Филип Димитров: Атакуващите Конституционния съд мислят за келепир
" Недостойно е да се приказва за политически напън по проблема с двойното поданство на Кирил Петков. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр - какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности. " Така конституционният арбитър Филип Димитров разяснява решението на съда по проблема с поданството на Кирил Петков в изявление за БГНЕС.
С съвсем цялостно единогласие разгласи за противоконституционен президентския декрет за назначението на Кирил Петков за длъжностен министър на стопанската система. Причината е, че към датата на назначението му - 10 май, той е имал канадско поданство. Българската конституция категорично постановява, че депутатите и министрите би трябвало да имат единствено българско поданство.
Филип Димитров е първият настоящ парламентарен арбитър, който разяснява постановеното решение. Той беше министър председател на България на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили в най-новата ни история от 8 ноември 1991 до 31 декември 1992 година
В момента Кирил Петков е водач на групировката " Продължаваме промяната ", която взе участие в конкуренцията за парламентарните избори на 14 ноември.
На въпрос дали решението на Конституционен съд по проблема с поданството на Кирил Петков е политически стимулирано и оказван ли е политически напън при вземането на това решение Филип Димитров дава отговор по този начин:
" Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите.
По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр - какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности.
Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските.
Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна. Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт.
Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност “.
Попитан какви ще са последствията от решението на Конституционния съд по проблема " Петков " Филип Димитров припомня, че в България има разделяне на управляващите.
" Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали. Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи “, споделя Филип Димитров.
Попитан какви ще са последствията за обществото от неуважението към институциите, което следим сега, Филип Димитров дава отговор, че това се вижда в несъответстващото отношение към пандемията.
" Злобата ражда съмнение, недоверието - съмнение, съмнението - предпочитание да се живее на инат ", споделя Филип Димитров.
Според него в този момент няма потребност от подправена изразителност.
" Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и както е в тази ситуация с пандемията и гибел ", споделя конституционният арбитър.
С съвсем цялостно единогласие разгласи за противоконституционен президентския декрет за назначението на Кирил Петков за длъжностен министър на стопанската система. Причината е, че към датата на назначението му - 10 май, той е имал канадско поданство. Българската конституция категорично постановява, че депутатите и министрите би трябвало да имат единствено българско поданство.
Филип Димитров е първият настоящ парламентарен арбитър, който разяснява постановеното решение. Той беше министър председател на България на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили в най-новата ни история от 8 ноември 1991 до 31 декември 1992 година
В момента Кирил Петков е водач на групировката " Продължаваме промяната ", която взе участие в конкуренцията за парламентарните избори на 14 ноември.
На въпрос дали решението на Конституционен съд по проблема с поданството на Кирил Петков е политически стимулирано и оказван ли е политически напън при вземането на това решение Филип Димитров дава отговор по този начин:
" Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите.
По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр - какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности.
Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските.
Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна. Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт.
Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност “.
Попитан какви ще са последствията от решението на Конституционния съд по проблема " Петков " Филип Димитров припомня, че в България има разделяне на управляващите.
" Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали. Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи “, споделя Филип Димитров.
Попитан какви ще са последствията за обществото от неуважението към институциите, което следим сега, Филип Димитров дава отговор, че това се вижда в несъответстващото отношение към пандемията.
" Злобата ражда съмнение, недоверието - съмнение, съмнението - предпочитание да се живее на инат ", споделя Филип Димитров.
Според него в този момент няма потребност от подправена изразителност.
" Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и както е в тази ситуация с пандемията и гибел ", споделя конституционният арбитър.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ