Неделя или Кириакия или Неделя-Кириакия е светица и великомъченица, сред

Неделя или Кириакия или Неделя-Кириакия е светица и великомъченица, измежду най-тачените от българите светци.

По време на царуването на Асеневци (12 – 13 в.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. Евтимий, патриарх Търновски, написва „ Похвала на светата великомъченица Неделя “.

Според преданията, разказани и от патриарх Евтимий, Неделя е родена в Мала Азия като дълго чакано дете, пристигнало в отговор на молитвите на родителите ѝ Доротей и Евсевия. Още в ранно детство е възпитана в Христовите истини.

Съвсем млада взема решение да посвети живота си на Бог. Това е времето на император Диоклетиан, на гонения и жестока кавга с християните – преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или принудително карани да се отрекат от вярата си. Неделя е хвърлена в тюрма и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното излекуване на нейните рани, както и нейният отвод да се поклони на езическите идоли карат управляващите да я осъдят на гибел.

На нейното лобно място след молитва Неделя предава духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289). Починала на 22 години, както написа патриарх Евтимий,

“Умирайки в малко време, тя извърши години дълги, тъй като душата ѝ Господна беше задоволена, непорочност – предостатъчно огромна, подвизите задоволителни... ”


В центъра на София се намира църквата " Св. Неделя ", която е катедрала на Софийската митрополия.

Св. Неделя е извънредно тачена по нашите земи. На нея е отдадена хороводната ария " Илиински момчета и света Неделя ":

Собрали са се набрали
Илински дински момчета,
у тресавище злато да плават.
Не изплавиха златото,
но изплавили девойкя,
девойкя, света Неделя.
Три дни се биха, караха,
кой да си земе девойкя
Проговори девойкя:
- Язе не самичък си девойкя,
язе самичък света Неделя.
Ако ме не верувате,
айде да идем в полето,
сичко ке ми се преклони!
Кога са ошли в полето,
най-напред бела пченица -
сви се, та й се преклони.
Я благослови девойкя:
- Без теб у черква да не е!
Това жито овесево,
оно се не поклонило,
девойкя го е проклела:
- У черква да не се носи,
човеци да не го ручат!
Па ойдоха у лозята -
лозе й се преклонило.
Она го благословила:
- Църква без него да не е!
Па ойдоха у гората -
се й се гора преклонила;
едно ми дърво кленово -
оно се не поклонило.
Девойкя го е проклела:
- От него пород да нема!