Недостиг на доброволци и храни от първа необходимост в кризисните

Недостиг на доброволци и храни от първа нужда в спешните центрове в по-големите градове у нас – за това алармират наши фенове.

Най-големият бежански център в София няма да работи за Великден, защото доброволците досега са работили непрекъснато.

„ Ситуацията в този момент е много друга от началото на март, когато имахме повече доброволци в сравнение с майки с деца. Опитваме се да владеем обстановката “, сподели Мария Рангелова.

Центърът пуска настоящи описи с какво е належащо на центъра. „ Храната и всевъзможен тип персонално и спално долни дрехи свършват бързо. В дълготраен проект би трябвало да дадем опция на тези хора да работят “, споделя Рангелова.

На „ Дуранкулак” през тази седмица е относително умерено. Не по този начин беше обаче през предходните, когато през граничния пункт прекосяваха с изключение на леки коли с бежанци и по 20-тина рейса с хора, бягащи от войната.

Катя идва у нас, оставяйки войната зад тила си, а през днешния ден е част от дороволческия екип на БЧК. „ Когато дойдох тук, на първо място се боях, че аз няма да има с какво да се занимавам. В живота си съм привикнала да работя и да бъда потребна на обществото”, споделя тя.



На този стадий има и задоволителни храни, питиета, както за възрастните, по този начин и за бебетата и всичко това е с помощта на доброволци от разрични сдружения. „ Започнахме с персонални средства, другари и съидейници, които са положителни хора събрахме пари първоначално, обаче свършиха. После започнахме да молим бизнеса, който обслужваме и служебно по някакъв метод, хората откликват”, споделя доброволецът Георги Иванов.

„ Днес към този момент можем да кажем, че сме основали органазиця, която може да поеме сред 25 и 30 рейса дневно с обслужуване с доброволци, които непрекъснато работят”, изяснява доктор Артюн Еринозов, който е шеф на БЧК Добрич.



В тези моменти на помощ на доброволците от Червения кръст идват други - този път от групата „ Шабла помага”. От Червения кръст имат квалифициран график и до края на май, тъй че пунктът да работи денонщно.

В Украинския дом във Варна, където се събират филантропични помощи за бежанците в града, признават, че с проточването на рецесията потокът от донори понижава. „ Все отново има хора, които носят. Това са български народ, български хора, които идват всеки ден при нас, носят по нещо”, споделя Евгения Волкова.

В момента най-вече имат потребност от храни, облекла и консумативи за бебета и деца. „ Памперси, пюрета, каши, детски сокчета. Все отново хората, които са настанени в хотелите, имат изхранване три пъти дневно, а пък децата, изключително дребните, за тях им би трябвало обособена храна”, изяснява Волкова.



По данни на полицията адресно записаните украински бежанци в региона на Бургас са над 40 000. „ Повече хора идват за помощта, тъй като повече идват и по-малко хора, които могат да подаряват храна. Нямат пари, на донори също не стигат, не знам, само че доста понижиха тези течения с дарения, доста мъчно стана”, споделя Александра Долгих, която е доброволец в спешния център в Бургас.



Александра живее в България от 8 години. От първия ден на войната се е посветила да оказва помощ на свои съграждани, потърсили леговище в Бургас. Създала екип от избавили се от войната украински бежанци, Александра посреща нуждаещите се и им оказва помощ с превод, облекла и артикули. Напоследък единствено със препоръки, тъй като храна, медикаменти, даже играчки за децата в центъра няма.

„ Всичко е празно! Нищо нямаме за разпределяне! И всеки ден имам питане: „ А по кое време ще имате?”, тъй като чакат нашите помощи. Казвам, че върша каквото мога и апелирам всеки ден в случай че някой има опция, в случай че някой желае да помогне и на празници и да направи нещо хубаво, някакво положително деяние”, споделя Александра.



В столицата най–голямото сдружението на украинските организации у нас „ МАТИ Украйна “ се приготвя за Великденските празници. От диалог в диалог, ръководителят не стопира да приема артикули, които се изпращат в размирните райони.

„ Рафтовете тук са цялостни, само че какво се случва когато има дефицит на артикули от първа нужда. Успяваме, само че това става за сметка на бежанците, тъй като ние сме принудени да понижаваме дажбата, ние просто понижаваме дажбата, с цел да дадем на повече хора, имаме огромен проблем с онкоболни сега, т.е. оптимално бързо този въпрос би трябвало да бъде контролиран, с цел да може да се окаже помощ и да не умират хората даже и от това”, изяснява Олена Коцева.