Темата за липсата на кадри в земеделието беше обсъдена на форум в София
Недостатъчното финансиране, обезлюдяването на селата, неналичието на работна ръка и изменящият се климат са измежду главните провокации, пред които се изправят българските земеделци. Това стана ясно на провелия се в София районен конгрес, отдаден на бъдещето на бранша. Там бяха показани и акцентите от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
© Архив / Българска телеграфна агенция
Земеделците виждат лъч вяра в общата селскостопанска политика на Европейския съюз, тъй като се надяват тя да докара до уеднаквяване на дотациите в бранша у нас с тези в Западна Европа и ще го направи по-привлекателен за младите.
Предложения, които да залегнат в Общата селскостопанска политика след 2020 година, са били изпратени и от наша страна до Европейската комисия, откакто 32 български неправителствени организации са излезли с обща позиция и са я показали на земеделския министър Румен Порожанов и на министър-председателя Бойко Борисов.
Венцислав Върбанов, ръководител на Асоциацията на земеделските производители в България: Ние желаеме опазване на метода на поддръжка на фермерите, запазването на заплащането на хектар. Също по този начин желаеме да се отстрани историческият метод. Искаме да има доста ясни правила за надзор и те също да бъдат опростени, с цел да може и администрацията по-лесно да си свърши работата.Владимир Уручев, евродепутат: Цели се да се вкара обединен одит на земеделско стопанство, с което ще отпаднат масата, съвсем непрекъснати инспекции, които ги имаше при земеделските производители.
От Българската асоциация на притежателите на аграрни земи желаеха с изключение на да се основат условия, които да притеглят фрагменти, някои региони в страната ни да се употребяват със специфични привилегии.
Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи: Трябва да разграничим България от другите страни и да има спомагателни заплащания за региони, които са обезлюдени, за региони, които са проблематични за страната.
На форума участва и заместник-министърът на земеделието, храните и горите Виргиня Кръстева сподели, че би трябвало да се работи върху това селските региони да станат привлекателни за младежите.
Виргиня Кръстева, заместник-министър на земеделието, храните и горите: Това можем да реализираме посредством поощряване на предприемачеството в селските региони и посредством създаване на главните услуги, от които хората имат потребност - обучение, опазване на здравето, естествени условия за пътешестване до работното място.
Организаторът на форума Пиер-Оливие Дреж изясни, че тази полемика е извънредно значима и нейната задача е да се откри уравновесено решение на проблемите, които стоят пред земеделците. Посочи, че от значително значение е намирането на баланс сред икономическата успеваемост, производството и в същото време би трябвало да се понижи въздействието върху околната среда. Това обаче би трябвало да се случи по едно и също време във всички страни-членки на Европейския съюз.
Пиер-Оливие Дреж, президент на Европейската организация на притежателите на земя: Ние сме уверени, че българското държавно управление по време на председателството ще развие тази полемика на европейско ниво, с цел да се намерят съответни решения като преди всичко това би трябвало да бъде съответен бюджет за селското стопанство.
Очаква се Европейската комисията да показа предложенията, с които обрисуваните в известието цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 година
И до момента в който тази обща селскостопанска политика взема решение проблемите на огромните земеделци, в Русе дребните фермери обсъждаха по какъв начин да се кооперират, с цел да развиват по-успешно бизнеса си. Земеделските производители се опасяват да се сдружават, а това им пречи да осъществят по най-хубавия метод продукцията си. Няма и поредна държавна политика, която да ги предизвиква. Това беше коментирано през днешния ден на среща на русенските аграрни стопани. Затова те упорстват час по-скоро да бъде признат Законът за браншовите организации, които да регламентира правила.
Повечето от земеделските браншове нямат единно национално посланичество, което им пречи да се развиват. Например записаните пчеларски организации са 29 организации, обаче нито една от тях не е браншова, само че всяка слага своите условия, свързани по-скоро с района, а не с общи критерии и ползи.
Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нашият бизнес е подобен, че всеки може да стане пчелар. Това не е учредено безусловно на никое място, с никакво законодателство, няма никакви изисквани и всеки от улицата може да вземе два кошера и да каже: „ Аз съм пчелар ”.
А в случай че има ясни правила, считат русенските аграрни стопани, и терзанията на хората да се сдружават, да вършат общ бизнес, ще са по-малко.
Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Колкото повече хора са, толкоз по-лесно ще могат да продават, да изградят обща база.
Преди година е изработен опит за спор за основаване на Закон за браншовите организации, само че концепцията е срещнала отпор.
Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Големите, представителните организации, които вземат участие в тристранки в Министерски съвет, със синдикатите, те са няколко на брой огромни, и тяхното лоби изпреварва потребностите на нашите, на естествените организации, които са основани от производители.
Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нямаме лоби. А лоби има, където има пари…
Земеделските стопани не престават да чакат и отварянето на Мярка 9, която би трябвало да поддържа сдружаването на производителите от селското произвеждане и горския бранш, а срокът за нея изтича следващата година.
В същото време Народното събрание одобри промени в Закона за подкрепяне на земеделските производители. Очаква се с тях да се понижи бюрокрацията при кандидатстване за дотации по Програмата за развиване на селските региони.
© Архив / Българска телеграфна агенция Земеделците виждат лъч вяра в общата селскостопанска политика на Европейския съюз, тъй като се надяват тя да докара до уеднаквяване на дотациите в бранша у нас с тези в Западна Европа и ще го направи по-привлекателен за младите.
Предложения, които да залегнат в Общата селскостопанска политика след 2020 година, са били изпратени и от наша страна до Европейската комисия, откакто 32 български неправителствени организации са излезли с обща позиция и са я показали на земеделския министър Румен Порожанов и на министър-председателя Бойко Борисов.
Венцислав Върбанов, ръководител на Асоциацията на земеделските производители в България: Ние желаеме опазване на метода на поддръжка на фермерите, запазването на заплащането на хектар. Също по този начин желаеме да се отстрани историческият метод. Искаме да има доста ясни правила за надзор и те също да бъдат опростени, с цел да може и администрацията по-лесно да си свърши работата.Владимир Уручев, евродепутат: Цели се да се вкара обединен одит на земеделско стопанство, с което ще отпаднат масата, съвсем непрекъснати инспекции, които ги имаше при земеделските производители.
От Българската асоциация на притежателите на аграрни земи желаеха с изключение на да се основат условия, които да притеглят фрагменти, някои региони в страната ни да се употребяват със специфични привилегии.
Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи: Трябва да разграничим България от другите страни и да има спомагателни заплащания за региони, които са обезлюдени, за региони, които са проблематични за страната.
На форума участва и заместник-министърът на земеделието, храните и горите Виргиня Кръстева сподели, че би трябвало да се работи върху това селските региони да станат привлекателни за младежите.
Виргиня Кръстева, заместник-министър на земеделието, храните и горите: Това можем да реализираме посредством поощряване на предприемачеството в селските региони и посредством създаване на главните услуги, от които хората имат потребност - обучение, опазване на здравето, естествени условия за пътешестване до работното място.
Организаторът на форума Пиер-Оливие Дреж изясни, че тази полемика е извънредно значима и нейната задача е да се откри уравновесено решение на проблемите, които стоят пред земеделците. Посочи, че от значително значение е намирането на баланс сред икономическата успеваемост, производството и в същото време би трябвало да се понижи въздействието върху околната среда. Това обаче би трябвало да се случи по едно и също време във всички страни-членки на Европейския съюз.
Пиер-Оливие Дреж, президент на Европейската организация на притежателите на земя: Ние сме уверени, че българското държавно управление по време на председателството ще развие тази полемика на европейско ниво, с цел да се намерят съответни решения като преди всичко това би трябвало да бъде съответен бюджет за селското стопанство.
Очаква се Европейската комисията да показа предложенията, с които обрисуваните в известието цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 година
И до момента в който тази обща селскостопанска политика взема решение проблемите на огромните земеделци, в Русе дребните фермери обсъждаха по какъв начин да се кооперират, с цел да развиват по-успешно бизнеса си. Земеделските производители се опасяват да се сдружават, а това им пречи да осъществят по най-хубавия метод продукцията си. Няма и поредна държавна политика, която да ги предизвиква. Това беше коментирано през днешния ден на среща на русенските аграрни стопани. Затова те упорстват час по-скоро да бъде признат Законът за браншовите организации, които да регламентира правила.
Повечето от земеделските браншове нямат единно национално посланичество, което им пречи да се развиват. Например записаните пчеларски организации са 29 организации, обаче нито една от тях не е браншова, само че всяка слага своите условия, свързани по-скоро с района, а не с общи критерии и ползи.
Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нашият бизнес е подобен, че всеки може да стане пчелар. Това не е учредено безусловно на никое място, с никакво законодателство, няма никакви изисквани и всеки от улицата може да вземе два кошера и да каже: „ Аз съм пчелар ”.
А в случай че има ясни правила, считат русенските аграрни стопани, и терзанията на хората да се сдружават, да вършат общ бизнес, ще са по-малко.
Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Колкото повече хора са, толкоз по-лесно ще могат да продават, да изградят обща база.
Преди година е изработен опит за спор за основаване на Закон за браншовите организации, само че концепцията е срещнала отпор.
Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Големите, представителните организации, които вземат участие в тристранки в Министерски съвет, със синдикатите, те са няколко на брой огромни, и тяхното лоби изпреварва потребностите на нашите, на естествените организации, които са основани от производители.
Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нямаме лоби. А лоби има, където има пари…
Земеделските стопани не престават да чакат и отварянето на Мярка 9, която би трябвало да поддържа сдружаването на производителите от селското произвеждане и горския бранш, а срокът за нея изтича следващата година.
В същото време Народното събрание одобри промени в Закона за подкрепяне на земеделските производители. Очаква се с тях да се понижи бюрокрацията при кандидатстване за дотации по Програмата за развиване на селските региони.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ