Как липсата на сън се отразява на тялото?
Недостатъчният сън е необятно публикуван проблем, който оказва съществено въздействие върху когнитивната функционалност, прочувственото благоденствие и работната работливост. Според данни на Националната фондация за съня (NSF) към 60% от възрастните изпитват отрицателни последствия от неналичието на първокласен сън, като 70% от тях оповестяват за забележителен спад в успеваемостта на работното място.
Прочетете още
Централната нервна система съставлява главната информационна мрежа на човешкото тяло. Сънят е освен физиологична нужда за вярното ѝ действие, само че и значим развой за поддържане на когнитивните и неврологични процеси. Хроничното бодърствуване обаче може да наруши естествената обработка и предаване на информация в организма.
По време на сън се образуват нови невронни пътища, които са основни за консолидацията на научената информация. Липсата на сън води до когнитивна изхабеност, която компрометира успеваемостта на мозъчната активност и затруднява осъществяването на естествени нервни функционалности.
Освен това, съществува нараснала компликация при концентрацията и усвояването на нови познания. Възможно е и закъснение на неврологичните сигнали, което води до нарушена съгласуваност и нараснал риск от произшествия и злополуки.
Също по този начин, може да се стигне до явлението микросън, при което човек изпитва краткотрайни епизоди на заспиване (продължаващи единствено няколко секунди), без да го осъзнава.
По време на сън имунната система създава защитни молекули, като антитела и цитокини, които играят основна роля в отблъскването на бактерии и вируси. Определени цитокини освен подкрепят възпалителните процеси, само че също по този начин контролират съня, като усъвършенстват успеваемостта на имунната система в битката с патогените.
Липсата на сън затруднява имунната система в нейното възобновяване и подсилване, което води до понижена дарба за отбрана на организма. Продължителният недостиг на сън може да отслаби имунния отговор, което усилва уязвимостта към инфекции и забавя времето за възобновяване след заболяване.
Хроничното отнемане от сън също по този начин е обвързвано с повишен риск от развиване на съществени хронични болести, в това число захарен диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести.
Проучванията демонстрират, че неналичието на сън, в композиция с погрешно хранене и липса на физическа интензивност, е забележителен рисков фактор за развиване на наднормено тегло и затлъстяване. Сънят оказва въздействие върху равнищата на два хормона, лептин и грелин, които контролират възприятието за апетит и задоволеност. Лептинът алармира на мозъка, че организмът е сити, до момента в който грелинът подтиква апетита. Недостигът на сън води до понижаване на равнищата на лептин и повишение на равнищата на грелин, което може да докара до преяждане, изключително през нощта, и да увеличи склонността към неконтролируемо хранене.
Недостигът на сън може да докара до възприятие на отмалялост, което затруднява физическата интензивност. С времето, понижената физическа интензивност може да докара до струпване на телесни мазнини, защото организмът не изразходва задоволително калории и не построява мускулна маса.
Липсата на сън също по този начин понижава секрецията на инсулин след хранене. Инсулинът играе основна роля в регулирането на равнищата на кръвната захар (глюкозата), като способства за намаляването на равнището ѝ в кръвта.
Прекомерното отнемане от сън води до намалена приемливост към глюкоза и е обвързвано с развиването на инсулинова устойчивост. Тези метаболитни нарушавания могат да провокират захарен диабет и затлъстяване, написа puls.bg.
Сънят е основен за регулирането на значими физиологични процеси, които поддържат здравето на сърцето и кръвоносните съдове, като метаболизма на кръвната захар, кръвното налягане и възпаленията. Липсата на сън усилва риска от сърдечно-съдови болести и може да докара до сърдечен удар или инсулт. Освен това, сънят е нужен за производството на хормони, като тестостерон и растежен хормон, които са от значително значение за мускулния напредък, възобновяване на тъканите и растежа. Прекъсванията на съня нарушават тези процеси и понижават хормоналната секреция.
Прочетете още
Централната нервна система съставлява главната информационна мрежа на човешкото тяло. Сънят е освен физиологична нужда за вярното ѝ действие, само че и значим развой за поддържане на когнитивните и неврологични процеси. Хроничното бодърствуване обаче може да наруши естествената обработка и предаване на информация в организма.
По време на сън се образуват нови невронни пътища, които са основни за консолидацията на научената информация. Липсата на сън води до когнитивна изхабеност, която компрометира успеваемостта на мозъчната активност и затруднява осъществяването на естествени нервни функционалности.
Освен това, съществува нараснала компликация при концентрацията и усвояването на нови познания. Възможно е и закъснение на неврологичните сигнали, което води до нарушена съгласуваност и нараснал риск от произшествия и злополуки.
Също по този начин, може да се стигне до явлението микросън, при което човек изпитва краткотрайни епизоди на заспиване (продължаващи единствено няколко секунди), без да го осъзнава.
По време на сън имунната система създава защитни молекули, като антитела и цитокини, които играят основна роля в отблъскването на бактерии и вируси. Определени цитокини освен подкрепят възпалителните процеси, само че също по този начин контролират съня, като усъвършенстват успеваемостта на имунната система в битката с патогените.
Липсата на сън затруднява имунната система в нейното възобновяване и подсилване, което води до понижена дарба за отбрана на организма. Продължителният недостиг на сън може да отслаби имунния отговор, което усилва уязвимостта към инфекции и забавя времето за възобновяване след заболяване.
Хроничното отнемане от сън също по този начин е обвързвано с повишен риск от развиване на съществени хронични болести, в това число захарен диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести.
Проучванията демонстрират, че неналичието на сън, в композиция с погрешно хранене и липса на физическа интензивност, е забележителен рисков фактор за развиване на наднормено тегло и затлъстяване. Сънят оказва въздействие върху равнищата на два хормона, лептин и грелин, които контролират възприятието за апетит и задоволеност. Лептинът алармира на мозъка, че организмът е сити, до момента в който грелинът подтиква апетита. Недостигът на сън води до понижаване на равнищата на лептин и повишение на равнищата на грелин, което може да докара до преяждане, изключително през нощта, и да увеличи склонността към неконтролируемо хранене.
Недостигът на сън може да докара до възприятие на отмалялост, което затруднява физическата интензивност. С времето, понижената физическа интензивност може да докара до струпване на телесни мазнини, защото организмът не изразходва задоволително калории и не построява мускулна маса.
Липсата на сън също по този начин понижава секрецията на инсулин след хранене. Инсулинът играе основна роля в регулирането на равнищата на кръвната захар (глюкозата), като способства за намаляването на равнището ѝ в кръвта.
Прекомерното отнемане от сън води до намалена приемливост към глюкоза и е обвързвано с развиването на инсулинова устойчивост. Тези метаболитни нарушавания могат да провокират захарен диабет и затлъстяване, написа puls.bg.
Сънят е основен за регулирането на значими физиологични процеси, които поддържат здравето на сърцето и кръвоносните съдове, като метаболизма на кръвната захар, кръвното налягане и възпаленията. Липсата на сън усилва риска от сърдечно-съдови болести и може да докара до сърдечен удар или инсулт. Освен това, сънят е нужен за производството на хормони, като тестостерон и растежен хормон, които са от значително значение за мускулния напредък, възобновяване на тъканите и растежа. Прекъсванията на съня нарушават тези процеси и понижават хормоналната секреция.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ