Недостигът на лекарства у нас не се дължи на липса

Недостигът на медикаменти у нас не се дължи на липса на импорт, а на неналичието на ефикасен надзор върху износа. В България се внасят количества лекарства, които да дават отговор на търсенето и съгласно опциите на производителите, само че част от тях напущат страната поради отсъстващ 100% мониторинг – механизъм, който да подсигурява, че един път импортирано за потребностите на българските пациенти, едно лекарство няма да бъде изнесено.

Това считат от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, в който членуват притежатели на фамилни аптеки от цялата страна. Те акцентират, че това е европейски проблем, само че в България към момента липсва законодателна рамка, която да го адресира дейно.

Въпреки сигналите за дефицит на избрани групи медикаменти, представители на аптечния бранш твърдят, че в България се внасят нужните количества медикаменти, които отговорят на търсенето и предлагането – единствено една от дистрибуторските компании в страната е внесла над 101 милиона опаковки медикаменти през 2024 година, което е близо 16,5 опаковки за всеки българин.

От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите повече сигнализират, че казусът се корени в Закона за медикаментите и в неналичието на работещ механизъм за задържане на ефикасните лечения на българския пазар. Те разясняват и обстоятелството, че в Европейски Съюз и по-специално в основания през януари 2024 година Алианс за сериозно значимите медикаменти, са въведени ограничения за решение на казуса.

ИКМФ подчертаха, че има оповестена на страницата на ЕМА тактика - " Европейски организации по медикаментите - мрежова тактика до 2025 година. Защита на публичното здраве във време на бързи промени “, където се проучват провокациите пред веригата за доставки и тя би трябвало се имплементира в нашето законодателство.

" Има доста комплицирани аргументи, заради които Европейски Съюз е изправен пред дефицит на медикаменти през последните години. Предизвикателствата пораждат по фармацевтичната верига, от индустриални проблеми, от ценови разлики, до уязвимости в доставките на основни съставки. Проучване сподели, че над 50% от докладваните неналичия са породени от индустриални проблеми, в това число дефицит на дейни субстанции. Глобалната конкуренция за запаси и концентрацията на произвеждане в няколко страни също способстват за казуса. У нас обаче импортираните медикаменти се оферират отвън страната, а това е голям проблем, тъй като се внасят количества, които да задоволят търсенето в България, а не в Европейски Съюз ", разясняват от комитета.

Според ИКМФ отбраната на публичното здраве зависи от непрекъснатото подсилване на сигурността на веригата за доставки, както с цел да се подсигурява съществуването и непрекъснатостта на доставките на висококачествените лекарствени артикули, които жителите чакат, по този начин и с цел да се разреши навлизането на нови артикули и технологии, като в същото време се подсигурява, че тяхното произвеждане и дистрибуция се прави и управлява по подобаващ метод.

" Най-важният извод е, че би трябвало да се промени законодателната рамка, тъй че един път регистрирани медикаменти, да не изчезват от пазара. Целта е да задържим ефикасните лечения в България и да подсигуряваме дружно с производители и ИАЛ, че импортираните количества остават в България, а не се изнасят! ", съобщи Аделина Любенова, ръководител на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, притежатели на аптеки.

Една от главните аргументи за отдръпване на лекарства е ценообразуването – заради така наречен " двойно рефериране “ цените на медикаментите в България стават толкоз ниски, че производителите отхвърлят да продават. В същото време, когато същите лекарства не са включени в Наредба 10 или Позитивния лист, те се заплащат на в пъти по-високи цени посредством прехвърляния от Министерството на здравеопазването към НЗОК.

" Едно лекарство, което действително коства 2000 лв., от време на време се заплаща неведнъж по-скъпо посредством директни прехвърляния. Тези големи суми не се управляват задоволително и няма изясненост кои компании получават средствата. Необходимо е следствие. “, разяснява Пламен Таушанов, ръководител на Българската асоциация за протекция на пациентите.

Според него е налице сериозен проблем с прозрачността на финансирането, изключително при лечения за деца. През последните години, прехвърлянията на Министерство на здравеопазването са се нараснали от 10-20 млн. лева до над 80 млн. лева, а броят на децата, лекувани в чужбина, е намалял фрапантно.

Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, също удостовери, че над 380 медикаменти липсват от пазара, като акцентира, че има аналози.

" Има какво да се направи във връзка с системата за следене на медикаментите и износа. Без 100% мониторинг на износа, няма по какъв начин да се предотвратят дефицит и успореден експорт към по-скъпи пазари “, означи Костов.

ИКМФ упорства за: Законодателна смяна, гарантираща задържане на импортираните медикаменти за българските граждани; Промяна на механизма за ценообразуване, тъй че да не отблъсква производителите; 100% мониторинг, а не 65%; Повече бистрота в прехвърлянията сред институциите и обезпечаването на скъпоструващи терапии; Подкрепа за устойчивото развиване на аптечната мрежа и отбрана на пациентския интерес.