Филип Димитров: Вредата от комунизма не подлежи на съмнение
Недостойно е да се приказва за политически напън по проблема с двойното поданство на Кирил Петков. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности. Обърнахме посоката на България и направихме допустимо за нея да се мисли като западна страна. Вредата от комунизма не предстои на подозрение.
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел.
Това сподели в изявление за БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.).
На 8 ноември 2021 година се навършват 30 години от съставянето на първото демократично държавно управление на България, на което той бе министър-председател. Ето и част от изявлението с него, представено от burgas24.bg:
- Защо в България толкоз мъчно се вършат промени?
- Това на никое място не е елементарно. Българският принос е най-вече в това, че когато установяваме недъзи, ние не гледаме на тях като на аномалии, а ги разгласяваме за принцип (демек: " Всичко ни е такова " ).
Ако има корупция, то всичко е корупция, затова ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: " Давайте да почваме изначало “. Най-гласовитите обаче концепция си нямат от кое място да стартират, вършат нещо сякаш впечатляващо и след това се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, страните са жилаво нещо и претърпяват сходни ентусиазми.
- Тази година се навършват 30 години от сформирането на първото демократично държавно управление, на което Вие бяхте министър-председател. Кое е най-голямото достижение на вашето ръководство?
- Обърнахме посоката на България. Направихме допустимо да се мисли за нея като бъдеща западна страна. И тя стана такава. Разбира се, с помощта на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да сложи началото.
- Когато дойдохте на власт беше доста известна фразата " с малко, само че вечно “. Нямате ли чувството, че в действителност комунизмът и неговите наследници се оказаха спечелилите вечно?
- Това беше една от обичаните нелепости, каквито се измислят и до през днешния ден и съм удовлетворен, че в никакъв случай не съм я изговарял. Подобни нелепости заливат медиите в този момент.
Комунизмът като система си отиде. Комунистическото мислене обаче надалеч не е привилегия на ничии наследници. Чувате го всеки ден да кънти от телевизионния екран. Да не приказваме за Facebook. И освен в България.
- За една народна власт е значимо кого избират хората. Политиците упрекват гласоподавателите, само че не са ли проблем точно политиците с тази примитивна, вулгарна и нападателна изразителност, която употребяват?
- Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Ние сваляхме комунизма – режим, международно приет за незаконен и не говорехме с толкоз завист, колкото се бълва в този момент против съперника.
Няма никакъв различен аршин за политически триумф, с изключение на избора на хората. И най-много изборът още веднъж. Избирателят може да е непризнателен и това е в реда на нещата. Затова след войната не преизбраха Чърчил. Но в случай че те преизбере, значи ти има вяра.
- 9 септември 1944 година ли е в основата на разпада на българското общество, на който сме очевидци през днешния ден?
- Трудно ми е да кажа. Вредата от комунизма не предстои на подозрение. Факт е, че и в другите някогашни комунистически страни и през днешния ден споделят сходни на нашите проблеми – и в мисленето, и в делата.
От друга страна, в случай че четете, да вземем за пример, Бердяев ще срещнете същото неуместно отношение към личната страна, която хем била най-прекрасната, само че всичко в нея е непоносимо, народът ѝ хем бил най-великият, хем всички лица в него са маскари и недостойни.
Това го чуваме всеки ден. С чисто българската добавка, че всичко ни е наобратно, не сме като европейците, че не сме за Европа. От което естествено някой евразиец предостатъчно потрива ръце.
- Решението Ви по проблема с поданството на Кирил Петков политически стимулирано ли е? Оказван ли Ви е политически напън при вземането на това решение?
- Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна.
За почтения човек поданството основава и морални отговорности. Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските.
Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна.
Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт. Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност.
- Какви ще са последствията от решението на Конституционния съд по проблема " Петков "?
- В България има разделяне на управляващите. Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали.
Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи.
- Какви ще са последствията за нашето общество от неуважението към институциите, което следим сега?
- Ние ги виждаме в несъответстващото отношение към пандемията. Злобата ражда съмнение, недоверието – съмнение, съмнението – предпочитание да се живее на инат.
- Каква съгласно Вас може да бъде идеята/целта към, която можем да се обединим като общество? Въобще допустимо ли е сходно обединяване към такава концепция или в действителност " Съединението прави силата " не важи за нас като нация?
- Нямаме потребност от подправена изразителност. Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни.
Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел.
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел.
Това сподели в изявление за БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.).
На 8 ноември 2021 година се навършват 30 години от съставянето на първото демократично държавно управление на България, на което той бе министър-председател. Ето и част от изявлението с него, представено от burgas24.bg:
- Защо в България толкоз мъчно се вършат промени?
- Това на никое място не е елементарно. Българският принос е най-вече в това, че когато установяваме недъзи, ние не гледаме на тях като на аномалии, а ги разгласяваме за принцип (демек: " Всичко ни е такова " ).
Ако има корупция, то всичко е корупция, затова ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: " Давайте да почваме изначало “. Най-гласовитите обаче концепция си нямат от кое място да стартират, вършат нещо сякаш впечатляващо и след това се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, страните са жилаво нещо и претърпяват сходни ентусиазми.
- Тази година се навършват 30 години от сформирането на първото демократично държавно управление, на което Вие бяхте министър-председател. Кое е най-голямото достижение на вашето ръководство?
- Обърнахме посоката на България. Направихме допустимо да се мисли за нея като бъдеща западна страна. И тя стана такава. Разбира се, с помощта на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да сложи началото.
- Когато дойдохте на власт беше доста известна фразата " с малко, само че вечно “. Нямате ли чувството, че в действителност комунизмът и неговите наследници се оказаха спечелилите вечно?
- Това беше една от обичаните нелепости, каквито се измислят и до през днешния ден и съм удовлетворен, че в никакъв случай не съм я изговарял. Подобни нелепости заливат медиите в този момент.
Комунизмът като система си отиде. Комунистическото мислене обаче надалеч не е привилегия на ничии наследници. Чувате го всеки ден да кънти от телевизионния екран. Да не приказваме за Facebook. И освен в България.
- За една народна власт е значимо кого избират хората. Политиците упрекват гласоподавателите, само че не са ли проблем точно политиците с тази примитивна, вулгарна и нападателна изразителност, която употребяват?
- Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Ние сваляхме комунизма – режим, международно приет за незаконен и не говорехме с толкоз завист, колкото се бълва в този момент против съперника.
Няма никакъв различен аршин за политически триумф, с изключение на избора на хората. И най-много изборът още веднъж. Избирателят може да е непризнателен и това е в реда на нещата. Затова след войната не преизбраха Чърчил. Но в случай че те преизбере, значи ти има вяра.
- 9 септември 1944 година ли е в основата на разпада на българското общество, на който сме очевидци през днешния ден?
- Трудно ми е да кажа. Вредата от комунизма не предстои на подозрение. Факт е, че и в другите някогашни комунистически страни и през днешния ден споделят сходни на нашите проблеми – и в мисленето, и в делата.
От друга страна, в случай че четете, да вземем за пример, Бердяев ще срещнете същото неуместно отношение към личната страна, която хем била най-прекрасната, само че всичко в нея е непоносимо, народът ѝ хем бил най-великият, хем всички лица в него са маскари и недостойни.
Това го чуваме всеки ден. С чисто българската добавка, че всичко ни е наобратно, не сме като европейците, че не сме за Европа. От което естествено някой евразиец предостатъчно потрива ръце.
- Решението Ви по проблема с поданството на Кирил Петков политически стимулирано ли е? Оказван ли Ви е политически напън при вземането на това решение?
- Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна.
За почтения човек поданството основава и морални отговорности. Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските.
Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна.
Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт. Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност.
- Какви ще са последствията от решението на Конституционния съд по проблема " Петков "?
- В България има разделяне на управляващите. Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали.
Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи.
- Какви ще са последствията за нашето общество от неуважението към институциите, което следим сега?
- Ние ги виждаме в несъответстващото отношение към пандемията. Злобата ражда съмнение, недоверието – съмнение, съмнението – предпочитание да се живее на инат.
- Каква съгласно Вас може да бъде идеята/целта към, която можем да се обединим като общество? Въобще допустимо ли е сходно обединяване към такава концепция или в действителност " Съединението прави силата " не важи за нас като нация?
- Нямаме потребност от подправена изразителност. Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни.
Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ