Днес е неделята на Страшния Съд или Месни заговезни
Неделята на Страшния Съд е третата неделя от триседмичния интервал преди започването на Великия пост. На този ден Църквата припомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия престол в деня, когато Христос още веднъж ще се върне в славата си.
Неделята е месопустна, тъй като от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за тестването на строгия пост обаче църквата разрешава през идната седмица да се употребява мляко и всичко, създадено от него. Вечерта на месни заговезни в фамилен кръг се поставя софра с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са неразрешени месото и месните артикули. В седмицата по-късно се яде доста сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни Заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, тъй като по-късно те са строго неразрешени. В храмовете се четат фрагменти от Светото Писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Както се мени датата на Великден, по този начин се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, обвързван с този цикъл. По християнски бит през дните от месни до Сирни Заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, родственици, близки и тия, от които се усещат задължени да изискат амнистия по случай неделя на опрощението.
Thinkstock
Виж още:
Неделята е месопустна, тъй като от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за тестването на строгия пост обаче църквата разрешава през идната седмица да се употребява мляко и всичко, създадено от него. Вечерта на месни заговезни в фамилен кръг се поставя софра с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са неразрешени месото и месните артикули. В седмицата по-късно се яде доста сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни Заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, тъй като по-късно те са строго неразрешени. В храмовете се четат фрагменти от Светото Писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Както се мени датата на Великден, по този начин се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, обвързван с този цикъл. По християнски бит през дните от месни до Сирни Заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, родственици, близки и тия, от които се усещат задължени да изискат амнистия по случай неделя на опрощението.
Thinkstock Виж още:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ