Недьо Жеков успява да се изгради като духовна личност през

Недьо Жеков съумява да се построи като духовна персона през Възраждането. През целия си живот има съвременни възгледи за образованието и собствен персонален принос към просветния ни живот. Той е човек, който още в тези години се е интересува от философия, богословие, история, естествени и обществени науки. Оглавява първото Богословско учебно заведение у нас в Петропавловския манастир.

Роден е в Лясковец към 1840 година Учил е в килийното учебно заведение при учителя Никола Келеша, който е възпитаник на Максим Райкович – просветник, държавник, участник в църковно-националното придвижване и освободителните битки. Ето какъв бил реда там във времето, когато учи Недьо Жеков.

При записването си в килийното учебно заведение всеки възпитаник занасял 20 пари. С тях се купували рогозки и постилки, с цел да сядат децата върху тях. Детето се придружавало от татко си или майка си. За образователната работа носели още една бяла книга, на която даскалът рисувал кръг под който изписвал: „ Кръсте Божий, помози “. А надолу писмеността – ази, буке, веди и т. н. За да не се скъса тази книга детето я носело върху една цепната пръчка, а да не я зацапа, имало една показалка пръчица. Тя била продупчена на единия край, навървена с бял конец или връв, а в случай че детето е на заможни родители – с ибришимен конец. Тази показалка висяла постоянно закачена на врата му и ученикът показвал с нея буквите без да пипа с пръсти.

След като децата изучели печатните букви, даскалът захващал да ги учи на сричане. В края на буквара имало отпечатани молебствия. Тях учениците започвали да учат посредством сричане, а след това наизуст.

Писането било по-трудно от четенето. Пишело се на „ шкедра “ (дъска), на която от двете страни има обтегната кожа, на която изписвали буквите с мастило, направено от сажди. Вместо с химикалка си служели с пуйчо или паче перо. След като изпишели цялата шкедра, изтривали я с мокро парцалче и започвали още веднъж.

Всяка събота учениците преговаряли всички уроци, които изучавали през седмицата. Преговарянето траело до вечернята в църква. От учебно заведение децата отивали в храма подредени по следния метод: първи вървели учещите Апостола, втори – псалтира, трети – наустницата, четвърти – буквара, най-после новопостъпилите в учебното заведение. Двама по двама се нареждали около стената в църквата. Когато дойдел ред да се чете молитва учителят извиквал „ Светий Боже “ или „ Сподоби Господи “. Определеният за нея възпитаник излизал от реда и я казвал наизуст.

В килийното учебно заведение боят бил част от възпитанието. В яда си един от учителите блъснал с сопа по босия крайник Недьо Жеков, вместо различен възпитаник. Счупил му костта. Поради това цялостен живот страдал от болки в крайници си. Но макар неприятната преживелица доста години от живота му минават като преподавател.

Жеков имал благозвучен глас и като възпитаник помагал на свещениците в черковните служби. Той бил ученолюбив и скоро отишъл в метоха на Рилския манастир в Горна Оряховица, където стоял, с цел да чете скъпи книги на Неофит Рилски. Едва навършил шестндесет го повикали за преподавател в село Долна Оряховица. Останал там две години със заплата от 700 гроша.

Тогава лясковчани го поканили за собствен преподавател в школото на махалата „ Св. Георги “ като му дали годишна заплата от 1800 гроша, скоро я вдигнали на 3 000. Въвел редица новости. По негова воля подредили чинове, въвел четенето и писането да стават по едно и също време. При четенето си служил с таблиците на Неофит Рилски, както и с буквара на опитния преподавател Тодор Хрулев. Писането ставало към този момент на пясъчници, а методата е буквена. Често го съветвал в работата самият Тодор Хрулев, възпитаник на Павлович в Свищов. Чрез него си е набавял книги и пособия, само че и по негово напътствие въвел в Лясковец Белланкастерската (взаимно-учителната) метода, както и взаимно-учтелните таблици на Неофит Рилски. След тригодишно даскалуване първенците на махалата „ Св. Атанасий “ го повикали в тяхното школо. Жеков събрал 70 момчета в учебното заведение и почнал да ги учи. Докато във взаимното учебно заведение при черквата „ Св. Георги “ образованието е смесено, за момчета и за девойки, в махалата „ Св. Атанас “ популацията се отказало да изпраща девойки в школото. Някои недоволствали за това, че на нови учители се дава по-голяма заплата, когато старите учители можело да служат с по-малка. Това наскърбило Недьо Жеков и той си тръгнал.

Скоро от Разград получил покана за преподавател. Той приел и останал там от април 1862 до 29 юни 1863 година В Разград също имал неприятности под въздействие на турците. Решава да отиде в чужбина, с цел да продължи образованието си. Избрал Сърбия, където от дълго време бил избягал татко му. Градинари го завели в Белград.

През есента на 1863 година постъпил в Белградското Православно Богословско учебно заведение. През 1867 година приключил с отличен триумф курса му. Същата година постъпил в Княжевско- Сръбската Велика Школа студент по философия. Завършил науките през 1870 година По време на следването си ръководел неотдавна учредено сдружение – Българска ученическа тайфа „ Добра вяра “, което слага на предварителна рецензия и критика всичко, което се печата в Сърбия за българския народ. Дружеството препоръчвало и давало потребни книги на българите там. Жеков имал писмовни връзки с наши учени, измежду тях и Марин Дринов.

Сътрудничи в сръбските и българските вестници, той е един от редакторите на вестник „ Въсток “. В сръбския вестник „ Световид “ през 1868 година отпечатва „ Космогонията на Моисея спрямо естествените науки “. През същата година разгласява и две брошури „ Кратки черти от животописанието на Теодосий Търновски и богомилската ерест в България “, както и „ Исторически обзор върху историята на Югославянските нации в политическо-федеративно отношение “.
Като студент Жеков е добър оратор, който даже приветства с спонтанна тирада самият княз Михаил Обренович. Очарован от думите му, князът го взел под свое застъпничество. Помогнал му финансово и го назначил за преводач в министерството на външните работи.
Жеков произнесъл и тирада в Русе при заминаването на дядо Антим, с цел да стане български екзарх. За това написа вестник „ Право “ през 1872 година
Сръбските професори на Жеков желаели да го задържат в Сърбия, с цел да бъде назначен за преподавател в Българската гимназия. Но въвеждането на българския език в учебното заведение не се случило и Жеков не получил обещаното място.

На 29 юни 1870 година преди да се яви на последните си изпити във Великата Школа, Жеков е поканен от жителите на Самоков за техен преподавател с годишна заплата от 9 000 гроша. Но той предпочел да се върне в родното си място, с цел да бъде преподавател там. В Лясковец съумява да сплоти трите учебни заведения с една стратегия и да ги постави под надзора на едно централно. Събрано е и учебно настоятелство, което да се грижи за заплатите на учителите.

Жеков се захванал да уреди основното учебно заведение. То е намерено в постройка при черквата „ Св. Атанас “ на 11 май 1871 година Постъпили възпитаници от прилежащи селища. Програмата му е усъвършенствана, а някои предмети се учат по-късно в българските гимназии. Като основен преподавател Жеков получил 30 000 гроша за три години, съгласно контракта подписан сред него и учебните настоятели от махалите „ Св. Атанас “, „ Св. Никола “ и „ Св. Васил “. Жеков напуснал заради интриги основани от локални първенци напролет на 1874 година

Тогава той подписва контракт с Търновския епархийски разбъркан съвет, с цел да открие ново Православно Богословско учебно заведение в Петропавловския манастир над Лясковец. Първата българска семинария отваря порти на 12 май 1874 година Училището, пансионът и църковният храм са украсени празнично с цветя. Пристига свещеник Климент Браницки (Васил Друмев), митрополит Търновски, който служи тържествена литургия и молебен. Жеков става първия ректор. По време на тържеството приказва за смисъла на духовното учебно заведение за всички българи. Той знаел съвсем цялата Библия наизуст, цитирал текстове от светото писание.

Заедно с другите учители привлекли възпитаници от цяла България и го издигнали на висота. Училището е в два курса – общообразователен и богословски. Подготвя положителни свещеници и учители в духа на Светата православна черква.

Недьо Жеков приказвал и при първата аудиенция на Иларион Макариополски в Богословското учебно заведение в Лясковец, който го посетил като Търновски епископ. Думите на Жеков били толкоз мощни, че до момента в който държал словото си доста хора плачели, а турците слушали с изненада и учудване. Той е отпред на богословското учебно заведение у нас до края на Руско-турската война, когато неговото място заема Климент Браницки.

За известно време Жеков е заемал службата Дряновски и Тревненски шеф.

След Освобождението е областен учебен контрольор на Видин и Лом. Той е и депутат. Години е първокачествен преподавател в Търновската гимназия и Самоковската духовна семинария. Преди гибелта си имал планове да издава списание „ Търновски хроники “, само че си отива от живота.

Умира на 22 октомври 1907 година и е заровен в гробищата на черквата „ Св. Атанас “ в Лясковец, а по-късно костите му са преместени в Петропавловския манастир. Оставя богата библиотека, както и свои преводи, които не са отпечатани. Синът му Александър е прочут литератор и създател на исторически книги.