше да се държи на екран, щеше ли да впечатли публиката, да притегля нови фенове... Но концепцията на Олеле си струваше и водната магьосница изрече на разум най-силните си заклинания, с цел да сбъдне фантазията на котката, а и своята лична. Олеле улови смяната в настроението на събеседницата златоперка и се помъчи още да я окуражи:
- Ще видиш, че ще ни се получи чудесно. Какво единствено ми разправят Котарак в чизми, Котки от мюзикъл, Том гони Джери и някакви такива. Ами за рибите да ти подсещам ли – то китове, то акули...
Рибката внимателно замълча, тъй като въпреки и да идваше от неголяма река и да не беше обикаляла доста по света, напълно несъмнено знаеше, че китовете не са риби, нито рибите-чук се употребяват за железарски услуги. Просто реши да подходи по-прагматично и попита дали не би трябвало да репетират малко дружно, пък след това да се появят на екрана или да създадат клипчета за интернет. Олеле хареса този порядъчен метод и предложи незабавно да стартират работа, като потанцуват.
- Но по какъв начин да танцуваме – ти си отвън аквариума, аз съм в него и би трябвало да бъда във водата, с цел да пребивавам?
- Е, да, на мен не ми се мокрят по никакъв начин краката, а ти няма да издържиш на изсъхнало. Ще застана до аквариума от външната му страна, а ти – от вътрешната и ще упражняваме някакъв латино танц, доста са съвременни към този момент. Каквато си красива с тези перки и опашка, като в бална рокля с същински воали си. - Котката Олеле импровизираше самоуверено, само че почтено казано още първите стъпки на тангото потвърдиха, че сред рибката и нея се получава синхрон. В този миг канарчетата в кафеза внезапно пропяха, несъмнено от изненада, че Златната рибка се е помирила с Черния звяр и на фона на зеленикавите водорасли в аквариума всичко стартира да наподобява на невъобразим танц в ефирен екран. Трябва да се признае, скоро и те влязоха в такт с репетиращите, та ще рече човек – шоуто вървеше с цялостна мощ и ставаше все по-невероятно. Когато хлапетата се намъкнаха в стаята, с цел да се порадват на новата си облага в аквариума, единствено ахнаха – котка и рибка танцуват, канарчета цвърчат... И децата също се причислиха към тази забава, за благополучие, без да има счупено, въпреки че носело благополучие. Накрая изтощените шоу звезди стопираха да си отдъхнат, птичките прегракнаха, на малчуганите им се доспа. Но кой ще ти гледа приказки за лека нощ, когато в стаята се е състояло толкоз вълнуващо риалити. Уморената Олеле си разреши едно финално резюме към Златната рибка:
- Видя ли? И беше единствено подготовка. А какво друго можем ние дори не подозираме, тъй като още не сме си го помечтали.
Та както загатнах, следващият щастливец, който я хвана на въдицата си, я продаде на фенове на водната флора и фауна. Те си я занесоха в един буркан вкъщи – да се радват децата им, изпълниха аквариума с чиста вода и водорасли, с цел да не й е тъжно за родните талази и подмоли, прибавиха храна. Най-сетне вълшебницата от толкоз приказки се видя на мира. Аха да заспи и видя, че в стаята има нещо прекомерно смущаващо.
- Олеле, това е котка, пропищя ужасено рибката. И в действителност имаше от какво да се опасява. Домашната фаворитка беше огромна, черна като нощта, настръхнала от възбуденост. Все отново сподели задоволително образование, като рече на рибката:
- Не олеле, това е котка, а това съм аз, котката Олеле. Драго ми е да се срещнем. Предполагам, ти си самата Златна рибка и можеш да изпълняваш всевъзможни стремежи. Дори и на котки, нали?
- Мога, но към този момент не ща. Омръзна ми да ме употребяват като ротативка или търкалка и все да желаят, да желаят, да желаят, като че ли не съм живо създание със свои грижи и наслади.
- Като ще си приказваме по този начин, и на мен ми е пристигнало до гуша да слушам „ Олеле, това е котка ”. Изляза да се осведомя какво става на улицата и хоп, някой изкрещи, че черна котка му пресякла път. Легна в кухнята, децата на стопаните почнат да ме дърпат за опашката, а майка им се кара, че й пречим, тъй като готви. Ама мен ме боли, нали? Съседите гледат куче и като ме подуши, първата му работа е да ме гони, до момента в който каталясам. Добре, че постоянно съумявам да се покатеря на някое дърво. Обаче отново е неприятно, тъй като кучето не стопира да лае и тогава, а в случай че ми се завие свят и падна, ще ме разкости. Е, по тази причина ли съм родена аз, котката Олеле, която съм толкоз умна, че мога да оказа помощ на всяка гадателка да прочете ориста на клиентите си в очите ми, вместо да търси кристалната си топка из шкафове и чекмеджета? Такава ли ще е ориста ми, откакто съм толкоз красива и гъвкава, че мога да изместя и Черната пантера в цирка? Научила съм всичките й номера и изобщо не съм хищна като нея. Така ли ще погинат музикалните ми гении? Ами канарчетата в кафеза, единствено като ме видят тези канарчета, млъкват, а аз без друго не мога да ги докопам, да им се порадвам от близко...
Като слушаше тези жални самопризнания, на Златната Рибка някак й домъчня за котката Олеле и не помни, че всичките родственици на черното страшилище обичат да си услаждат с риба. И я попита най-добронамерено какво би я направило по-щастлива и свободна, има ли си съкровено предпочитание. Макар че и сама можеше да се досети какво би желала мацката – да стане звезда. Признанието пристигна единствено след секунди, черната хубавица си сподели откровено: желала да влезе в шоу. Рибката намерения, намерения и отвърна: би се пробвала да направи нещо по въпроса, само че... за последно, зарекла се към този момент да не извършва щури прищявки. Котката пък попита за какво, като ще прави нещо за осъществяване на едно последно предпочитание, не вземе да се включи и тя в него, и двете да станат артзвезди. Поне няма да им е скучно, пък и ще се поддържат, когато под светлините на прожекторите противници стартират да им въртят интриги. А и в света надали има различен котко-рибешки тандем.
Златната рибка не беше напълно наясно по какъв начин се става звезда, та да си го пожелае, обаче Олеле имаше отговор и на този въпрос – най-лесно е, като влезеш в малкия екран. С познати може да се уреди, изключително като са шефове. Е, Златната рибка към този момент не си спомняше има ли познати риболовци в този отрасъл, беше ли им изпълнявала стремежи против свободата си. А и някак мъчно й се струваше – от реката хоп в тв приемника, по какъв начин трябваше да се държи на екран, щеше ли да впечатли публиката, да притегля нови фенове... Но концепцията на Олеле си струваше и водната магьосница изрече на разум най-силните си заклинания, с цел да сбъдне фантазията на котката, а и своята лична. Олеле улови смяната в настроението на събеседницата златоперка и се помъчи още да я окуражи:
- Ще видиш, че ще ни се получи чудесно. Какво единствено ми разправят Котарак в чизми, Котки от мюзикъл, Том гони Джери и някакви такива. Ами за рибите да ти подсещам ли – то китове, то акули...
Рибката внимателно замълча, тъй като въпреки и да идваше от неголяма река и да не беше обикаляла доста по света, напълно несъмнено знаеше, че китовете не са риби, нито рибите-чук се употребяват за железарски услуги. Просто реши да подходи по-прагматично и попита дали не би трябвало да репетират малко дружно, пък след това да се появят на екрана или да създадат клипчета за интернет. Олеле хареса този порядъчен метод и предложи незабавно да стартират работа, като потанцуват.
- Но по какъв начин да танцуваме – ти си отвън аквариума, аз съм в него и би трябвало да бъда във водата, с цел да пребивавам?
- Е, да, на мен не ми се мокрят по никакъв начин краката, а ти няма да издържиш на изсъхнало. Ще застана до аквариума от външната му страна, а ти – от вътрешната и ще упражняваме някакъв латино танц, доста са съвременни към този момент. Каквато си красива с тези перки и опашка, като в бална рокля с същински воали си. - Котката Олеле импровизираше самоуверено, само че почтено казано още първите стъпки на тангото потвърдиха, че сред рибката и нея се получава синхрон. В този миг канарчетата в кафеза внезапно пропяха, несъмнено от изненада, че Златната рибка се е помирила с Черния звяр и на фона на зеленикавите водорасли в аквариума всичко стартира да наподобява на невъобразим танц в ефирен екран. Трябва да се признае, скоро и те влязоха в такт с репетиращите, та ще рече човек – шоуто вървеше с цялостна мощ и ставаше все по-невероятно. Когато хлапетата се намъкнаха в стаята, с цел да се порадват на новата си облага в аквариума, единствено ахнаха – котка и рибка танцуват, канарчета цвърчат... И децата също се причислиха към тази забава, за благополучие, без да има счупено, въпреки че носело благополучие. Накрая изтощените шоу звезди стопираха да си отдъхнат, птичките прегракнаха, на малчуганите им се доспа. Но кой ще ти гледа приказки за лека нощ, когато в стаята се е състояло толкоз вълнуващо риалити. Уморената Олеле си разреши едно финално резюме към Златната рибка:
- Видя ли? И беше единствено подготовка. А какво друго можем ние дори не подозираме, тъй като още не сме си го помечтали.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ