Франкфурт на Одер: Когато дойдоха бежанците, стана страшно!
Недоскоро концепцията, че сирийка с хиджаб, която приказва немски с непознат акцент, би могла да работи в една от най-чувствителните за германците институции, а точно - да преподава на деца, би била немислима във Франкфурт на Одер. В продължение на десетилетия единствените чужденци в града са поляците, които живеят на отсрещния бряг на калната река Одер. За разлика от добре познатия Франкфурт, финансовата столица на Германия, по-малкият му брат на река Одер е с главно немско население. Повод за горделивост измежду доста от тях, написа Днес бг.
Всичко това се трансформира през 2015 година, когато Ангела Меркел съобщи паметното "Ние ще се оправим " и отвори границите на страната за хиляди мигранти.
Новодошлите би трябвало да се заселят някъде и рано или късно идват и във Франкфурт на Одер и локалните би трябвало да свикнат с смяната, която поляризира Европа.
За някои локални, в това число водачите на града, мигрантите идват като избавителна съчка след десетилетия обезлюдяване. Градът е изгубил близо една трета от популацията си откакто Германска демократична република стопира да съществува след 1990 година Останалото население бързо застарява и смъртните случаи са повече от ражданията.
"Без мигрантите няма да можем да ревитализираме Франкфурт ", изяснява пред Вашингтон пост 35-годишният кмет левичар Рене Вилке. Според него 1400-те новодошли са съумели да ревитализират града.
За други обаче новодошлите са последната капка в чашата на и без друго задъхващия се град.
"Ще стигнем до миг, в който закона и реда ще са отстранени ", споделя 52-годишният служител на реда Вилко Мьолер, който е отпред на локалната секта на "Алтернатива за Германия ". "Всички ние се молим за решение на бежанската рецесия ", споделя той.
За множеството локални обаче настроенията към новодошлите са в сивата зона. Всички взаимоотношения с новодошлите са тип тест - дали Франкфурт на Одер желае да бъде мултикултурен или избира времената, когато всички са били от една и съща раса, религиозна и етническа принадлежност.
Не беше фантазията ми
За Маджид Безад, 29-годишен афганистанец, който е работил като преводач за немската войска в родината си преди да избяга, да пристигна в този дребен град не е била фантазията му.
"Ако ме бяха питали къде желая да отида, щях да кажа Берлин или Хамбург. Германецът, който ми даде виза за Франфкурт ми сподели: "Поне може да си купиш евтини цигари там ", изяснява афганистанецът.
В този Франкфурт, остаряла комунистическа цитадела, даже и за 60 000-те хиляди души локално население, е тайнственост за какво някой би избрал техния град.
Малко бежанци са го избрали. Въпреки че Германия е била крайната им цел, те се озовават тук вследствие на указ, съгласно който новодошлите би трябвало да бъдат разпределени тук-там в страната с малко имигранти.
Първата зима на Маджид била много сложна. Градът в действителност бил безвреден, много сериозна разлика по отношение на обстановката в Афганистан, само че за него било мъчно да се ориентира с градския превоз и не доста германци желали да се сприятелят с него.
"Ausländer " - "Чужденец! ", викали по него. Това не били същите германци, с които той е работил в Афганистан.
"Германия е най-хубавата страна в Европа - стопанската система, образованието, всичко ", споделя той.
"Никога не съм мислел, че в Германия ще има расисти - хора, които не харесват бежанци ", споделя той.
Толкова доста проблеми
Хайди Пех в никакъв случай не е била една от тези, които биха хвърляли бутилки по хората. Но тя не е най-големият подръжник на бежанците. 62-годишната жена е родена и израснала във Франкфурт и съгласно нея градът, който е познавала и обичала, е изменен до неразбираемост.
Танцовите зали, където е танцувала валс, фокс трот и танго, към този момент са затворили. Няма ги питейните заведения, които е познавала. На тяхно място има заведение за бургери и азиатски ресторант, който тя не може да си разреши.
Социалната кохезия от социализма била сменена с разнообразието на капитализма.
"Градът се промени, само че не за по-добро ", споделя тя.
После пристигнали бежанците.
Хайди не е била една от германците, които чакаха бежанците на жп гарите с одеяла и знаци "Добре пристигнали! ". Тя се е страхувала, че те ще заемат работни места и обществени жилища от локалните. И страховете й се сбъднали, когато нейният наемодател забавил доста неотложен ремонт на жилището й, тъй като вместо това трябвало да се приготви постройка за новодошлите.
"Заради бежанците трябваше да пребивавам в жилище за краткотрайно настаняване за година и половина. Градът си имаше толкоз доста проблеми. Бежанците пристигнаха и прибавиха още ", изяснява тя.
Когато тя си имала проблеми със закона поради забавено заплащане на дълг, съдията й дал избор: Или затвор, или публично потребен труд.
Така тя се озовала на Брюкенплац, общински център. В първия си ден тя работила в градините на общинския център и в коридорите. По стените имало хиляди отпечатъци от ръце, във всевъзможни размери и цветове. Пространството било изпълнено с задгранични акценти и езици и тя била неспокойна.
"Влязох и там имаше група сирийци, събрани към една маса. Помислих си "О, в какво ли се замесвам ", спомня си тя. За нейна изненада, тези бежанци били учтиви.
Все отново тя е намерила другар измежду новодошлите - Шарлот Цанго от Камерун. Двете не приказват един език, само че намерили метод да поддържат връзка с ръце. След като наложителния публично потребен труд на Хайди завършил, тя траяла да идва в общинския център.
Това надалеч не значи, че поддържа имиграцията. "Извън Брюкенплац виждам доста неприятни видове бежанци. Тук са положителни ", споделя Хайди.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/world/2019/07/20/frankfurt-na-oder-gradyt-bez-chujdenci-no-posle-doidoha-bejancite.416862
Всичко това се трансформира през 2015 година, когато Ангела Меркел съобщи паметното "Ние ще се оправим " и отвори границите на страната за хиляди мигранти.
Новодошлите би трябвало да се заселят някъде и рано или късно идват и във Франкфурт на Одер и локалните би трябвало да свикнат с смяната, която поляризира Европа.
За някои локални, в това число водачите на града, мигрантите идват като избавителна съчка след десетилетия обезлюдяване. Градът е изгубил близо една трета от популацията си откакто Германска демократична република стопира да съществува след 1990 година Останалото население бързо застарява и смъртните случаи са повече от ражданията.
"Без мигрантите няма да можем да ревитализираме Франкфурт ", изяснява пред Вашингтон пост 35-годишният кмет левичар Рене Вилке. Според него 1400-те новодошли са съумели да ревитализират града.
За други обаче новодошлите са последната капка в чашата на и без друго задъхващия се град.
"Ще стигнем до миг, в който закона и реда ще са отстранени ", споделя 52-годишният служител на реда Вилко Мьолер, който е отпред на локалната секта на "Алтернатива за Германия ". "Всички ние се молим за решение на бежанската рецесия ", споделя той.
За множеството локални обаче настроенията към новодошлите са в сивата зона. Всички взаимоотношения с новодошлите са тип тест - дали Франкфурт на Одер желае да бъде мултикултурен или избира времената, когато всички са били от една и съща раса, религиозна и етническа принадлежност.
Не беше фантазията ми
За Маджид Безад, 29-годишен афганистанец, който е работил като преводач за немската войска в родината си преди да избяга, да пристигна в този дребен град не е била фантазията му.
"Ако ме бяха питали къде желая да отида, щях да кажа Берлин или Хамбург. Германецът, който ми даде виза за Франфкурт ми сподели: "Поне може да си купиш евтини цигари там ", изяснява афганистанецът.
В този Франкфурт, остаряла комунистическа цитадела, даже и за 60 000-те хиляди души локално население, е тайнственост за какво някой би избрал техния град.
Малко бежанци са го избрали. Въпреки че Германия е била крайната им цел, те се озовават тук вследствие на указ, съгласно който новодошлите би трябвало да бъдат разпределени тук-там в страната с малко имигранти.
Първата зима на Маджид била много сложна. Градът в действителност бил безвреден, много сериозна разлика по отношение на обстановката в Афганистан, само че за него било мъчно да се ориентира с градския превоз и не доста германци желали да се сприятелят с него.
"Ausländer " - "Чужденец! ", викали по него. Това не били същите германци, с които той е работил в Афганистан.
"Германия е най-хубавата страна в Европа - стопанската система, образованието, всичко ", споделя той.
"Никога не съм мислел, че в Германия ще има расисти - хора, които не харесват бежанци ", споделя той.
Толкова доста проблеми
Хайди Пех в никакъв случай не е била една от тези, които биха хвърляли бутилки по хората. Но тя не е най-големият подръжник на бежанците. 62-годишната жена е родена и израснала във Франкфурт и съгласно нея градът, който е познавала и обичала, е изменен до неразбираемост.
Танцовите зали, където е танцувала валс, фокс трот и танго, към този момент са затворили. Няма ги питейните заведения, които е познавала. На тяхно място има заведение за бургери и азиатски ресторант, който тя не може да си разреши.
Социалната кохезия от социализма била сменена с разнообразието на капитализма.
"Градът се промени, само че не за по-добро ", споделя тя.
После пристигнали бежанците.
Хайди не е била една от германците, които чакаха бежанците на жп гарите с одеяла и знаци "Добре пристигнали! ". Тя се е страхувала, че те ще заемат работни места и обществени жилища от локалните. И страховете й се сбъднали, когато нейният наемодател забавил доста неотложен ремонт на жилището й, тъй като вместо това трябвало да се приготви постройка за новодошлите.
"Заради бежанците трябваше да пребивавам в жилище за краткотрайно настаняване за година и половина. Градът си имаше толкоз доста проблеми. Бежанците пристигнаха и прибавиха още ", изяснява тя.
Когато тя си имала проблеми със закона поради забавено заплащане на дълг, съдията й дал избор: Или затвор, или публично потребен труд.
Така тя се озовала на Брюкенплац, общински център. В първия си ден тя работила в градините на общинския център и в коридорите. По стените имало хиляди отпечатъци от ръце, във всевъзможни размери и цветове. Пространството било изпълнено с задгранични акценти и езици и тя била неспокойна.
"Влязох и там имаше група сирийци, събрани към една маса. Помислих си "О, в какво ли се замесвам ", спомня си тя. За нейна изненада, тези бежанци били учтиви.
Все отново тя е намерила другар измежду новодошлите - Шарлот Цанго от Камерун. Двете не приказват един език, само че намерили метод да поддържат връзка с ръце. След като наложителния публично потребен труд на Хайди завършил, тя траяла да идва в общинския център.
Това надалеч не значи, че поддържа имиграцията. "Извън Брюкенплац виждам доста неприятни видове бежанци. Тук са положителни ", споделя Хайди.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/world/2019/07/20/frankfurt-na-oder-gradyt-bez-chujdenci-no-posle-doidoha-bejancite.416862
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ