Такава луканка и бургер не може да се продава в магазините, посочи експерт
Недопустимо да има веганска луканка или вегански бургер , уточни експерт. Тези артикули не могат да се назовават луканка и бургер.
Саламът ще скочи с 25%, в случай че в него се влага месо. Прогнозата направи пред „ Телеграф “ д-р Андрей Велчев, ръководител на сдружението „ За налична и качествена храна “.
Той разяснява, че искат месото, което се влага в производството на салами, да се прави ръчно от хората, работещи в цеховете, а не да се употребява кашата, която се добива от механично отделеното месо от кости благодарение на използването на машина.
„ Основният спор е какво съставлява крайната суровина, която се влага в кренвирши, колбаси, наденици. Машинно отделеното месо значи типа на животните, от които е получено, и съотношението на тъканите в него и дали се отразяват удобно или не върху хранителната стойност на месото.
В единия се съдържат съществени хранителни субстанции, а в другия костната и хрущялна примес, която попада в най-масовите салами – колбаси, кренвирши от месо, които по никакъв начин не са от месо, а са продукт, който се получава от костите и труповете на животните “, разяснява той.
Решението на този проблем е информирането на потребителите. Друг проблем е реализирането на зелената договорка. Според него изискванията за България би трябвало да са разнообразни от тези за другите европейски страни или те да са характерни за всяка страна.
Ръководителят на катедра " Технология на месото и рибата “ в Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. чл.-кор. Стефан Драгоев разяснява пред „ Телеграф “, че това искане не е изпълнимо.
„ Д-р Велчев желае всичко да бъде занаятчийско произвеждане, обичайно. Това е прелестно, само че този тип произвеждане е малко и има местен темперамент на облекчаване на клиента. Цената му е доста висока “, съобщи той. Според него хората от дребните обитаеми места, както и възрастните, няма да могат да купуват тези скъпи артикули.
Проф. Драгоев разяснява, че точно поради това в питателните вериги имат разнообразни марки, за да могат потребителите да пазарят съгласно финансовите си благоприятни условия. Той описа, че производителите се преценяват с условията на магазините, които даже слагат изискване и за годността на продуктите.
„ Като отидете в магазина, всичко се продава опаковано и на всички места се търси срокът на валидност да е оптимално продължен “, сподели експертът и даде образец с охладена пържола, която има валидност от 7 дни, а при пакетиране може да се употребява до 2-3 седмици.
Проф. Драгоев акцентира, че само нашите производители са задължени да показват всичко вложено в даден артикул според Регламент 1333 на Европейски Съюз и в тази връзка българският консуматор е осведомен. Той акцентира също по този начин, че храните в магазините са безвредни за консумация, а също по този начин това се подсигурява и от Хасеп система.
Стана ясно, че идващия месец в Брюксел от сдружението „ За налична и качествена храна “ ще участват на конгрес в Брюксел, където ще се разиска бъдещето на наименованията на веган продуктите, защото досега е било неразрешено да се етикетира пържола като веган. Сега това може да се трансформира в действителност, която обаче ще се дефинира от всяка една от страните членки.
Преди да заявят позицията си, от сдружението ще проведат анкета и ще се допитат до българските консуматори. Д-р Велчев прикани за интензивно присъединяване в анкетата на wwww.zdkh.bg, с цел да може потребителите в България да са чути.
Според проф. Драгоев е недопустимо да има веганска луканка или вегански бургер.
„ Не съм срещу да ги има на пазара, само че не може да го наречете луканка, тъй като подвеждате потребителя “, разяснява той.
Саламът ще скочи с 25%, в случай че в него се влага месо. Прогнозата направи пред „ Телеграф “ д-р Андрей Велчев, ръководител на сдружението „ За налична и качествена храна “.
Той разяснява, че искат месото, което се влага в производството на салами, да се прави ръчно от хората, работещи в цеховете, а не да се употребява кашата, която се добива от механично отделеното месо от кости благодарение на използването на машина.
„ Основният спор е какво съставлява крайната суровина, която се влага в кренвирши, колбаси, наденици. Машинно отделеното месо значи типа на животните, от които е получено, и съотношението на тъканите в него и дали се отразяват удобно или не върху хранителната стойност на месото.
В единия се съдържат съществени хранителни субстанции, а в другия костната и хрущялна примес, която попада в най-масовите салами – колбаси, кренвирши от месо, които по никакъв начин не са от месо, а са продукт, който се получава от костите и труповете на животните “, разяснява той.
Решението на този проблем е информирането на потребителите. Друг проблем е реализирането на зелената договорка. Според него изискванията за България би трябвало да са разнообразни от тези за другите европейски страни или те да са характерни за всяка страна.
Ръководителят на катедра " Технология на месото и рибата “ в Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. чл.-кор. Стефан Драгоев разяснява пред „ Телеграф “, че това искане не е изпълнимо.
„ Д-р Велчев желае всичко да бъде занаятчийско произвеждане, обичайно. Това е прелестно, само че този тип произвеждане е малко и има местен темперамент на облекчаване на клиента. Цената му е доста висока “, съобщи той. Според него хората от дребните обитаеми места, както и възрастните, няма да могат да купуват тези скъпи артикули.
Проф. Драгоев разяснява, че точно поради това в питателните вериги имат разнообразни марки, за да могат потребителите да пазарят съгласно финансовите си благоприятни условия. Той описа, че производителите се преценяват с условията на магазините, които даже слагат изискване и за годността на продуктите.
„ Като отидете в магазина, всичко се продава опаковано и на всички места се търси срокът на валидност да е оптимално продължен “, сподели експертът и даде образец с охладена пържола, която има валидност от 7 дни, а при пакетиране може да се употребява до 2-3 седмици.
Проф. Драгоев акцентира, че само нашите производители са задължени да показват всичко вложено в даден артикул според Регламент 1333 на Европейски Съюз и в тази връзка българският консуматор е осведомен. Той акцентира също по този начин, че храните в магазините са безвредни за консумация, а също по този начин това се подсигурява и от Хасеп система.
Стана ясно, че идващия месец в Брюксел от сдружението „ За налична и качествена храна “ ще участват на конгрес в Брюксел, където ще се разиска бъдещето на наименованията на веган продуктите, защото досега е било неразрешено да се етикетира пържола като веган. Сега това може да се трансформира в действителност, която обаче ще се дефинира от всяка една от страните членки.
Преди да заявят позицията си, от сдружението ще проведат анкета и ще се допитат до българските консуматори. Д-р Велчев прикани за интензивно присъединяване в анкетата на wwww.zdkh.bg, с цел да може потребителите в България да са чути.
Според проф. Драгоев е недопустимо да има веганска луканка или вегански бургер.
„ Не съм срещу да ги има на пазара, само че не може да го наречете луканка, тъй като подвеждате потребителя “, разяснява той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




