Време ли е за данък върху данните?
Нефтът на нашето време се споделя: данни
Те зареждат логаритмите, образуват пазарите, трансформират политиката и предвиждат бъдещето . Данните са това невидимо гориво, което движи,,,. Но за разлика от петрола – за който се заплаща концесия, екотакса и държавен налог – добивът на данни е освободен от съвсем всякакво облагане .
Защо?
Данните като суровина: най-експлоатираният запас без надзор
Да си представим следната картина: една платформа събира стотици терабайти поведенчески сигнали от милиони консуматори. Използва ги, с цел да образова ИИ, моделира човешко държание и ги продава в рекламни екосистеми с облаги, надхвърлящи Брутният вътрешен продукт на страни. А какво заплаща тя за достъпа до този „ запас “?
Нищо.
Ако нефтена компания би трябвало да заплаща за всеки барел, за какво софтуерните колоси не заплащат нищо за всеки гигабайт персонални данни?
Време ли е за „ налог върху добива на данни “?
Поставянето на подобен въпрос е не просто законодателен проблем – това е въпрос за икономическа правдивост в цифровата ера . Ако софтуерните компании печелят от данни, събирани от консуматори в дадена страна, редно ли е същата тази страна да не получава нито стотинка от това?
Данък върху добива на данни би имал за цел:
• да възвърне част от цената, която напуща територията на страната;
• да подтиква по-прозрачни бизнес практики;
• да върне надзор в ръцете на обществото.
Как въобще може да се мери сходен рандеман?
Тук идва най-голямото предизвикателство. За разлика от тоновете въглища или барелите с петрол, данните са невидими, разпръснати, криптирани и постоянно – трансгранични.
И въпреки всичко благоприятни условия има:
• API трафик и периодичност на поръчки – елементарно измерими.
• Обем на събрани персонални данни по категории (поведение, местонахождение, взаимодействия) – част от към този момент съществуващите GDPR регистри.
• Обем на AI training datasets, генерирани на база потребителска интензивност.
• Монетизация на данни от реклами, продажби, оптимизация и така нататък – отчетна и проследима.
Технически допустимо е, изключително в случай че се построи световна рамка . Данъчните институции просто би трябвало да догонят нововъведението.
Не става дума единствено за пари. Става дума за власт.
Най-големите софтуерни компании не просто боравят с данни – те ги трансформират във въздействие, регулации и даже културни действителности . Питаме ли се какъв брой коства това? Или кой го заплаща?
Облагането на добива на данни е освен финансов въпрос – това е либерален акт. С него обществото декларира:
„ Ние знаем, че цената идва о т нас. И желаеме обективен дял. “
Присъединете се към нашия
Скандална игра трансформира деца в дилъри на кокаин
