Недостига значителна сума да поддръжката на обсерваторията в Рожен
Недостига забележителна сума да поддръжката на обсерваторията в Рожен. За да може да работи дейно на астромическата обсерватория са нужни към 1 млн. лв. на година, а получаваме към 350 хиляди лв.. Това сподели шефът на Национална астрономическа обсерватория в Рожен доктор Никола Петров в изявление за Агенция „ Фокус “.
По думите му всеки елементарен икономист знае, че за всяко едно оборудване, което работи и се чака резултат от него, би трябвало бюджет с най-малко сред 10 и 15% от вложените средства за неговото изграждане.
" Така че в случай че обсерваторията като към момента една от най-големите еднократни вложения на Българска академия на науките в началото е коствала 10 млн. лв., това значи, че най-малко 1 млн. лв. са нужни годишно, с цел да бъде тя поддържана, обновявана и реновирана и да бъде на равнището, на което се чака да е във времето. И това е единствено за нейните усъвършенствания към работата. Това обаче, несъмнено, не се случва. Годишният бюджет на Института по астрономия е от порядъка на 1,2 млн. лв., като главните средства от него – над 60%, са за заплати. И по този начин издръжката на обсерваторията за година – това значи ток, вода, електричество и поддръжка на телескопите, са от порядъка на 350 хиляди лв.. Но нуждата е едно, а действителността – друго ", разяснява той.
Д-р Петров изясни, че тази година е получено увещание за това, че към този момент ще бъде финансирана европейска пътна карта по стратегия " Хоризонт 2020 " за възобновяване на към този момент построени научни инфраструктури, тъй че те да доближат конкурентното равнище на Западна Европа. „ Ние участваме в този план и с решение на Народното събрание финансирането е признато още през 2011 година, само че до момента нямаше обезпечени средства. Възможно е още декември месец консорциумът да получи първото си финансиране “, сподели той и посочи, че с изключение на Института по астрономия и Националната астрономическа обсерватория, в плана вземат участие още катедра „ Астрономия “ на Софийския университет и катедра „ Астрономия “ на Шуменския университет.
По думите му всеки елементарен икономист знае, че за всяко едно оборудване, което работи и се чака резултат от него, би трябвало бюджет с най-малко сред 10 и 15% от вложените средства за неговото изграждане.
" Така че в случай че обсерваторията като към момента една от най-големите еднократни вложения на Българска академия на науките в началото е коствала 10 млн. лв., това значи, че най-малко 1 млн. лв. са нужни годишно, с цел да бъде тя поддържана, обновявана и реновирана и да бъде на равнището, на което се чака да е във времето. И това е единствено за нейните усъвършенствания към работата. Това обаче, несъмнено, не се случва. Годишният бюджет на Института по астрономия е от порядъка на 1,2 млн. лв., като главните средства от него – над 60%, са за заплати. И по този начин издръжката на обсерваторията за година – това значи ток, вода, електричество и поддръжка на телескопите, са от порядъка на 350 хиляди лв.. Но нуждата е едно, а действителността – друго ", разяснява той.
Д-р Петров изясни, че тази година е получено увещание за това, че към този момент ще бъде финансирана европейска пътна карта по стратегия " Хоризонт 2020 " за възобновяване на към този момент построени научни инфраструктури, тъй че те да доближат конкурентното равнище на Западна Европа. „ Ние участваме в този план и с решение на Народното събрание финансирането е признато още през 2011 година, само че до момента нямаше обезпечени средства. Възможно е още декември месец консорциумът да получи първото си финансиране “, сподели той и посочи, че с изключение на Института по астрономия и Националната астрономическа обсерватория, в плана вземат участие още катедра „ Астрономия “ на Софийския университет и катедра „ Астрономия “ на Шуменския университет.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ