Славата води до преждевременна смърт при поп звездите
Недостатъкът на кариери като тези на Тейлър Суифт или Джъстин Бийбър е тъмен. Популярността понижава продължителността на живота им. Това сочат данните от изследване, извършено от учени в немския университет Витен/Хердеке и представено от БГНЕС.
Изследването проучва кариерата на над 300 професионални артисти, които са работили в Съединените щати и Европа сред 50-те и 90-те години на предишния век. Резултатите демонстрират, че тези, които са постигнали популярност, са умряли приблизително близо пет години по-рано от по-малко известните, което допуска, че самата известност, а не методът на живот и условията на специалността, е определящ фактор.
Изследователите допускат, че известните артисти със солови кариери се оправят по-зле от водещите вокали на известни групи. Това евентуално се дължи на по-голямото медийно отразяване, покачвания напън и по-малкото прочувствена поддръжка пред провокациите на славата.
" Това е обезпокоително, тъй като демонстрира, че известните музиканти в действителност са изложени на риск от преждевременна гибел “, споделя Майкъл Дъфнър, професор по логика на психиката и водещ създател на проучването. Той прецизира, че приблизително продължителността на живота им е понижена с 4,6 години, преди да добави, че всяко десетилетие има своя дял от звезди, умряли прекомерно млади. През 2010-те може да си спомним да вземем за пример за Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън, Принс и Джордж Майкъл.
За да дефинират дали славата в действителност е фактор, влияещ върху риска от преждевременна гибел, Майкъл Дъфнър и сътрудниците му разпознали 324 известни артисти и ги сравнили с по-малко известни музиканти на същата възраст, пол, народност, етническа принадлежност и музикален род. Повечето от артистите били бели американски рок музиканти. Само 19% били чернокожи, а 16,5% били дами. Най-възрастният е роден през 1910 година, а най-младият – през 1975 година И най-после, повече от половината били членове на група.
От резултатите от изследването се очерта ясна наклонност: известните артисти нормално доближават 75-годишна възраст, до момента в който по-малко известните им сътрудници живеят приблизително до 79 години. Резултатите демонстрират също, че принадлежността към група е обвързвана с 26% по-нисък риск от гибел в съпоставяне със соловата кариера. Въпреки това, известните артисти към момента наподобява имат 33% по-висок риск от гибел през интервала на проучването, в сравнение с по-малко известните им сътрудници. Повишеният риск от гибел се появи едвам откакто артистите станаха известни, което ускорява съмнението, че самата популярност може да е причина за преждевременна гибел. Майкъл Дъфнър показва, че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се разбере за какво славата е обвързвана с по-кратка дълготрайност на живота.
Постоянното медийно внимание, загубата на персонален живот, натискът от представянето и нормализирането на използването на алкохол и опиати евентуално оказват въздействие. Други фактори също могат да се включат в деяние, като да вземем за пример характер или отрицателни прекарвания от детството, които тласкат към този момент уязвимите човеци да търсят популярност.
Изследването проучва кариерата на над 300 професионални артисти, които са работили в Съединените щати и Европа сред 50-те и 90-те години на предишния век. Резултатите демонстрират, че тези, които са постигнали популярност, са умряли приблизително близо пет години по-рано от по-малко известните, което допуска, че самата известност, а не методът на живот и условията на специалността, е определящ фактор.
Изследователите допускат, че известните артисти със солови кариери се оправят по-зле от водещите вокали на известни групи. Това евентуално се дължи на по-голямото медийно отразяване, покачвания напън и по-малкото прочувствена поддръжка пред провокациите на славата.
" Това е обезпокоително, тъй като демонстрира, че известните музиканти в действителност са изложени на риск от преждевременна гибел “, споделя Майкъл Дъфнър, професор по логика на психиката и водещ създател на проучването. Той прецизира, че приблизително продължителността на живота им е понижена с 4,6 години, преди да добави, че всяко десетилетие има своя дял от звезди, умряли прекомерно млади. През 2010-те може да си спомним да вземем за пример за Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън, Принс и Джордж Майкъл.
За да дефинират дали славата в действителност е фактор, влияещ върху риска от преждевременна гибел, Майкъл Дъфнър и сътрудниците му разпознали 324 известни артисти и ги сравнили с по-малко известни музиканти на същата възраст, пол, народност, етническа принадлежност и музикален род. Повечето от артистите били бели американски рок музиканти. Само 19% били чернокожи, а 16,5% били дами. Най-възрастният е роден през 1910 година, а най-младият – през 1975 година И най-после, повече от половината били членове на група.
От резултатите от изследването се очерта ясна наклонност: известните артисти нормално доближават 75-годишна възраст, до момента в който по-малко известните им сътрудници живеят приблизително до 79 години. Резултатите демонстрират също, че принадлежността към група е обвързвана с 26% по-нисък риск от гибел в съпоставяне със соловата кариера. Въпреки това, известните артисти към момента наподобява имат 33% по-висок риск от гибел през интервала на проучването, в сравнение с по-малко известните им сътрудници. Повишеният риск от гибел се появи едвам откакто артистите станаха известни, което ускорява съмнението, че самата популярност може да е причина за преждевременна гибел. Майкъл Дъфнър показва, че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се разбере за какво славата е обвързвана с по-кратка дълготрайност на живота.
Постоянното медийно внимание, загубата на персонален живот, натискът от представянето и нормализирането на използването на алкохол и опиати евентуално оказват въздействие. Други фактори също могат да се включат в деяние, като да вземем за пример характер или отрицателни прекарвания от детството, които тласкат към този момент уязвимите човеци да търсят популярност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ